ВЕЛИКИТЕ УМОВЕ НА ЕВРОПА
Мишел дьо Монтен: Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него
430 години от смъртта на френския философ
Автор : / 7241 Прочита 6 Коментара
Френският философ Мишел дьо Монтен / Снимка: Getty Images
Сен Мишел дьо Монтен. Няма човек, потънал в дебрите на философията, който да не е чел неговите "Опити" ("Essais"). Те са в основата на западната философия, а тя самата - в основата на цялата западна култура. Ренесансовата философия поставя темелите на хуманизма.
Цяла плеяда философи и писатели-хуманисти се учат от теоретичните трудове на Монтен: Джон Лок, Шекспир, Ницше, Декарт, Паскал, Камю, Сартр, Фройд, Фуко, Сарамаго, Френсис Бейкън, Жан-Жак Русо и др.
Мишел дьо Монтен / Снимка: Getty Images
Неговият забавен начин на писане е едновременно мъдър и лек за четене и осмисляне. Монтен съчетава автобиографични случки с интелектуални размисли и анекдоти. Всъщност, смело може да се каже, че Монтен е баща на есето. Книгата му "Опити" ("Essais") е призната за един от най-влиятелните сборници с есета в историята на литературата.
Културата на Монтен го превръща във влиятелна фигура на писател и държавник. Същевременно той самият респектира с факта, че често преосмисля наблюденията си. Подлага на съмнение размишленията си без всякаква суета, или сянка на егоцентризъм. Това вдъхва доверие в разсъдителните му способности и кара хората да уважават още повече ума му.
Портрет на Монтен от неизвестен художник, 70-те години на 16-и век
Фразата, в която мнозина негови критици откриват проява на себичност - "Аз самият съм темата на моята книга", всъщност говори тъкмо обратното - че Монтен през целия си живот е гледал на разсъжденията си като на незавършена "тема", която се развива във времето, докато непрекъснато я подлага на проверка. Като потвърждение на тази теза идва една мисъл на Монтен от последните години на живота му, в която той отправя скептична забележка към себе си с фразата "Какво знам аз?!".
Монтен е роден на 28-и февруари 1533-та година във фамилния замък "Монтен" в град Сен-Мишел-дьо-Монтен, в близост до Бордо. Баща му е немец, аристократ, кмет на Бордо, извоювал авторитет сред местните хора като участник в Италианските войни. Майката на бъдещия философ е от заможно еврейско семейство.
В детството си малкият Мишел черпи познания предимно от баща си и на латински. Малцина знаят, че въпреки аристократичния си произход, до 3-годишната си възраст момчето било пратено да живее в бедно селско семейство, за да се запознае с живота на обикновените хора. Този възпитателен подход на бащата се оказва много ценен за бъдещия философ.
Кулата на Монтен, където се съхранява библиотеката на замъка "Монтен"
Монтен завършва Юридическия факултет на Университета в Тулуза и става член на парламента в Бордо. Така осъществил мечтата на баща си, но не и собствените си цели. Политиката не го привличала изобщо. Същевременно имал собствени позиции по редица въпроси от обществен и политически характер. Например, бил непримирим враг на смъртното наказание.
Като характер Монтен бил толкова толерантен, че можел да открие точки на примирие между всякакви враждуващи лагери, без да изпада в конформизъм. Затова бил уважаван и от краля-католик и от протестантите.
Портрет на Монтен от неизвестен художник, ок. 1565
Като повечето неща в живота на аристократите, от чиято среда произхожда Монтен, и той се оженил за жена със солидна зестра. След смъртта на баща си наследил и родовото имение. Отказва се от кариерата на съдия и започва да се занимава с "безполезно" зянятие - философия.
На 38 започва да пише своите "Опити". Първата книга се появява през 1580-а година. Излиза в Париж, но остава някак незабелязана от интелектуалните кръгове на френската столица.
След продължителния труд Монтен решава да си даде малко отпуск от умствените занимания и предприема пътуване из Европа. Прави кратки престои в Германия, Швейцария, Испания и Италия. Очарован е от Рим. Перфектните му познания по латински му отварят нови хоризонти към древната култура на някогашната империя. До такава степен е запленен от проучванията си по история, че "иска да стане римлянин". Плановете му се осуетяват от новината, че е бил избран за кмет на Бордо. След известни колебания решава, че не може да откаже тази висока чест на краля и се връща в родината си, към "омразните" административни задължения.
Портрет на Монтен от Етиен Мартеланж, 1587
В Европа настъпват тежки времена на чума. Тя смъртоносно плъзва и в Бордо. Хенри IV кани Монтен да се премести със семейството си в двора и да поеме някаква служба там. Монтен отказва. "Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си", написва той.
Остава в родовото си имение и прекарва остатъка от дните си в работа по редакцията на "Опити". Тази редакция поставя основата на педагогическите науки на XVII - XVIII век. Монтен е първият философ на Новото време, който разнообразява образователните методи, като включва в тях общуването между ученик и учител и играта.
