Последната мистична опера на гениалния немски композитор ще бъде представена на 4 юли, от 18:00 часа, на сцената на Софийската опера и балет. Следващите премиерни спектакли на "Парсифал" - постановка на акад. Пламен Карталов  са на 6, 8 и 10 юли, от 18:00 часа.

Над операта, замислена и съобразена с акустиката и техниката на Байройтския театър, Вагнер започва да работи упорито от 1877 г., но първите скици за либретото са направени още през 1857 г. След премиерата правата за постановка държи цели тридесет години вагнеровият театър-храм, така че зад граница операта вижда бял свят едва през 1914 в Италия. И тази забрана увеличава интереса към това "тайнствено и мистично произведение", за което се изписани много страници.

В едно от писмата си до своя покровител и приятел Лудвиг Втори Баварски, Вагнер пише: " Как може да се постави спектакъл, в който се представят открито най-възвишените тайнства на християнската религия, при това на сцени, на които царува фриволността и дори безсрамието?

Затова ще я поставя само в моя театър в Байройт. Само там и никъде другаде не бива да се играе "Парсифал" дори и след смъртта ми!"

През 1913 г. монополното право за постановката отменя вдовицата на Вагнер Козима, пише музикалният историк Гаетано Маркези от Милано. "Това било мъдро решение, изтъква историкът, защото нито една от оперите на Вагнер не звучала така добре, както "Парсифал".

Това, което съставя основата на операта, нейният литературен първоизточник и сюжет, придобива особена яркост в светлината на музикалните идеи на автора. Същността на тези идеи проличава най-отчетливо в описанието на тържествените обреди на Граал, в изображението на блестящата чаша, на светлината, слизаща от тайнствените висини, озаряваща праведните християни, а също и в хоралите на рицарите, нещо нечувано дотогава в европейската музика, предхождащо оркестъра на Берлиоз, Реквиема на Брамс, близко до Поемите на Лист и музиката на Джовани Габриели...

Уникалният шанс да видят последното Вагнерово произведение ще имат и българските вагнерианци, които покрай Софийската опера и балет значително увеличиха своя брой пред последните няколко години, след поставянето на "Пръстенът на Нибелунга".

Музикален консултант на постановката, който подготвя певците, е Маестро Рихард Тримборн, съмишленик на легендарните Вагнерови диригенти Караян, Савалиш, Клайбер и др.

Константин Тринкс, репетиция на "Парсифал" с оркестъра на Софийската опера и балет

"Най-главното е музиката в нейната мистичност и езотерична и религиозна чувствителност - с молитвено благоговеене на хоровете и депресия на места. Визуализацията на музиката е една много интересна за всички задача. Това заглавие е едно от най-поставяните в оперните театри и решението винаги се очаква с особен интерес.

Динамизирането на визията е решаваща при елегантността на този много ритуален шедьовър, в който два символа са особено трудни за интерпретация: Чашата и Копието! А те са при Вагнер винаги свързани. Музиката дава израз на характери с аскетично поведение на рицари, а те какви са всъщност? Как се свързва Вагнеровият християнски контекст с едно днешно по-съвременно третиране на смисъла на символите и ритуала?", споделя режисьорът Пламен Карталов.

В тази митологична драма на музикалния гений главните роли отново се изпълняват от великолепни български изпълнители, които публиката вече познава от "Пръстенът на нибелунга", представен не само в България, но и в Германия.

В операта участват солистите:

Костадин Андреев и Мартин Илиев - Парсифал,

Радостина Николаева и Гергана Русекова - Кундри,

Ангел Христов и Николай Петров - Гурнеманц,

Атанас Младенов -Амфортас,

Бисер Георгиев и Веселин Михайлов - Клингзор,

Петър Бучков - Титурел

Даниел Острецов, Стефан Владимиров - двама рицари

Диригент: Константин Тринкс

Режисьор: Пламен Карталов

Сценография: Свен Йонке

Костюми: Станка Вауда

Диригент на хора: Виолета Димитрова

Музикална подготовка: Рихард Тримборн

Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера

Операта се изпълнява на немски език - със субтитри на български и английски.

Радостина Николаева, сопран

Гергана Русекова, сопран

За "Парсифал" световноизвестни философи и мислители пишат:

Фридрих Ницше: "Възвишеност на чувството, в най-големите дълбини на музиката".

Стивън Гий: "Химн на чистотата и опасността..."

Самир Рахим: "Омагьосваща и всеопрощаваща музика...Вагнер сякаш композира саундтрака на небесата".

Дневниците, оставени от съпругата на Вагнер, Козима, ни предоставят истинско откровение за реалните вдъхновения на съпруга й. Според един запис в тях, от 1881 г., докато Вагнер е в ранните етапи на "озвучаването" на "Парсифал", тя отбелязва, че двамата посетили Палермо и най-вече Катедралата в Монреале, където били напълно извадени от равновесие при преживяното от тази гледка. Всяка нота в "Парсифал" е опит да улови и предаде нашето чувство, когато съдбата ни изправя пред нещо толкова необяснимо.

На 4, 6, 8 и 10 юли в Софийската опера и балет изпълнението на "Парсифал" ще предложи на ценителите на операта нова възможност да чуят музиката, неподвластна на анализи, но позволяваща да изживеем нейната трансцеденталност.