МИТОВЕ И ЗАГАДКИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
4 века търсят тайнствената библиотека на Иван Грозни
Съществува ли "Либерея"?
Автор : / 6248 Прочита 2 Коментара
Фрагмент от картината "Иван Грозни", худ. В. Васнецов / Източник: Третяковска галерия
За библиотеката на Иван Грозни историците търсят източници в продължение на повече от 4 века. Говори се, че в нея се съхранява неизвестно стихотворение на Вергилий, пълната версия на "За държавата" на Цицерон и много други ценни ръкописи и фолиа.
Изгубената библиотека на страшния руски цар продължава да бъде голямо предизвикателство за историци и археолози. Въпросът е в това, че до днес няма убедителни доказателства, че тя изобщо е съществувала.
Как се появява митът за библиотеката, наричана "Либерея" (Libereya)? - Тази история започва още през 15-и век, когато турците завладяват Константинопол и сриват могъщата Византийска империя.
Много православни гърци бягат. Сред тях е и Тома Палеолог, брат на византийския император Константин XI. Той намира убежище в Рим, но преди това, според легендата, взима със себе си библиотеката, събирана от много византийски императори.
Библиотеката съдържала повече от 800 книги, включително уникални шедьоври на гръцката и римската литература, наследени от дъщерята на Тома - София Палеолог /др. Палеологина/, която напуска Рим и заминава за Русия, за да се венчае с Иван III - великия княз на Москва.
Именно София донася библиотеката в Русия, но колекцията става известна като "библиотеката на Иван Грозни" (Иван IV), нейният внук.
Сватбата на Иван III със София Палеолог през 1472 г. , гравюра от 19-и век
Царят, добил славата на жесток управник, не само наследил библиотеката на баба си София "Либерея" (Libereya, от латинската дума liber - "книга"), но я дообогатил с редки ръкописи от цяла Европа. Списъкът, както се твърди, включвал 142 тома от Историята на Рим на Тит Ливий (б.р. до днес са известни само 35 тома от произведението), пълната версия на трактатите "За държавата" на Цицерон (б.р. в западните библиотеки има само откъси от тях), неизвестно стихотворение на Вергилий и др. ценнни ръкописи и фолиа.
Според легендата Иван Грозни скрил колекцията някъде в Москва, но след смъртта му през 1584 г. никой не може да каже къде е, и изобщо съществувала ли е?
Подземията на Кремъл крият много тайни...
А такава находка би била равносилна на откриването на Светия Граал, смятат историците. Фактът, че не е намерена до днес навежда на мисълта, че може би е просто легенда?
Според някои историци, дори да е съществувала тайнствената "Либерея", тя вероятно е била разпродадена от семейството на Тома Палеолог, още при бягството им, заради нуждата от пари? В някои европейски хроники от 16-и до 18-и век се споменава за легендарната библиотека, но пак без доказателства, че тя е съществувала.
Бронзова глава на София Палеолог
Москва, където се предполага, че е била укрита, преживяла три огромни пожара през 16-и и 17-и век. В началото на 17-и век в Русия нахлуват поляците и московскят Кремъл е бил обсаден и разграбен.
Това кара някои историци и археолози да търсят тайнствената "Либерея" извън Москва - примерно в любимия на Иван Грозни град Вологда, на отстояние от 500 км от Москва. А също и в Александровския Кремъл, на стотина километра от Москва, където Иван Грозни живял между 1565-а до 1584-та година.
Кадър от сериала "София Палеолог"
Има и една по-дръзка версия - че управниците на Кремъл знаят къде е библиотеката, но укриват съществуването й? - Това не звучи правдободобно, защото е известно, че Сталин, например, е търсил "Либерея". Ангажирал за това много учени, които го разказват в книгите си.
Така или иначе, до ден-днешен библииотеката остава една от тайните на Кремъл и част от руската версия на "Досиетата Х", от които четири века се хранят любители на мистиката от различни кръгове на обществото: учени, писатели, журналисти, режисьори.
Кадър от сериала "София Палеолог"
Самият Иван Грозни е един от най-противоречивите монарси в историята на Русия. Неговата житейска история е много интересна: Той е едва на 3 годинки, когато става наследник на мъртвия си баща. На 3 е провъзгласен за велик княз на Русия, но естествено не може да управлява, защото е дете. Влиятелни боляри злоупотребяват с това.
На 8 остава кръгъл сирак, защото умира и майка му. Тогава ръцете на опекуните му се развързват до такава степен ,че те започват да спекулират с властта си. Злоупотребяват не само с държавата, но и се отнасят пренебрежително към малолетния княз.
Често пъти Иван заспивал без да са му занесли храна. Звучи неправдоподобно, но момчето страдало от недохранване. Според много руски историци, тъкмо суровото детство формирало жестокия характер на царя.
