ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Новалис, който умира на 28: Избраните умират привидно
250 години от рождението на знаменития немски романтик
Автор : / 14856 Прочита 3 Коментара
Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг - Новалис (1772-1801)
Новалис - един от най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм, умира малко преди да навърши 29. Роден е на 2-ри май 1772- ра година в замъка Обервидерщет, и умира на 25-и март 1801-ва във Вайсенфелс, от туберкулоза. Според някои е възможно да се е заразил от болния Фридрих Шилер, с когото били приятели.
Новалис - този твърде кратко живял певец на Любовта, е като някакво мистично явление, извън човешките ни представи за реално съществуване. Макар да знаем много за живота му, самата личност на Новалис оставя впечатлението за мистицизъм. Новалис изиграва огромна роля не само като романтик, но той в голяма степен проправя пътя и на европейските символисти и неоромантиците на 19-и век.
В чест на поета в Дрезден през 2006-а година бе учредена литературната награда "Новалис".
Новалис е роден преди 250 години с името Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг. Някои казват, че е бил повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слушал лекции в Йена. Още първите му творби - стиховете в сборника "Цветен прашец" (1798), които излизат в сп. "Атенеум", са подписани с псевдонима Новалис, и носят внушенията на трансценденталния идеализъм. В недовършения му роман "Хайнрих фон Офтердинген" усещаме същата мистична чувственост, каквато откриваме и в стиховете му.
Новалис вярва в Любовта, в Бог и в "златния век". В "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер претворява поетическата представа на Новалис за отвъдното, като форма на живот.
Новалис е потомък на благороднически род и израства във фамилно имение, намиращо се в планински район, в близко общуване с природата. Още в гимназията правят впечатление неговите задълбочени познания по реторика и антична литература. Притежавал солидни знания в областта на естествените науки, правото, философията, политиката и икономиката. Бил е рядко начетена личност. По религия - лутеранец. Освен от авторските му творби, мнозина са изненадани от неговите записки в различни области на човешкото познание. Те са събрани от Фридрих Шлегел Харденберг, който ги включва в една енциклопедия за изкуства и науки - т.нар. das Allgemeine Brouillon.
Много литературни критици са на мнение, че Новалис остава силен в поезията, но романтизацията му на света е утопична и неприложима в политиката. Други смятат, че романтичният фрагмент в поезията му е само подходяща форма за представяне на прогресивната универсална философия за смисъла на съществуването на човека като отделен индивид, който се первръща в градивна обществена единица. Самият Новалис ни е оставил своето схващане за това в записките си, като един контекст за тесногръдото схващане на идеите му: "Един търси с поезия, която е, така да се каже, само механичен инструмент за създаване на вътрешни настроения, картини или интуиции - може би духовни танци и т.н." При Новалис поезията не е "механичен инструмент" - тя е стимул за размисъл и развитие.
Новалис сякаш иска да обедини поезията и религията в един такъв "танц", който да постигне хармония в човешките отношения и по този начин да преобрази света. Затова изглежда странно, че открива някакъв образец на идеала си за "златен век" в Средновековието и старата католическа църква? Една от най-важните инвенции на Новалис е "пътуването към себе си". По повод на това "пътуване" той нерядко загатва, че отвъдното го влече, защото е безкрайност, в която духът е като жрец и пророк.
Всъщност, в това прозира една от основните идеи на творчеството му - идеята за личностно развитие. При Новалис тази идея не е самоцелна, а подчинена на схващането му, че всеки човек идва с мисия на земята:
"Ние сме на мисия: ние сме призовани да формираме земята", казва той.
Може би заради това сякаш той не се плаши от смъртта и счита, че тя е просто един привиден финал на тази мисия, но не и абсолютен край. Неговите "Химни на нощта", които написва след смъртта на годеницата си Софи фон Кюн, която умира едва на 15, са изпълнени както с лично човешко отчаяние заради раздялата му с нея, така и с надеждата, че отвъден свят съществува, а на смъртта може да се гледа и като на избавление.
Мистицизмът на Новалис е така да се каже атмосферата, в която той търси реализация на идеята си за духовно израстване. В края на живота си Новалис активно изучава творбите на мистика Якоб Бьоме. В тях се открива точно онова, което самият Новалис е считал за своя мисия - да облече в поетична форма някаква комбинирана форма на представата му за съвършенство, формирана от религията и философията. Песента му "Когато имам само него" е един пример за превъплъщаването на тази идея в творчеството му.
Животът и смъртта в поезията на Новалис са относителни понятия, защото границата между тях е единствено "нощта". Така смъртта се превръща за него в "романтизиращ принцип на живота".
Особено силно личи тази идея в романите на Новалис "Хайнрих фон Офтердинген" и "Чираците в Саис", с които той на практика доказва, че поезията може да създава представи за образа на една всеобхватна световна хармония. Синьото цвете от романа "Хайнрих фон Офтердинген", неслучайно се превръща в символ на романтиците. Достатъчно е да кажем само една кратка фраза на Новалис - "Да станеш човек е изкуство", и идеята му за света изглежда напълно завършена, а бъдещето на човечеството - постижимо.
С право можем да кажем, че Новалис ни оставя не само творби, които звучат като музика, но главно философия, която ни дава надеждата за постижимо и красиво съществуване.
В незавършения си роман "Хайнрих фон Офтердинген", той ни оставя стихове, които казват всичко:
ПОСВЕЩЕНИЕ
С безбройни образи ни запленява
Загадъчната власт на песента -
Ту шества като вечен мир* в света,
Ту като млада кръв ни съживява.
...
Чрез нея прояви се всичко в мен
И радостно повдигнах си лицето.
Тъй дълго спал бе моят дух смутен;
Тя като ангел слезе от небето -
В прегръдките й литнах просветлен. (1800 г.)
Новалис - цитати
Красотата е обективна доброта, истината — субективна доброта. И двете имат отношение към природата, лишена от разум. У разумното същество правото е сходно с истината и добротата — с красотата.
Поетът разбира природата по-добре, отколкото я разбира мозъкът на учения.
Природата има художествен инстинкт, ето защо е празен брътвеж, когато искат да различат природата и изкуството помежду им.
Скулптурата и музиката си противостоят като противоположни остриета. Живописта вече прави прехода. Скулптурата е изобразена неподвижност. Музиката е изобразена подвижност.
Да твориш поезия, означава да създаваш живот.
Поезията лекува раните, които нанася разсъдъка.
Поезията е учение за красотата.
Любовта е моята постоянна мисъл.
Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.
Природата не е съвкупност от атоми, или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.
Пейзажът е окото на природата, той е нейното духовно лице.
В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!
Животът е едно безименно възхищение. Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.
Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.
Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.
Чистият има усет за тайнствения дух на живота.
Роден съм, за да боготворя любовта.
Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!
Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.
Видимото и невидимото - два свята, чиято среща е в човека.
Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.
Новият свят се ражда от страданието.
Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.
Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.
Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.
Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?
Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас или никъде другаде се намира вечността, с нейните светове.
Който е предал истината, той е предал себе си.
Само чистият дух превръща човека в човек.
Без съвършено разбиране на себе си, не можеш да научиш на истинско разбиране другите.
Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.
Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}