Теодор Траянов (30.01.1882 - 15.01.1945) е едно от най-големите имена на българския символизъм. Неслучайно негов бюст-паметник скоро ще бъде издигнат в Алеята на писателите в Двор на кирилицата в Плиска. Житейският край на Траянов и до днес е обгърнат с мистерия и поражда различни хипотези, някои от които силно се политизират. Едно е безспорно - неговият поетичен талант, го прави актуален и желан автор и от днешните млади хора. Това е ясен знак, че има непреходна поезия, която завладява сърцата, независимо от времето, в което е създадена.

Теодор Траянов

Теодор Траянов е роден в Пазарджик, но завършва Първа мъжка гимназия в София, след което следва във Физико-математическия фаkултет на Софийския университет. По-късно завършва и Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Странно, че този "математически устроен ум", както се изразява един критик, ражда толкова емоционална поезия?...

Портрет на Теодор Траянов

И още един доста странен и любопитен факт: Траянов е високо образован и е могъл да устрои добре живота си с някаква служба, но вместо да избере спокойния и подреден живот, той се записва доброволец и участва в двете балкански войни през 1912-а и 1913-а година. Включва се в четата на Христо Чернопеев и е награден със Златен кръст за храброст.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

След войните излиза отново в чужбина - бил е дипломат в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (1922). През 1923 г. правителството на Ал. Цанков го отзовава от дипмоатическа служба и Траянов се завръща в родината. Това е времето, в което напълно се отдава на литературна дейност, като се издържа с работа като учител в гимназията, в която е учил - Първа мъжка гимназия в София.

Първите му стихове излизат на бял свят в сп. "Смях" през 1899 г. Оттам насетне публикува свои творби в почти целия български периодичен печат: списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Съвременна мисъл", "Свобода", "Художествена култура", "Факел". "Звено", "Народ и армия", "Везни", "Парнас", "Хиперион", "Модерно изкуство", на алманаха "Южни цветове", на вестниците "Ден", "Оса", "Злъчка", "Епоха", "Вестник на жената", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Заря", "Литературен глас", "Литературен свят", "Мир", "Литературен живот" и др.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Емблематична за творчеството му се оказва срещата му с Иван Радославов и Людмил Стоянов, с които девет години съвместно редактира най-голямото българско символистично списание - сп. "Хиперион".

За времето, прекарано във Виена - като студент и после като дипломат, Траянов се запознава в оригинал с трудове на немски философи като Фихте, Хегел, Хусерл и Ницше, които сериозно повлияват на философските му възгледи. Във Виена общува с виенската артистична бохема, сред която са много писатели неоромантици. Траянов се оформя като най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Заедно с Яворов, той е считан за родоначалник на българския символизъм.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Според много критици, основите на символизма в България поставя стихотворението на Траянов "Нов ден" (сп. "Художник", 1905). Мнозина, между които и Иван Радославов, дори считат тази творба и появата на нейния автор на литературния хоризонт за "предвестник на нова епоха в българската поезия".

Символизмът на Траянов не е самоцелна демонстрация на индивидуализъм и мистично-ирационално творчество. Той се интересува от универсалните човешки изживявания и същевременно дълбоко го вълнува историческата съдба на българския народ, величието на българския национален дух. В този смисъл, символизмът му е някак "побългарен" с бунтарство и жизнеутвърждаващ дух.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Книгата на Траянов "Пантеон" е ярко доказателство за жизненото кредо на поета - победа на духа над материята.

Теодор Траянов е не само поет, но и автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, както и преводач на литература от от немски и английски език. Превежда драмите "Ричард III" от Шекспир, "Фиеско" от Шилер и други драматургични произведения, повечето от които са поставяни на сцената на Народния театър в София.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Любовната лирика на Теодор Траянов и до днес вдъхновява със своята изповедност и нежни трели. Поетът има много почитатели сред съвременните любители на поезия. Много от творбите му са подписани с псевдоними като Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр. Освен поет, литературен критик и преводач, е бил страстен шахматист и шахматен деятел.

Ти дойде
Ти дойде, 
като сестра при своя тъжен брат,
превърза с къдра светла черни рани,
помилва ги с дъха на вечен цвят.
Ти до̀йде пееща, и твойта песен
хор ангели подлавяха далек,
ти до̀йде тиха, като тъжна есен,
разсветна и потъна като ек.
Ти до̀йде и отмина, и след тебе
веявици разстилат бял саван,
отмина ти и първий сняг погреба
последен сън, едва що заживян.

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Към любовта
Лети, не спирай, вихрена любов,
крилете въздух нощен да разпорят,
с надгробен клик на твоя ярък зов
вси земни божества ще отговарят:
лети, не спирай, вихрена любов!
По тез безбройни нощни стъпала
чий саркофаг смъртта всесилна мъкне?
Любов, размахвай пламенни крила,
брегът на ведро утро ще изпъкне,
зад тез безбройни стръмни стъпала!
Смъртта избързай, вихрена любов,
чуй плясъка на ведрите талази!
В ответ на твоя полунощен зов,
виж, някой в мрака бранен стих изряза:
към своя бог, о вихрена любов!
Вълшебен кораб чака те за път,
кръсти го ти с всевечното си име!
И нека смели знамена звънтят
през бурите на вси грядущи химни,
през ужаса на твоя земен път!

Баладите на Теодор Траянов, илюстрация: Сирак Скитник

Николай Райнов нарича Теодор Траянов "най-храбрият български писател". Действително поетът е носител на Златен кръст за храброст от участието му в балканските войни.

Това, че е символист, обаче, не "звучало" добре в ушите на пролетарските литератори след Девети септември 1944-та. Не им правело "добро впечатление" и това, че поетът дълго време е живял в Германия и е следвал там. Възприемали тази част от биографията му като "фашистки" знак. Тесногръдието на тези литератори и политическото им престараване вероятно са вгорчили последните дни на Теодор Траянов. Спорадично се появяват хипотези, че е бил пребит и това ускорява края му, макар че няма сигурни доказателства за това. Така или иначе, поетът-символист си отива от този свят само няколко месеца след знаменателния Девети септември, на 63. Възраст, както се изразява един критик, "още не за умиране".

Теодор Траянов. Колаж: Юлиян Илиев

Теодор Траянов е бил номиниран за Нобелова награда за литература. Той е личност от мащабите на космополит - както с високата си култура ,така и с невероятния си поетичен талант. И каквито и характеристики да се правят на творчеството и философията му, той ще остане завинаги в пантеона на българската литература като едно от най-достойните й имена.

Еми МАРИЯНСКА