Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бащата на Киркегор пророкувал ранната му смърт

ФУНДАМЕНТАЛНИ ЛИЧНОСТИ НА ХУМАНИТАРНАТА МИСЪЛ

Бащата на Киркегор пророкувал ранната му смърт

210 години от рождението на философа

Илюстрация от корица на книга на Киркегор

"Да изпревариш времето, в което си се родил, те обрича на нещастие", казва един философ. И това в пълна степен се отнася за екзистенциалиста Сьорен Киркегор.

На 5-и май т.г. се навършиха 210 години от рождението на големия западен философ и теософ. Роден е през 1813-а година в Копенхаген и умира само на 42 през ноември 1855-а година.

За краткия си живот ни оставя безценно творчество, в което развива въпроси за екзистенциалната криза, вярата, страха и абсурда - все теми, които звучат актуално и днес. Всъщност, особено днес.

Сьорен Киркегор (1813 - 1855) / Снимка: Getty Images

Още

"Миша дупка" или Платоновият мит за пещерата днес

"Миша дупка" или Платоновият мит за пещерата днес

Казват, че Киркегор е първият философ-екзистенциалист. Философските му разсъждения върху същността на вярата и други религиозни въпроси, го правят прародител на екзистенциализма, но в неговия християнски вид, не в атеистичната форма на Ницше и Жан-Пол Сартр. Сигурно това се оказва и определящо за оценката, която му дават съвременните философи, а именно че Киркегор е една от фундаменталните фигури на хуманитарната мисъл.

Сьорен Киркегор е роден във влиятелно семейство. Баща му бил силно религиозен човек и в същото време - фаталист. Поради липсата му на вяра на младини, лешил че си е навлякъл грехове, заради които децата му ще умират млади. Предавал тези негативни мисли и на домашните си. Факт, че пет от седемте му деца наистина умрели млади... Сред тях е и Сьорен Киркегор.

И той растял в атмосферата на разговори за греха и възмездието в кармичния му смисъл - че Бог наказва родителите чрез децата. И това най-ясно личи в едно от ранните му произведения - "Страх и трепет".

Сьорен имал силна връзка с баща си и вероятно от него е придобил и меланхолията, която личи дори в погледа му. Странностите в характера му не могла да излекува дори любовта. Когато се влюбва в Регине Олсен, Киркегор започва да й пише страстни писма, публикувани в неговите "Дневници".

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

В тези текстове откриваме един дълбоко объркан в чувствата си човек, който едновременно издига в култ любовта, нарича любимата си "суверен на сърцето му", и в същото време разкрива една интимна тайна - че сякаш "трябва да притежава цялата красота на всички момичета" и че усеща с цялото си същество някаква "мистерия" във всичко това. Вероятно подтикван от тази противоречива чувственост, Киркегор отменя годежа. И остава сам до смъртта си.

Регине се омъжва за един чиновник, носещ фамилията Шлегел, като философа. Има сведения, че двамата с Киркегор са продължили да имат чувства един към друг. Един ден Киркегор дори помолил съпруга на Регине да се срещне с нея, но той му отказал. По-късно семейната двойка заминала за Индия и Регине се завръща обратно в Копенхаген чак след смъртта на Киркегор.

Регине Олсен - любимата на Киркегор

Изглежда противоречив и фактът, че възпитаният в религиозен дух Киркегор, в последните години от живота си непрекъснато пише статии срещу датската църква. Публикува дори серия от памфлети със заглавието "Моментът". Всъщност, тук може да се говори по-скоро за критика към църквата като институция, което не досяга религиозността на автора, и дори че критиката му е продиктувана именно поради силната му религиозност.

"Моментът" се оказва фатално произведение за Киркегор. Малко преди да публикува десетия брой на съчинението, на 2-ри октомври 1855-а година той припаднал на улицата и бил закаран в болница. Когато положението му се влошило и му предложили да приеме причастие, категорично отказал с мотива, че свещеникът е "чиновник, а не Божи служител".

