ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Еразъм Ротердамски: Глупостта е навсякъде
555 години от рождението на големия философ, теолог, филолог и хуманист
Автор : / 13164 Прочита 9 Коментара
Еразъм Ротердамски (1466-1536)
"Най-напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата".
"От смъртните най-нещастни са тия, които се стремят към мъдрост. Всъщност те са двойно по-глупави, понеже, бидейки родени хора, забравят своето положение, мечтаят да се уподобят на безсмъртните богове и по примера на гигантите водят война с природата, като си служат с оръдията на науката. Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности".
Това са думи на мислителя Еразъм Ротердамски. Някои ще ги намерят обидни за човешкия род, а други за напълно справедливи. Особено, на фона на времето, в което живеем. Удивителното е, че философът ги е изрекъл преди повече от 5 века.
Навършиха се 555 години от рождението на Eразъм Ротердамски (Дезидериус Еразмус) - философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на Реформацията, роден на 27 октомври през 1466-а година в Ротердам, Холандия и починал в Базел, Швейцария.
Портрет на Еразъм Ротердамски, худ. Куентин Масейс, 1517 г.
Типично в своя си оригинален стил, самият мислител отказвал да бъде идентифициран с някаква националност. Това още веднъж доказва схващането, че се е самоопределял като космополитна личност, извън времето и пространството - извън "линейните" ограничения на човешкия разум за тези категории. Друга "странност" на мислителя е, че той приемал латинския за свой роден език. Автор е на впечатляващи произведения, които векове наред занимават изследователи на историята, културологията и философията, и предизвикват бурни дебати. Вероятно затова името на Еразъм е избрано за университетски програми, които предполагат развиване на мисълта чрез индивидуалното осмисляне на всяка една материя, свързана с умствената и научната дейност, в частност.
Любопитен е житейският път на този невероятен човек, постигнал такива мисловни хоризонти, че често е буквално обожествяван от изследователите си.
Еразъм Ротердамски (1466-1536)
Еразъм Ротердамски е незаконороден син в семейството на католически свещеник и дъщерята на ротердамски лекар. Предполага се, че биологичната му майка е била прислужница в семейството. Родителите на Еразъм правят всичко възможно, прикривайки "срамното" му зачатие, да му дадат силен старт в живота. В "допълнение", сякаш за да изкупят семейния грях, първо го кръщават на Свети Еразъм от Фомия, известен още като Свети Елм, патрон на моряците и пазител от стомашни болки, а после му дават и добро образование. В детството си Еразъм изучава латински и старогръцки език. Постъпва в манастир и бил подстриган за монах. През 1492-ра година бил ръкоположен за свещеник, след което следва теология в Парижкия университет.
Бюст на Еразъм Ротердамски в град Гауда. Скулптор - Хилдо Кроп, 1950 г.
Живял е и е работил във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. По време на пребиваването си в Лондон, се сприятелява с утописта Томас Мор. През 1515-а година получава титлата "кралски съветник". Бил е професор по старогръцки език в университета в Кембридж. Под опеката на английския крал Хенрих VІІІ и на испанския крал и император на Свещената Римска империя Карл V, Еразъм успява да оцелее в мракобесната епоха, в която Ян Хус и Джироламо Савонарола са били изгорени на кладата, а приятелят му Томас Мор бива обезглавен.
Интересите му са в областта на педагогиката, теологията, етиката, филологията и художествената литература, и произведенията му са в различни жанрове, но несъмнено неговото най-известно произведение е епистоларната сатира "Самопохвала на глупостта", известна повече като "Възхвала на глупостта" ("Encomium Moriae"). За пръв път е отпечатана в Париж през 1509-а година. Книгата добива такава популярност, че още приживе на автора си, е била преиздадена над 40 пъти.
"Възхвала на глупостта" е блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia - Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Мислителят разсъждава върху преимуществото на глупостта във времена на фалш и размити критерии за Добро и Зло:
"Глупавите са богати с това, което всякъде и по всички начини търсят царете: шеги, смях, кикот и радости".
