Павлин Радевски показва скулптури от органични материали, които в основата си съдържат сол - едно от първите средства за консервация, познато на човешката цивилизация. Това разказват от галерия "+359", домакин на изложбата "Време за разпад", която се открива на 28 юли.

Още

„Голи и солени (морето преди бетона)“ – най-хубавите ни спомени за Черноморието в книга

"Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация.

Първообразът, подлежащ на отпечатване, е изчезнал, той принадлежи другаде, на друго време, към което обектите ни препращат. Отправна точка на изложбата е изначалното противоречие на идеята за запазване и тази за загубване", казва кураторът Бояна Джикова.

Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация (Източник: БТА)

"Художникът, своеобразен агент на хаоса, произвежда копия, но вместо да се стреми към обхващането на възможно най-много запис, той предизвиква разруха. В края на този симулативен и преднамерен процес, формата изчезва, а зрителят се озовава в пространство на бялата светлина - информационен тотал.

Реконструкцията на матрицата се оказва невъзможна, или поне в рамките на света на материята, може би защото самата тя не е от тук, или защото вселенският импулс към ентропия надмогва и в крайна сметка побеждава структурите в информационното поле", допълва кураторът.

Още

Един от бисерите на ЮНЕСКО - солната мина "Величка"

По думите й Павлин Радевски разглежда живота на копието като функция на оригинала, а не като негово безкрайно, безентропийно продължение. Отпечатъкът се превръща в единствена цел, а веществото за запазване йерархически надминава своя модел.

Солта, която носи в себе си живота и смъртта, в човешкото тяло служи за предаване на нервните импулси, свиване и отпускане на мускулите, но в прекалено голямо количество става отрова, разяжда тъкани, прави водата мъртва.

"Време за разпад" следва линията на раждане и умиране. Първоначално зародиши в стените на галерията, творбите излизат, обособени като самостоятелни форми, и, подобно на пътя на живото в природата, се разпадат, преди обаче да успеят да се репродуцират. Под купола образът се разтваря - сол по кожата на кулата - връщайки се обратно в нейното тяло, обратно в информационния океан", казва Бояна Джикова.

Павлин Радевски е роден през 1975 г. Завършва специалност скулптура в художествената академия, в София през 2001 г. в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби, както и е сред организаторите на програмната изложба "Без дистанция", представяща работата на 21 съвременни млади скулптори в галерия "Райко Алексиев" (2015). Съосновател е на организацията "Депо скулптура", с която реализира различни публични прояви в областта, сред които е и изложбата "Скулптурата сега" (2018). Носител е на първа награда за скулптура на фондацията "Св. св. Кирил и Методий" (2003). Живее и работи в София.

Още

Археолози откриха фрагмент от флейта от късния халколит в "Провадия-Солницата"

Още

Снимка на бургаските солници спечели наградата на Световната фотографска организация

Още

Домът на киното отваря врати със "Солта на земята" и "Да обичаш Винсент"

Още

"Играта на солта" - за противоположностите, обречени да се обединят (откъс)