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Киркегор умира в болницата след едномесечен престой. Предполага се, че е имал някакво мозъчно увреждане от падане в детска възраст. И погребението на философа не минава без скандал. Племенникът му Хенрик бил против църковната церемония, тъй като Киркегор не приемал официалната църква приживе.

Киркегор определено е изпитвал вътрешно страдание от раздиращите го чувства на страхопочитание към Бог и гняв към църквата. Той съзирал тези антагонизми и в обществените явления - изучавал изолацията като следствие от общественото неодобрение, безсилието на гражданите пред институциите, безличната и формална, т.е. антихуманна дейност на бюрократичната система.

Ще се съгласите, че тези явления, освен че звучат твърде актуално, правят добра характеристика на Киркегор, поради оправдания му гняв към тях.

Днес всички философи и психолози говорят за отчуждението, но Киркегор е първият, който го разбира и описва с цялостната му характеристика. Той мотивира състоянието като усещане за празнина и несигурност в критерия за ценностите. И това ни звучи познато, нали?!

Едно от гениално простите му съждения е, че реалността винаги се различава от нашите планове, т.е. критерии за реалност. Ние правим избори, но дори когато ги обмисляме, няма гаранция, че те ще се случат точно така в обективната реалност.

За Киркегор не съществува "чиста обективност". Хората изпитват чувства и обвързаности, които не се поддават на обективно изследване.

Още

Аристотел: Нещастието сплотява хората

Аристотел: Нещастието сплотява хората

Той обръща специално внимание и на парите, които нарича абстракция, ерзац на реалността. Нещо, което обслужва измамни цели. Мотивира това свое схващане, като обвързва работата с парите, които се плащат за нея и смята, че свеждането на труда до паричното му изражение заменя истинската същност на усилието с някаква форма, т.е. с абстракция. В схващането му има логика, защото парите наистина са форма, която не винаги, всъщност - по-скоро често, не съответства - не е обективно реципрочна на усилието, вложено в работата.

Киркегор търси човешкото несъвършенство в структура, обединяваща най-общо три части: ограничена - сетивата, неограничена - способността да вярваш, и връзката между двете.

За него индивидуалността се казва "егоизъм". Защото е осъзнаване на егото, на истинския Аз. Ако човек е воден единствено от чувствата си, той живее за удоволствието. А за да има посока, трябва да има цел. Именно целта дефинира смисъла на живота.

Още

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Ето защо според Киркегор модерният свят обезличава индивида като разпада смисъла да бъдеш индивид. Произвеждайки фалшиви публични идоли, модерното общество отклонява вниманието от индивидите към масата, а самата маса тласка към измамни колективни мечти и фантазии. Преди два века Киркегор прозира, че във всичко това особена роля имат и медиите, които разпространяват "празни развлечения", за да отклоняват вниманието.

Според него онова, което политиците правят е, че категоризират и класифицират индивидите по групова характеристика, вместо по индивидуални разлики. За Киркегор точно тези разлики са важните - те ни правят онова, което сме.

Киркегор е бил специално отдаден на етиката и естетиката. Затова често го наричат философа-поет. Етическата екзистенция за него е свързана с избора на индивида. За него етичното е във висша степен важно. То изисква всеки индивид да държи сметка за своя живот и да е критичен към действията си.

Още

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Киркегор обвързва етиката с религията, но според него може да си етичен и без да си религиозен. Във всички случаи религията сама по себе си включва етиката. Религията има социално и индивидуално измерение, но тя според него започва с осъзнаването от човека на неговата грешност. Ето как във философията му се промъква сянката на неговия баща. Рядко личният живот на един философ до такава степен е прониквал в неговата философия, дори и в по-дребните й детайли, както това е очевидно във философията на Киркегор.

Киркегор развива свои теории за страстта и любовта, както и за еротиката, като нещо "извън тук и сега". Философът непрекъснато търси отговори на въпроса, Защо хората страдат, какво значение има страданието? За него емоциите имат божествен източник.