Но да не бързат да се радват онези, които не разпознават себе си в тази категория, защото на мъдрите, а не на глупавите, е по-присъщо двуличието. Ето какво пише Еразъм:
"Мъдрите имат два езика, както припомня Еврипид. С единия говорят истината, а с другия това, което смятат подходящо според момента. Присъщо е на мъдрите да обръщат черното в бяло, от една и съща уста да издухват студено и топло, едно да имат потаено в сърцето си, а друго да говорят. Макар царете да са много щастливи, все пак в едно отношение те ми се виждат най-нещастни, понеже нямат човек, от когото да чуят истината, и са принудени да имат около себе си ласкатели, вместо приятели".
Мъдростта, според Еразъм Ротердамски, е напълно безполезна, ако не се реализира в живия живот. Много любопитно е как той защитава тази своя теза:
"Покани мъдреца на гощавка, и той ще смути всички или с тъжното си мълчание, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци, и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на обществени забавления, и той ще развали удоволствието на народа само с навъсеното си лице. Ето защо мъдрецът не е полезен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на близките си, понеже е неопитен в най-обикновените дела и е твърде далече от общоприетото мнение и общоустановените обичаи".
Ако трябва да "преведем" казаното, то това би било чудесна характеристика за някои политици, които считат себе си за мъдреци. Избраниците на народите обикновено са считани за мъдри хора, но ето какви коварства крие мъдростта, ако е откъсната от живота и разумното му "тълкувание", или практическото му проявление!...
Друго интересно произведение на Еразъм Ротердамски е полемическият му трактат "За свободата на волята" (1524), насочен срещу лутеранския фанатизъм. Това произведение събужда толкова много полемики и до днес, че много философи охарактеризират автора му като "основоположник на рационализма на Новото време". Произведението засяга свободата на волята само в един аспект, а именно от гледна точка на пътя, водещ към вечното спасение на душата. Близки до тези схващания са и други произведения на Ротердамски - в трактатите му "За презрението към света" (за предимствата на уединения живот с цел изграждането на нравствено съзнание и активна творческа дейност), "Книга на антиварварството" (за условията и средствата към постигане на истински нравствени християнски качества), "Ръководство на християнския воин" (за достигането на християнския идеал, на разума и на знанията чрез преодоляването на светските съблазни и на природните страсти) и др.
Еразъм Ротердамски развива много въпроси от обществено-политически и правен характер. В трактата си "Ръководство на християнския воин" ("Enchirdion militis christiani") той въвежда като задължение на властимащия към народа, да се възпита в отричане на всякакви мотиви от частен и личен характер, да се откаже да контрира несправедливости към него самия и пр. С други думи, да отдава всички свои действия на общото благо. "Обществената личност е длъжна да мисли само за обществените дела", смята Ротердамски, и счита че не съществуват никакви съображения от личен характер, които да са съвместими с тази отговорност. Това той нарича "политическа добродетел". Нещо повече, Еразъм нарича княза (б.а. символно понятие) "баща на семейството"(в см. на народа). Според философа-хуманист водещата фигура в една държава трябва да има съзнание за равенство с нейните граждани и да накара тези граждани да повярват, че те са "съуправляващи с владетеля". Тези схващания изглеждат доста утопични. Дори на фона на онова, което днешните общества наричат демокрация. Еразъм Ротердамски е съзнавал, че размислите му са по-скоро пожелателни, отколкото реализируеми. Те са по-скоро една хуманна "препоръка" за идеалното общество, каквото за жалост, човечеството не е успяло да постигне до днес.
Вероятно теологичното му образование се е стремяло да "напасне" земното с Божественото, като изисква от християнския владетел той да бъде такъв, какъвто е Бог в Божието царство - едновременно управляващ ангелите, но и предоставил им свобода на волята, сами да взимат решения.
