СОЛ И ПЛАСТИКА
Солта, която носи в себе си живота и смъртта
Павлин Радевски показва скулптури от сол в проекта "Време за разпад", изложбата можете да видите от 28 юли в галерия "+359"
Редактор : / 996 Прочита 0 Коментара
Павлин Радевски показва скулптури от органични материали, които в основата си съдържат сол - едно от първите средства за консервация, познато на човешката цивилизация (Източник: БТА)
Павлин Радевски показва скулптури от органични материали, които в основата си съдържат сол - едно от първите средства за консервация, познато на човешката цивилизация. Това разказват от галерия "+359", домакин на изложбата "Време за разпад", която се открива на 28 юли.
"Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация.
Първообразът, подлежащ на отпечатване, е изчезнал, той принадлежи другаде, на друго време, към което обектите ни препращат. Отправна точка на изложбата е изначалното противоречие на идеята за запазване и тази за загубване", казва кураторът Бояна Джикова.
Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация (Източник: БТА)
"Художникът, своеобразен агент на хаоса, произвежда копия, но вместо да се стреми към обхващането на възможно най-много запис, той предизвиква разруха. В края на този симулативен и преднамерен процес, формата изчезва, а зрителят се озовава в пространство на бялата светлина - информационен тотал.
Реконструкцията на матрицата се оказва невъзможна, или поне в рамките на света на материята, може би защото самата тя не е от тук, или защото вселенският импулс към ентропия надмогва и в крайна сметка побеждава структурите в информационното поле", допълва кураторът.
По думите й Павлин Радевски разглежда живота на копието като функция на оригинала, а не като негово безкрайно, безентропийно продължение. Отпечатъкът се превръща в единствена цел, а веществото за запазване йерархически надминава своя модел.
Солта, която носи в себе си живота и смъртта, в човешкото тяло служи за предаване на нервните импулси, свиване и отпускане на мускулите, но в прекалено голямо количество става отрова, разяжда тъкани, прави водата мъртва.
"Време за разпад" следва линията на раждане и умиране. Първоначално зародиши в стените на галерията, творбите излизат, обособени като самостоятелни форми, и, подобно на пътя на живото в природата, се разпадат, преди обаче да успеят да се репродуцират. Под купола образът се разтваря - сол по кожата на кулата - връщайки се обратно в нейното тяло, обратно в информационния океан", казва Бояна Джикова.
Павлин Радевски е роден през 1975 г. Завършва специалност скулптура в художествената академия, в София през 2001 г. в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби, както и е сред организаторите на програмната изложба "Без дистанция", представяща работата на 21 съвременни млади скулптори в галерия "Райко Алексиев" (2015). Съосновател е на организацията "Депо скулптура", с която реализира различни публични прояви в областта, сред които е и изложбата "Скулптурата сега" (2018). Носител е на първа награда за скулптура на фондацията "Св. св. Кирил и Методий" (2003). Живее и работи в София.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}