Първообразът на ренесансовия човек и всеобхватният гений Леонардо да Винчи е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса.
"Витрувиански човек"

Леонардо е прочут най вече заради картините си, най-известните от които са "Тайната вечеря" и "Мона Лиза". Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

"Тайната вечеря"

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година в град Винчи, тогава владение на Флоренция и е незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство.

Съществуват предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо, връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.

Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син и му дава името си. Пиеро е нотариус от една от най-важните фамилии в града.


В зряла възраст Леонардо си спомня две странни случки, които преживява в детството си. При единия, смятан от него за поличба, ястреб се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето. При втория случай той е на обиколка в планината и вижда пещера. Малкото момче е уплашено, че в нея може да се крие голямо чудовище, но в същото време е обхванат от любопитство да разбере какво има вътре.

Чертежи на гения
Запазени са съдебни архиви, според които през 1476 г. Леонардо и трима други младежи са обвинени в содомия, но са оправдани. Обвинението е снето поради липса на доказателства. Съществуват спекулации, че това се дължи на връзката на един от обвиняемите - Леонардо де Торнабуони с Лоренцо де Медичи, чието семейство използвало влиянието си, за да парира евентуален процес. След обвиненията в содомия Леонардо определено държи личния си живот в тайна. Сексуалността му е била обект на сатира, анализи и спекулации.

Тази тенденция започва през XVI в. и се възражда през XIX в., най-вече благодарение на Зигмунд Фройд. По това време във Флоренция хомосексуалността е част от живота на много художници.

През целия си живот Леонардо се обгражда с красиви младежи, а творбите му са пропити от дълбоко преклонение пред мъжката красота. От друга страна няма данни Леонардо да е бил интимен, включително в близки приятелски отношения, с каквато и да е жена.

Изложба на Леонардо във Венеция (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Скулптурата на Леонардо "Конник и ездач" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Недовършена скулптура на твореца

Пренебрежението на Леонардо към жените е очевидно и в множеството негови студии на мъжко голо тяло, за разлика от тези за женско, малко от които изследват форми от врата надолу, а там, където са изобразени интимните части на тялото, те са неточни и разкривени. Множество изследвания се фокусират върху евентуалната хомосексуалност на да Винчи и ролята й в изкуството му, в частност по отношение на андрогинията и еротиката в картините "Йоан Кръстител" и "Бакхус", както и серия еротични скици.

Най-интимни взаимоотношения поддържал с учениците си Джакомо де Капроти (Салай) и Франческо Мелци. В писмо до братята на Леонардо, с което ги информира за смъртта на учителя си, Мелци описва отношенията с учениците му като едновременно пропити с обич и страст. От XVI век насам се твърди, че тези отношения имат и сексуален характер.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В края на живота си през 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като "божествения" Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.

Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположено в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци. Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства в момента на смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, разпространена във Франция.


Анатомически скици

Съгласно завещанието му, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса "Свети Юбер" в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.

"Мадона Лита"

Цитати, които ни е оставил Леонардо да Винчи:

Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засятите семена на знанието непременно ще дадат добър урожай.

Корените на учението са горчиви, но плодовете — сладки

В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове

В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си

Винаги ще се намерят очи и уши, отворени за чуждите тайни

Всеки живот, добре преживян, е дълъг живот

Восъчна фигура на Леонардо да Винчи, изложена в Истанбул (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Добрият художник трябва да изобрази две неща — физическата външност на модела си, и неговите мисли и духовни състояния. Постигането на първото е лесно, но на второто е много трудно.

Живописта е поезия която се гледа, а поезията- живопис, която се слуша

Живописецът не трябва да се опитва да бъде универсален, тъй като достойнството му губи много от това, че прави едно нещо добре, а друго — зле.

Автопортрет

Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!

Искай съвет от този, който умее да побеждава самия себе си

Валерия КАЛЧЕВА