МОНАРСИ-МЕЦЕНАТИ
Убит ли е бил "лудият" крал, благодетелят на Вагнер?
Странният монарх Лудвиг II Баварски обожавал приказките на Андерсен и построил замъка Нойщванщайн
Редактор : / 10481 Прочита 1 Коментара
Замъкът Нойщванщайн е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II (Снимка: Shutterstock)
Най-ексцентричният европейски монарх - Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски остава в историята на Европа и като най-ексцентричния управник на XIX век. Заради странното му поведение, му излязло прозвището "приказният крал".
Историята мълчи за неговия край - дали официално оповестеното самоубийство не е било убийство?!? Факт, че този монарх е един от най-романтичните меценати на изкуствата и архитектурата в Европа, заради които често изпразвал държавната хазна.
Младият принц Лудвиг /вляво/, с родителите си и брат си Ото, 1860 г.
Малкият Лудвиг израстнал с приказките на Андерсен, на 16 се увличал от операта, а след като сяда на трона, се превърнал във фанатичен строител на замъци. Себе си виждал като герой от средновековния епос.
Заради това му странно поведение, всички в двора започнали да шушукат, че кралят е луд. За сметка на това, благодарение на "приказната" лудост на Лудвиг, за поколенията остават едни от най-забележителните архитектурни паметници на епохата, между които е замъкът Нойщванщайн, който бил замислен като "света от Свещения граал".
Рисунка на приказния замък Нойщванщайн, 1869 г.
Управлението на Лудвиг II Баварски съвпада с времето, когато страната стремително губи своя суверенитет.
Бавария била "ябълката на раздора" между Австрия и Прусия, и поради това - постоянно вкарвана в конфликти между двете държави.
Изглед към замъка-мечта на Лудвиг II Баварски
Когато на 22 август 1866 г. е подписан мирният договор с Прусия, Бавария попада в клопката на репарациите и трябва да отстъпи и част от земите си.
Но Лудвиг проявявал слаб интерес към държавните дела. Негова страст били музиката, живописта и архитектурата. Той бил буквално вманиачен любител на древногръцките артефакти и платната на художниците от Ренесанса.
Особено силно влияние върху личността му оказала музиката на Рихард Вагнер. Лудвиг II поканил композитора в Мюнхен и станал негов ревностен почитател. Често искал да гледа оперите на Вагнер в празна зала, като единствен зрител.
Между 1864 и 1865 г. изпраща на потъналия в задължения Вагнер 170 000 гулдена от държавната хазна и финансира музикалната му драма "Пръстенът на нибелунгите".
Вляво - замъкът Нойщванщайн, вдясно - Лудвиг II Баварски
През декември 1865 г. Лудвиг II се подчинява на държавното правителство, което гледа с лошо око на източването на хазната с подобни "спонсорства" и е принуден да накара Вагнер да напусне Бавария, но двамата остават близки приятели. По идея на композитора, например, Лудвиг II финансира построяването на фестивален дворец в Байройт.
Консервативните баварци, обаче, се чудели на странностите на своя крал и никак не разбирали неговите духовни занимания.
Портрет на баварския крал при коронацията, когато е само на 20
Освен към операта, Лудвиг II Баварски изпитвал истинско удовлетворение от строителството на архитектурни шедьоври - главно замъци. Синкретизмът на изкуствата намира пълното си превъплъщение в идеята му да построи замък, вдъхновен от Вагнеровата опера "Лоенгрин".
Всъщност, става въпрос за прочутия замък Нойщванщайн /Neuschwanstein/, в превод - "Нов лебедов камък".
Строежът на замъка започнал през 1869 г. и така погълнал цялото внимание на Людвиг II Баварски, че той буквално абдикирал от политиката и се интересувал единствено от него. Министрите започнали да роптаят, че за подписа на краля трябва да го търсят на... строежа.
За замъка Нойщванщайн кралят похарчил голяма част от кралската хазна и отделно - свои собствени средства и пари, взети назаем от други държави.
Луксозните стени на замъка са от картини от средновековни легенди (Снимка: Shutterstock)
Странният монарх имал и други "особености" - публично обявил, че не иска да се жени и поддържал връзки с мъже, между които бил...главният коняр на двора му Рихард Хорниг. Известни били и връзките му с унгарския театрален актьор Йозеф Кайнц, с царедвореца Алфонс Вебер и др. Лудвиг съзнавал нередността на тези отношения и си водел личен дневник, в който в изповедна форма признава за болезнената битка между неговата сексуалност и привързаността му към католическата вяра.
Оригиналите на тези записки изчезват някъде през Втората световна война, но са запазени преписите им, направени при заговора от 1886 г. за детронирането на Лудвиг Баварски.
Лудвиг II Баварски преди заговора за детронирането му
Опонентите на краля в един момент били твърдо решени да го свалят от престола и на 8 юни 1886 г. събират лекарски консилиум, който обявява краля за душевно болен. Два дни по-късно специално назначена комисия отишла в двореца, натоварена със задачата да отведе краля на принудително лечение. Вярната стража на Лудвиг, обаче, не пуснала никого при него.
Лудвиг Баварски написал открито писмо, предназначено за по-широко популяризиране в света, в което написал, че съвсем неоснователно искат да го изкарат луд. Баварското правителство, обаче, осуетило разпространението на посланието му и изпратило за втори път комисията в двора.
На 12 юни 1886 г. членовете на комисията успяват да проникнат в кралските покои, благодарение на подкупен лакей. Връчват на Лудвиг Баварски заповед за "домашен арест", в която основното обвинение било "строителството на никому ненужни замъци, довели до изпразване на хазната".
Замъкът Нойщванщайн (Снимка: Shutterstock)
Това правителството тълкувало като безразличие от страна на монарха към съдбата на Бавария и нейната финансова стабилност. И накрая, се споменавало нещо и за нетрадиционната сексуална ориентация на Лудвиг Баварски. Назначили му опекун и регент, в лицето на неговия чичо Леополд.
Замъкът Берг, където отвеждат краля под домашен арест
Отвеждат "приказния крал" в двореца Берг и го оставят там под домашен арест. Вечерта още на другия ден кралят и неговият лекар Бернхард фон Гуден излезли на разходка, от която не се завърнали никога вече - още същата нощ намерили безжизнените им тела около Щарнбергското езеро. Официалната версия на баварското правителство била самоубийство?!?
Най-любопитното е, че довършителните работи на замъка Нойщванщайн, заради чието строителство Лудвиг Баварски бил обвинен в разхищения, започнали буквално два месеца след смъртта му.
Замъкът Нойщванщайн (Снимка: Shutterstock)
Част от вътрешния интериор на Нойщванщайн (Снимка: Shutterstock)
Замъкът Нойщванщайн (Снимка: Shutterstock)
Замъкът бил завършен в началото на ХХ век. Колосалните пари, вложени в строителството му, бързо се възвърнали в държавната хазна, заради интереса към това архитектурно чудо, но Лудвиг Баварски вече не бил жив да види това и да отмъсти на своите опоненти,или убийци?...Умира едва 40-годишен.
Паметен кръст на Лудвиг II Баварски, на мястото където е бил открит мъртъв
Лудвиг II умира неженен, макар че на 22 януари 1867 г. се сгодил за принцеса София Баварска - по-малката сестра на австрийската императрица Елизабет.
И тази история Лудвиг превърнал в приказка - наричал годеницата си Елза, а в писмата си до нея кой знае защо се подписвал като Хайнрих?... След като си "поиграл" на сгоден, през октомври същата година прекратил годежа.
"Симпатичната лудост на този човек, нетипична за монарсите, е истински апотеоз на изкуствата и архитектурата!",
казва за Лудвиг II Баварски един изкуствовед. И наистина, построеното от него и дори само творчеството на Вагнер са достатъчни за тази висока оценка.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fubit-li-e-bil-ludiyat-kral-blagodetelyat-na-vagner&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2018%2F04%2F02%2F34319%2F768x432.jpg%3F_%3D1522684291&description=Убит ли е бил "лудият" крал, благодетелят на Вагнер?', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}