Еразъм Ротердамски счита, че за правилното управление на държавата от държавния глава се изисква не само наличие на необходимия за това управленски ум (разум), но и една по-"особена" мъдрост, граничеща с божествената. Доста трудно условие! Според Еразъм Ротердамски, обаче - напълно постижимо, при наличието на нравствено съзнание. "Ако не е философ, князът може да бъде единствено тиранин", заковава Ротердамски, с което отново подчертава първенствуващата роля на разума за доброто управление на един владетел (управляващ).
Много интересна е неговата концепция за ролята на гражданите в едно разумно общество. Еразъм Ротердамски счита, че свободната воля на народа не трябва да се изразява хаотично, а се нуждае от направляващата сила на мъдро ръководство - от мъдростта на управляващия владетел. Така той не ограничава свободата на гражданската воля, а само изтъква колко важна е ролята на владетеля, и защо той трябва да бъде мъдър и благочестив. Съгласно учението на Еразъм Ротердамски за държавата и за значението на държавния глава, управляващият трябва да знае, как трябва да стане едно или друго нещо в обществения живот. Ротердамски обръща внимание, обаче, и на "добрата обща воля", а именно че нищо не може да бъде постигнато с разногласие между гражданите.
Любопитно е, че самият Еразъм Ротердамски не твърди, че при формата на монархия, например, владетелят е непременно мъдър. Обратното, той казва, че рядко кралят, или царят превъзхождат по знания, мъдрост и добродетели своите поданици. Така че Ротердамски сам "редактира" образа на добрия владетел (управник), като възможен и желан, но в същото време - абстрактен и теоретичен модел.
Еразъм Ротердамски дава една пожелателна форма на държавна власт - добрият владетел да е и добър човек. И ако това съчетание не е реализирано, препоръчва владетелят да се откаже от владетелската си длъжност. Историята сочи, че това рядко, да не кажем никога, не се е случвало в човешката история. Инак, би помогнало да бъдат избегнати много обществени стълкновения и кръвопролития.
Наред с горните сериозни трактати, Еразъм Ротердамски е автор на много други съчинения, като притчи, диалози, сатири, и на прочутите "Adagia" - сборник с цитати на антични автори. Много интересни са и неговите писма. За съвременниците му е било чест да си кореспондират с него. Еразъм пише безпристрастно, с педантично подбрано слово, понякога - с остри сатирични забележки и категорична полемичност, но винаги уважително към отсрещния човек и с доброжелателен тон.
Освен забележителните си филологически умения, Ротердамски е ненадминат в това да прави разбираеми много библейски текстове. Може би по тази причина Стефан Цвайг го нарича "най-нефанатичният от всички хора", а други определят мислителя като "Волтер на XVI век". Трактатът "За свободната воля", за който споменахме, всъщност е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях.
Основният недъг на света, според Еразъм Ротердамски, е нетърпимостта към чуждите схващания - тя, според него, е в основата на всеки човешки конфликт. По този начин личността му се очертава като на забележителен пацифист - привърженик на световния мир и разбирателството между хората.
Смъртта спохожда мислителя, докато пътува през Европа и минава през Базел, Швейцария. Именно там се разболява от дизентерия. Погребан е като един от най-светлите умове на Европа от протестанти, въпреки че е католик. Според някои свидетелства, последните думи на Еразъм били "Мили Боже!". Дали те не са обърнати толкова към Бог, колкото към човеците, остава да гадаем.
Статуя на мислителя, издигната в родния му Ротердам
ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ - МИСЛИ
"Човешкият живот изобщо не е нищо друго освен игра на глупостта."
"Да имаш много приятели, означава че нямаш нито един."
"Човешката глупост прави живота поносим."
"Безумието е източник на подвизите на всички герои."
"Щастието зависи от нашето мнение за предметите."
"Хората не се раждат, а се формират."
"На лудостта е предоставена привилегията да говори истината, без да оскърбява никого."
"Ласкателството е несъвместимо с верността."
"Срам — това е страхът на честността пред позора."
"Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката."
"Поразителна е мъдростта на природата, която при такова безкрайно разнообразие е успяла да балансира всичко."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}