През 1547 г., в деня на своето пълнолетие, Иван Грозни е коронясан за цар на Русия. До Иван всички управници на Московската Рус носят титлата велики князе - той е първият, който се провъзгласява за цар. Титлата е равнозначна на "цезар" според западната терминология, или на "император", чиято власт идва направо от Бога.
Титлата "цар" придава на Русия и нейния управник голяма тежест в очите на европейските монарси. Иван Грозни е признат за император от английската кралица Елизабет I, от императора на Свещената Римска империя Максимилиан II Хабсбург и от много монарси. С Елизабет Иван води дълга кореспонденция и, ако се доверим на легендата, дори ѝ предлага женитба. Тя, изглежда, му е отказала, но това предложение се отразило добре на отношенията между двете държави - по времето на Иван Грозни Русия и Англия започват да търгуват помежду си.
В младостта си Иван IV се стараел да управлява прогресивно, но по-късно остава запомнен с масовите си репресии. Той разделя територията на Русия на "земшчина", върху която болярите запазват властта си, и "опрѝчнина" - частта, върху която цар Иван Грозни можел да упражнява пряко управление с помощта на избрани опричници (б.р. нещо като негова лична гвардия). Заедно с немските дворяни Таубе и Краузе, Иван Грозни издевателствал над народа си. Опричниците се обличали като монаси, но действията им били на безбожници. Те провеждат системен терор срещу болярите и техните поддръжници, като избиват целите им семейства.
"Вършат се убийства на жени, деца, публичен линч на жените на нарочените за изменници, публични изтезания чрез най-жестоки мъчения", пише руският историк Дмитрий Володихин.
Освен вътрешните безчинства, през цялото време на управлението си Иван Грозни воювал, стремейки се да разшири територията на страната. По негово време започва усвояването на необятните простори на Сибир, но от друга страна пак по негово време Русия губи Ливонската война (1558-1583) срещу Полша и Швеция, като не успява да си осигури излаз на Балтийско море. Централната част на страната в продължение на десетилетия била разорявана от набезите на кримските татари. През 1571 г. те стигат чак до Москва и я опожаряват цялата, с изключение на Кремъл. По-късно татарите са разгромени, но Русия е напълно разорена.
Противоречивият характер на деспотичния цар Иван Грозни може да бъде илюстриран с малко, но достатъчно убедителни факти: Иван Грозни бил набожен, правел щедри дарения на манастири, и в същото време по негова заповед били убити много свещеници. Бил образован, добър оратор, създава в Москва първата в Русия печатница и задължава духовенството да организира училища за ограмотяване на децата, основава първообраза на консерваторията в Москва, и в същото време бивал крайно жесток и отмъстителен спрямо много духовно богати хора.
Иван имал 6 жени, от които му се раждат 8 деца, но повечето умрели в младенческа възраст. Най-големият му син - Иван, умира през 1581 година. Според летописи от онова време, царят случайно убил престолонаследника, удряйки го с жезъла си по време на свада помежду им. Уникалната картина на Репин "Иван Грозни убива сина си" в Третяковската галерия е сюжет,известен в цял свят, но според някои изследователи тази история е напълно измислена - според тях синът бил болнав и умрял от болест.
"Иван Грозни убива сина си", худ. И. Репин / Източник: Третяковска галерия
Що се отнася до тайнствената "Либерея", която Иван Грозни получил в наследство от баба си София Палеолог, то независимо дали тя е съществувала, знае се със сигурност, че Иван прочел още като младеж "Историята" на Тит Ливий, "Комедията" на Аристофан и творбите на Цицерон. Той бил възпитан да обича книгите.
Много чужденци потвърждават съществуването на "Либерея". В ръкописите си един учен монах от Атон - Максим Гъркът, твърди, че получил задача да преведе на руски някои ценни книги от античността?...
Същото твърди и един протестантски пастор - Йохан Веттерман от Дорпат, когото Иван Грозни поканил през 1570-а година с подобна задача. За библиотеката се споменава и в някои ръкописи на йезуитите от Ватикана.
От началото на 20-и век обхватът на търсенията се разширява извън Москва - историци търсят следи от "Либерея" в Коломенское, Александров, Вологда и на много други места в Русия, свързани с живота на Иван Грозни.
Москва, Кремъл / Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Търсенето в Москва спира през 1999-а. Днес има повече от 60 версии за това къде е отишла библиотеката - коя от коя по-неправдоподобни. Литературата и кинематографията дообогатяват мистификациите с книги и филми по темата. В жанрово отношение това са приключенски и фантастични истории.
Така историческата истина отдавна се е примесила с художествените измислици и легендата за библиотеката е напът да се счита за мит.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}