ЧУДЕСАТА НА СВЕТА
Александрийската библиотека - перлата на знанието в античността (ВИДЕО)
Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 папирусови свитъка
Редактор : Валерия Калчева / 23 август 2020 / 12:33 9350 Прочита 2 Коментара
Царската библиотека на Александрия е построена в началото на III век пр. Хр. в Александрия, Египет и е сред Седемте чудеса на античния свят. Тя е най-голямата библиотека в Античността, както и най-големият за времето си център на знанието и науката. В библиотеката работят много учени от епохата на елинизма като Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 папирусови свитъка.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Птолемеите издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, трябва да се прибира. За да навредят на своята съперница - библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
Александрия, един от най-големите градове на древния свят, е основан от Александър Велики след завладяването на Египет през 332 г. пр. Хр. След смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., Египет остава под управлението на един от неговите лейтенанти, Птолемей.
Именно при Птолемей новосъздадената Александрия идва да замени древния град Мемфис като столица на Египет. Това бележи началото на възхода на Александрия.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
И все пак, никоя династия не може да оцелее дълго без подкрепата на своите поданици и Птолемеите били наясно с това. По този начин ранните царе на Птолемеите се стремят да легитимират своето управление чрез различни начини, включително поемайки ролята на фараони, основавайки гръко-римския култ на Серапис и ставайки покровители на науката и ученето, добър начин да се покаже богатството на човека. Именно този патронаж довежда до създаването на великата Александрийска библиотека от Птолемей.
През вековете Александрийската библиотека е една от най-големите и значими библиотеки в древния свят. Великите мислители на епохата, учени, математици, поети от всички цивилизации идват да изучават и обменят идеи. Почти 700 000 свитъка изпълняли рафтовете. Въпреки това, в една от най-големите трагедии на академичния свят, библиотеката бива изгубена за историята и учените все още не са в състояние да се споразумеят за това как е била унищожена.
Може би един от най-интересните разкази за нейното унищожение идва от разказите на римските писатели. Според някои автори Александрийската библиотека е била случайно унищожена от Юлий Цезар по време на обсадата на Александрия през 48 г. пр. Хр. Плутарх, например, представя нещата така:
Когато врагът се опитал да откъсне флота на Юлий Цезар, той бил принуден да отблъсне опасността, и това довело до разрушаването на голямата библиотека.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Това обаче е доста съмнитително, защото Музейонът в Александрия, който е бил точно до библиотеката, е останал невредим, както е споменато от географа Страбон около 30 години след обсадата на Александрия от Цезар.
Пропускането на библиотеката може би може да се дължи или на факта, че на Страбон може би не му се е налагало да споменава библиотеката, тъй като той вече е споменал Музейона, или че библиотеката вече не е център на науката, която някога е била, идеята за "бюджетните съкращения" изглеждат все по-вероятни. Освен това се предполага, че не библиотеката, а складовете в близост до пристанището са съхранявали ръкописи, унищожени от огъня на Цезар.
Вторият възможен виновник биха могли да са християните от 4-ти век след Христа. През 391 г., император Теодосий издава указ, който официално забранява езическите практики. По този начин Серапеумът или Храмът на Серапис в Александрия е разрушен и превърнат в християнска църква. Смята се, че много документи са били унищожени по време на процеса. Това обаче не е била Александрийската библиотека, нито пък библиотека от какъвто и да е вид, въпреки че се смята, че храмът е съдържал около десет процента от документите на Александрийската библиотека.
Никакви древни източници не споменават за унищожаването на която и да е библиотека през този конкретен период от време. Следователно, няма доказателства, че християните от 4-ти век разрушили Александрийската библиотека.
За последен възможен извършител на това престъпление може да се приеме мюсюлманският халиф Омар. Според тази история някакъв "Джон Граматик" (490-570) пита Амар, победоносния мюсюлмански генерал, за "книгите в кралската библиотека".
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Отговорът бил - "Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; и ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги!"
Има поне два проблема с тази история. Първо, не се споменава никаква библиотека, само книги. Второ, това е написано от сирийски християнски писател и може да е измислено, за да опетни образа на Омар.
За съжаление, археологията не е успяла да допринесе много за разкриването на тази мистерия. В началото папирусите рядко се срещат в Александрия, вероятно поради климатичните условия, които са неблагоприятни за запазването на органичния материал. Второ, останките от самата Александрийска библиотека не са открити. Това се дължи на факта, че днес Александрия все още е обитавана от хора и археолозите могат да извършват само спасителни разкопки.
Макар да е удобно да се обвинява един човек или група хора за унищожаването на това, което мнозина смятат за най-голямата библиотека в древния свят, възможно е нещата да не са били толкова прости.
Възможно е библиотеката изобщо да не е изгоряла, а може би е била постепенно изоставена с течение на времето. Ако Библиотеката беше създадена за показване на богатството на Птолемей, тогава и неговият спад би могъл да бъде свързан с икономически спад. Тъй като Птолемеевият Египет постепенно запада през вековете, това може да е оказало влияние и върху състоянието на Александрийската библиотека. Ако Библиотеката е оцелял през първите няколко века след Христа, нейните златни дни биха били в миналото, тъй като Рим станал новият център на света.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
На 23 април 2002 г. в града е открита голяма съвременна библиотека, известна като Библиотека Александрина.
Библиотека "Александрина" е голяма обществена библиотека и културен център, разположен на средиземноморския бряг на град Александрия, Египет, на предполагаемото място на античната Александрийска библиотека.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Библиотеката Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Библиотеката Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Библиотека Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Идеята за основаването на библиотеката се появява през 1970-те години в Александрийския университет и е реализирана с подкрепата на правителството на Египет, ЮНЕСКО и голям брой правителствени и частни дарения от много страни по света.
Библиотеката Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Библиотеката Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Антична статуя пред Библиотеката Александрина (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)
Проектът е дело на норвежкото архитектурно бюро Snøhetta и австрийския архитект Кристоф Капеле. За строителството е създаден консорциум начело с Snøhetta, английски и италиански строителни компании.
Остани с
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}