Писателят умира по време на меса на 13-и септември 1592-ра година в своя замък на 59-годишна възраст.
Портрет на Монтен от Франкоа Кенел
Какъв е приносът на философа: Монтен се опълчва на средновековната схоластика и безконтролния авторитет на католическата църква. Отстоява методиката на познанието въз основа на фактите, като последовател на Френсис Бейкън. Представя човека като върховна ценност на съзиданието. Предлага нова методика на обучение, забраняваща насилието в училищата - включително физическите наказания на децата. "Знанията трябва да ги направят не учени, а умни", съветва учителите Монтен и набляга като на главна цел нравственото възпитание. Издига апел за обучение, което да съчетава физическата форма на децата с духовността и морала. Развива последната теория с разбирането, че човек трябва да се научи да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и пр. съвети. Негова е фразата "Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот".
Рационализмът на Монтен е ценен принос за развитието на много науки. Възгледите му оказват пряко влияние върху идеите на английския философ Джон Лок, на Жан-Жак Русо и други хуманисти. Литературната форма, която използва във философските си есета, го прави достъпен и разбираем за широк кръг хора. Това го превръща в първопроходчик на идеите на Новото време.
Портрет на Монтен от неизвестен художник, ок. 1590
Монтен е забавен, човек с чувство за хумор и ирония. Много от максимите му са се превърнали в крилати фрази. Една от тях коментира брака като форма на съжителство, при което "щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж". Подобни мисли карат човек и да се засмее, и сериозно да поразсъждава върху смисъла им чрез опита.
В своето есе "За самотата" от първия том на "Опити", Мишел дьо Монтен изследва една популярна още от древността тема - за интелектуалните и морални опасности, когато живеем сред другите хора. Той обръща внимание на това, че за да можем да култивираме общуването си, трябва да се научим да не се влияем от мнението на другите - да имаме собствено виждане за оценката на всеки факт. Счита, че обратното - липсата на собствено мнение, или сляпото съгласие с чуждо мнение, принизява личността ни. Също толкова унизителна намира и прекомерната привързаност към материалните неща.
Някои биха контрирали, че му е било лесно да не бъде материален, тъй като се е родил в богато семейство, но пък нека се замислим, дали е лесно да откажеш добре платена служба в кметството, или в кралския двор, както е направил Монтен?
Любопитно е и виждането му за славата. Противно на Макиавели, Монтен смята стремежът към слава за уморителен и безполезен; както и за бариера към покоя на ума, единствено в какъвто се раждат правилните мисли. Той обръща внимание и на един психологически детайл - че стремейки се към слава, ние всъщност служим на егоцентричната си мания да се издигнем в очите на другите, а не да постигнем себеуважение и неуязвимост на характера си.
Монтен препоръчва да се абстрахираме от одобрението на хората около нас и да постигаме хармония чрез съкровени и обективни мисли. Обратното - прекалената ни загриженост за мнението на хората около нас, според него ни води към поквара. В едно по-късно есе, Монтен доразвива темата за славата с наблюдението си, че тя често е въпрос и на най-обикновен късмет, за който не се полагат особени усилия. Факт, който днес - почти пет века след смъртта на философа, с пълна сила можем да потвърдим като нещо естествено в съвременните ни общества.
Монтен доразвива тази теза с още едно ценно наблюдение - че обратно на късметлиите, много заслужили хора не получават признание: "Многократно съм виждал успехът да бяга от заслугата, при това понякога - много далеч", отбелязва той.
Много любопитно е есето на Монтен "За това, че да философстваш значи да се учиш да умираш". В него той изследва темата за смъртта - съветва ни да не се страхуваме от нея, а да се научим да я презираме. Според него това би подсигурило живота ни със спокойствието, въпреки че знаем, че сме смъртни, да живеем в радост и без страх от края. Като перифраза философията му изразява мисълта, че тъй като не ни е известно къде ще ни завари смъртта, без страх да я очакваме навсякъде. Състоянието на подготвеност за смъртта, според Монтен, би освободило ума ни от постоянното ни безпокойство, кога тя би могла да се случи.
Монтен - цитати
"Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот."
"Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си."
"Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш."
"Страхливостта е майка на жестокостта."
"Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива."
"Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде."
"Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва."
"Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?"
"Ние сме се родили, за да действаме."
"Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове."
"Мисълта ми не е създадена да се извива и прегъва, само коленете ми."
"И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си."
"Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си."
"Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него."
"Нека дадем на природата шанс - тя знае по-добре от нас."
"Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си."
"Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум."
Със своето творчество Монтен оставя ярка следа на философския небосклон както в епохата на Ренесанса, така и отвъд нея. И днес размислите му звучат актуално, защото истините, изведени от разума, са вечно познание.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}