Парсифал

Режисьор: Пламен Карталов

Сценография: Нумен + Ивана Йонке

Костюми: Станка Вауда

Диригент: Айра Левин

Диригент на хора: Виолета Димитрова

Музикален педагог: Рихард Тримборн, Велизар Ганчев

Художествено осветление: Андрей Хайдиняк

Сътрудник муз. подготовка: Велизар Генчев

Действащи лица и изпълнители: Парсифал - Костадин Андреев, Амфортас - Атанас Младенов, Титурел - Петър Бучков, Гурнеманц - Ангел Христов, Клингзор - Бисер Георгиев, Кундри - Радостина Николаева, I рицар на Граала - Хрисимир Дамянов, II рицар на Граала - Стефан Владимиров, Оръженосци - Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Съблазнителки - Любов Методиева, Мариела Александрова, Ина Петрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева

Участват солистите, балета, хора и оркестъра на Операта.

Време на действието: средните векове

Място на действието: Северна Испания

Вагнер определя това своя последно сценично произведение не като опера, а като "тържествена сценична мистерия". Гледал е на него като на нещо като "религиозна церемония", а не на "традиционно развлечение за меломаните". Настоявал да не бъде аплодирано и представяно в други театри, освен в неговия "Фестшпилхаус" / Дом за тържествени представления"/ в Байройт, където според неговия замисъл можело да се изпълняват единствено неговите творби.

Но на премиерата на публиката било разрешено от Вагнер да аплодира в края на второто действие / докато след първото й било забранено - тази забрана важи и до днес!/. Само в "Метрополитън" и до днес важи пълната забрана на аплодисментите. Що се отнася до забраната за представяне на "Парсифал" извън Байройт, Вагнер я нарушил в края на живота си като разрешил на тенора и импресариото Анжело Нойман да я покаже на редица големи световни сцени. Но предвидените премиери не се осъществили, с изключение на тази в Метрополитън, Ню Йорк, където постановката се превърнала в типично американско шоу, с много рекламен шум, лотария, специален влак "Парсифал- експрес" от Чикаго до Ню Йорк...