Немският художник, математик и изкуствовед Албрехт Дюрер е признат за един от гениалните умове на човечеството, наред с такива колоси като Леонардо да Винчи. Често сравняват двамата, откъдето идва и прозвището на Дюрер "немския Леонардо да Винчи".

Дюрер е известен със своите графики, акварели, живописни платна, математически изчисления, проекти на сгради, той е теоретик на перспективата и геометрията в изобразителното изкуство и пр.

Уникален портретист на Късното Средновековие, който с право е наречен художник на Северния Ренесанс.

Дюрер е енциклопедична личност, която изглежда необятна по мащабите си, а всъщност е живял едва 56 години.

Автопортрет на Албрехт Дюрер

Албрехт Дюрер е роден в семейството на златар. Кръстен е на баща си - двамата носят едни и същи имена. Албрехт Дюрер-старши премества семейството си от Унгария в Нюрнберг и там се жени за дъщерята на майстора, при когото започва работа. За 25 години съпругата му му ражда 18 деца. Албрехт е третото дете в семейството.

Автопортрет на 13-годишния Албрехт Дюрер, 1484 г.

Когато навършва 13, баща му го взима на работа в работилницата си, да рисува проектите на негови ювелирни изделия - талантът на момчето е наистина изключителен. Албрехт скоро става чирак на известния тогавашен гравьор и художник Михаел Волгемут, който ръководи голямо ателие за производството на арт предмети и ксилографии на книги. При него се научава да прави гравюри с т.нар. суха игла.

Портрет на майката на художника, 1515 г.

Още

Леонардо да Винчи работи до смъртта си с парализирана дясна ръка

През 1490 г. младият Албрехт заминава да усъвършенства занаята при друг известен гравьор, който обаче умира преди пристигането му.

Пътува известно време и три години по-късно е в Страсбург, при известния скулптор Николаус Герхард. Именно при него изработва първия си автопортрет, който праща на годеницата си Агнес Фрей в Нюрнберг, по заръка на баща си.

Автопортрет на Дюрер, 1493 г.

Бракът е уговорен и след завръщането си, Дюрер се жени за Агнес. Двамата живеят в разбирателство, но не им се раждат деца.

Портрет на бащата на Дюрер, 1490 г.

Портрет на Албрехт Дюрер-старши, 1497 г.

По време на чумната епидемия в Германия, Дюрер предприема пътешествие в Алпите и Италия. Във Венеция се запознава с Джовани Белини и други художници от висока класа, които оказват голямо влияние върху творчеството му.

Портрет на майката на Дюрер - Барбара, 1490 г.

Когато се връща в Нюрнберг отваря собствено ателие. В най-добрите му работи от периода 1495-1500 г. личи италианския "почерк" на творбите му. Известната поредица от 16 гравюри с названието "Апокалипсис", са датирани към 1498 г. Дюрер рисува Светото семейство, Богородица и много други религиозни сюжети.

Дюрер е нарисувал жена си като Св. Анна /жената в бяло е Агнес/

От 1500-та година се запалва по портретите. Има няколко автопортрета, рисува портрети на баща си, на майка си и на братята си и жена си.

Портрет на брата на художника - Ханс Дюрер, 1506 г.

Портрет на жената на Дюрер - Агнес, 1497 г.

Портрет на един от братята на художника - Андрюс Дюрер, 1500 г.

През 1505 година Дюрер предприема второ пътешествие до Венеция, където тогава са великите ренесансови художници от венецианската школа - Тициан, Джорджоне и Палма ди Векио. В творбите му навлиза тяхното увлечение по колорита.

"Дюрер Великолепни". На този автопортрет, рисуван в Италия, художникът е нарисувал себе си към 26-годишната си възраст, с намек за Божествения избор на художника

През 1509 г. е назначен в Градския съвет на Нюрнберг, което се тълкува от биографите му като почетно задължение да участва в проектирането на града. Дюрер продължава да рисува графики и портрети, но се насочва и към дърворезбата. Създава уникални серии дърворезби, сред които е и "Животът на Мария" - истински шедьовър на изкуството. Постоянни персонажи са му Св. Дева Мария, Христос и много светии.

Още

Давид на Микеланджело отблизо

Император Максимилиан I му оказва чест, като поставя творбите му под защита от копиране. Казано на съвременен език - защитава авторските му права. Дюрер от своя страна прославя императора с творбите си. Великолепни произведения на художника от този период са: "Рицар, смърт и дявол", "Св. Йеронимус" и "Меланхолия".

Някъде от 1518 г. Дюрер се отдава на теоретична работа - търси формулата на пропорциите и се занимава с обществена дейност. Има сведения, че се запознава с идеите на Реформацията и учението на Мартин Лутер, за когото се изказва ласкаво.

Крепостта Мунот, построена по планове на Дюрер

Две години по-късно Дюрер, заедно със съпругата си, предприема пътешествие в Холандия, където постига истински триумф. Съветът на Антверпен му предлага голяма годишна заплата и къща-подарък, за да остане там. Учени като Еразъм Ротердамски открито показват истинското си възхищение от него.

Голият Дюрер, автопортрет. През Късното Средновековие избягват разголването, затова художникът рисува собственото си голо тяло

Новоизбраният император Карл V го уверява, че ще има цялата му благосклонност. Изобщо, Холандия всячески се постарава да задържи талантливия творец. Но Дюрер избира да се завърне в Нюрнберг и там веднага се заема с украсата на кметството на града.

Домът на художника в Нюрнберг (Снимка: Shutterstock)

Още

Тайните на Сикстинската капела

Двете монументални творби на Дюрер от 1526 г. - фигурите на апостолите Павел и Петър и на евангелистите Марк и Йоан в човешки ръст, които сега са в Мюнхен, някога са били подарени от художника на града Нюрнберг.

За жалост, след завръщането си от Холандия, Дюрер заболява от малария, от която умира на 6 април 1528 г., малко преди рождения си ден. Не успява да отпечата своя теоретичен труд за пропорциите.

"Страдащият Дюрер". В този автопортрет художникът е на 51. Според експерти, в портрета има намек за отъждествяване с Христос

Рисунка на Дюрер за... доктора. Художникът показва къде е болката му - далака

Погребан е без почести и по-късно ексхумиран. Останките на Дюрер почиват в нюрнбергското гробище "Йоханесфридхоф", след като дълго време са били покрити само с една обикновена метална плоча, приготвена от бащата на жена му за семейната гробница.

Гробът на Албрехт Дюрер

През 1681 г. западналият гроб е възобновен от Йоахим фон Сандарт, а чак два века по-късно започват да издигат паметници и бюстове на Дюрер.

Паметникът на Дюрер на площада, носещ името му (Снимка: Shutterstock)

Сравнението на Албрехт Дюрер с Леонардо да Винчи е наистина оправдано - и той е художник-учен като него, съчетаващ рационалното научно познание с философията и динамичната фантазия на изкуството.

"Адам и Ева" (1504) (Снимка: Shutterstock)

"Меланхолия" (1514) (Снимка: Shutterstock)

"Конник, смърт и дявол" (1513) (Снимка: Shutterstock)

"Мъчение на десет хиляди християни" (1507) (Снимка: Shutterstock)

Еми МАРИЯНСКА