Киркегор остава слабо забелязан, за да бъде век по-късно признат като един от пророците на модерната философия. Автор е на повече от десет приживе излезли книги и на почти толкова, публикувани след смъртта му; на около двадесет тома дневници.

Философията на Киркегор започва и завършва с индивида. Според него тя е призвана да помогне на индивида да направи своя избор.

Изборът, според него, предполага момент, благоприятен момент, в който да бъде направен, и пропусне ли се този момент, животът сам ще направи "избор" и ще го наложи на индивида. Ето защо изборът е проява на нравствено мъжество за Киркегор. А също така и признак на етическото и етическо отношение към света.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Много любопитно е разсъждението му, че същностна характеристика на вярата и религията е парадоксът. Според него цялото християнство се корени в парадоксалното. Бог се появява като съществуващ - ражда се, расте и умира, като всеки друг индивид. И според Киркегор няма нищо по-парадоксално от това. Вярата е лудост. Така са смятали и древните гърци. Разумът трябва да се "изгуби", за да спечели вярата. Само освободени от разума, можем да спечелим Бога - такъв е окончателният смисъл на вярата за Киркегор. Във философията му вярата и знанието са противоположности, които никога не се допират.

Сьорен Киркегор - мисли

Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.

Всеки човек трябва да носи с достойнство съдбата си - с викове и вопли не можем да я променим. Приемем ли я такава, каквато е, увеличаваме шансовете си да я направим по-добра.

Функцията на молитвата не е да повлияе на Бог, а да промени представата на този, който се моли.

Хората изискват свобода на словото като компенсация за свободата на мисълта, която рядко използват.

Животът не е проблем, който да бъде решаван, а реалност, която да бъде преживяна.

Нищо не е по-страшно от празните приказки.

Ожени се и ще съжаляваш; не се жени - пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги - пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай - пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси - пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.

Има два начина да бъдеш заблуден - да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.

Най-разпространената форма на отчаяние е да не бъдеш такъв, какъвто си.

Нещастен е този, който е отхвърлен от самия себе си.

Любовта е израз на този, който обича, а не на този, който е обичан. Хората, които си мислят, че могат да обичат само тези, които решат, не обичат изобщо. Любовта разкрива истини за човека, които другите не виждат.

Поеми риска и загуби! Непоемайки риск, ти вече си загубил.

Скуката е в корена на всички злини.

Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.

Тиранът умира и неговата власт свършва; мъченикът умира и неговата власт започва.

Много от нас преследват удоволствието с такава скорост, че често го подминават.

На дъното на враждата между непознати се крие безразличие.

Под прикритието на леко почервенялата буза се крие пламъка на сърцето.

Който се е научил да се тревожи по правилен начин, той е научил основното.

Не е никакво изкуство да прелъстиш едно момиче, щастие е обаче да намериш момиче, което си заслужава да бъде прелъстено.

Що се отнася обаче до любовта, в това отношение бих искал да мога да се наслаждавам на своята свобода, истински да следвам порива на сърцето си. Любовта не обича сериозността, тя изисква лекотата и прелестта на естетичното.

Човек обича много пъти и всеки път отрича валидността на предишния път, като по този начин се потвърждава истинността на съждението, че човек обича само веднъж.

Целувката е символично действие, което губи всякакво значение, ако чувството, което трябва да изрази отсъства.

Защо да се опитваме да си спомним минало, което не можем да превърнем в настояще?

Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.

От всички измамници се страхувай най-много от себе си!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Германският философ Ернст Тугендхат почина на 93-годишна възраст

Германският философ Ернст Тугендхат почина на 93-годишна възраст

Още

Загадката Леонардо да Винчи: Художник, архитект, инженер, анатом, музикант, философ

Загадката Леонардо да Винчи: Художник, архитект, инженер, анатом, музикант, философ

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Още

Анаморфните скулптури и цилиндрични размисли на Джонти Хървиц

Анаморфните скулптури и цилиндрични размисли на Джонти Хървиц

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани