Премиерните спектакли на величавата Вагнерова опера "Парсифал" през юли 2017 г. привлякоха ценители на оперното изкуство от цял свят.

Още

Предстояща премиера на „Парсифал“ от Рихард Вагнер в Софийската опера

Пред телевизионните камери и репортерските микрофони зрителите от всички възрасти изказаха вълнуващи и възторжени оценки за магичната постановка и вдъхновена музикална интерпретация, за блестящото изпълнение на оркестъра и хора, и постигнатите вокални върхове от солистите на Софийската опера и балет.

Поради големия интерес и многобройните запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 г. с най-новата си постановка "Парсифал".

Голямото желание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровия шедьовър

"да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж, да бъде като откривател за нови вкусове и като един нов Парсифал да е готов за "лечебно пътуване на човешката душа към света и към себе си".

_____________________________

"Парсифал" на софийска сцена вдъхновено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки, дадени от видни музикални критици и зрители:

Клаус Биланд ("Der Neue Merker"):

"Вагнеровата сценична мистерия "Парсифал" празнува своето значимо първо изпълнение в България в Софийската опера и балет, която - както тук много често съобщават - през последните години се изявява с интересни и много успешни постановки на Вагнер. Неуморният двигател за това пионерско движение е Пламен Карталов, който и сега с "Парсифал", както преди при "Пръстенът" и "Тристан и Изолда" води режисурата. Със своите художници ( Н. Панайотов, М.Табачки и Св. Йонке), както и изключително изпълнената с фантазия и добър вкус дизайнерка по костюмите (Ст.Вауда) и художника на осветлението ( А. Хайдиняк)), той е създал една интерпретация, която поставя - при висока степен на абстракция - в центъра духовната мистерия на тази легенда, както и философските послания на действащите лица и техния копнеж към една "финална нирвана" На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе поставил като максима за взаимодействието на музика и действие, тъкмо при това произведение на Вагнер - визуализацията на музиката.

Оркестърът на Софийската опера даде възможност да бъде чут от най-добрата му страна с фино тоноизвличане при най-често тържествено бавни темпа, без да изпада в неуместен патос. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-добрия начин и пя енергично при добра прозрачност. Всички певци и певици направиха своя дебют в тези роли и при това с такъв значим резултат: Костадин Андреев показа един енергичен Парсифал, още много младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов представи Гурнеманц с голяма отчетливост на думите и почти сързецателно; Бисер Георгиев даде един настойчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една много харесваща се Кундри ... Затова подобаващи бяха и нестихващите аплодисменти накрая."

Томас Майер - антропософ, писател, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел:

"В премиерните представления на "Парсифал" в Софийската опера преобладаваше едно особено сакрално настроение и при певците, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше движения, които иначе едва ли могат да се видят при постановки на Вагнер, където често се наблюдават дълго продължаващи статични пози. Особено във второто действие например се получи възхитително при пластиката на Кундри. Така зрителят можеше да проследи живо и с нестихващ интерес музикалната драма, подпомогнато и чрез българските и английските субтитри. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно голямо изпълнено с настроение единство на певци и музиканти, което се пренесе върху цялата публика. Всички слушаха с истинско славянско благоговение и съсредоточеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на зрителите".

Андреа Мерли- италиански музикален критик:

За мен е чест да дойда в София. В продължение на доста години следя Националната ви опера, включително в други страни на Европа. Творчеството на Пламен Карталов е невероятно, особено с постановките на Вагнер за първи път в България. Да направиш тетралогията "Пръстенът на нибелунга" с български певци, една нова постановка на най-трудната опера на Вагнер, а сега и "Парсифал", абсолютния шедьовър от зрелия период на Вагнер - това е нещо невероятно!

България е малка страна, но ние, италианците, знаем, че тя е една мина от гласове - и ние ви крадем гласовете. Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска - това са италианци, но са и българи, това са българо-италианци.

За мен идването в София всеки път е откриване на високото качество и зрелостта на оркестъра, на хора и преди всичко тези млади певци. Тази вечер потвърди представата ми за Костадин Андреев като един превъзходен тенор, който може да пее и Вагнер, и Пучини, и Верди - и винаги пее всичко наистина много добре. Също и Радостина Николаева, едно изключително сопрано. И всички други, целият състав - всички са чудесни!

Емил Табаков-диригент:

Сериозно постижение. Действително много добра работа на Пламен Карталов. Впечатляващо. Операта е много различна от другите опери на Вагнер. Направена по различен начин. Лично на мене ми хареса много. Постижение. Поздравления! Радвам се, че в България все още има хора, които искат да покажат сериозното изкуство. Това се дължи най-много на директора на Операта - Пламен Карталов, който продължава да държи високо нивото на оперното изкуство.