Справедливо ли е детронирането на несправедливия владетел? Наистина ли демокрацията е най-добрата форма на държавно управление? Може ли войната въобще да бъде справедлива? През вековете на своята история човечеството си е задавало тези и други важни въпроси, а големите мислители на всички времена са давали своите отговори, с което са оставяли следа върху развитието на нашия свят.

"Книгата за политиката" е написана на достъпен език, а множеството кратки и остроумни обяснения и ясните схеми правят лесни за разбиране и най-сложните политически теории. За да си създадем по-точни представи за политическите идеи, много от тях са илюстрирани по оригинален начин.

Независимо дали сте жадни за знания любители, или специалисти, или пък просто обичате да сте информирани за всичко, което се случва около вас, тази книга ще ви даде достатъчно поводи за размисъл.

За авторите:

Пол Кели
Пол Кели е заместник-директор и професор по политически теории в Лондонското училище по икономика и политически науки. Той е автор, съавтор и редактор на 11 книги. Интересите му са насочени към политическата мисъл във Великобритания и съвременните политически теории.
Род Дакомб е преподавател по политически науки във Факултета по политическа икономия на Кингс Колидж в Лондонския университет. Изследванията му са насочени към демократичните теории и практики и към отношенията между неправителствените организации и държавата.
Джон Фарндън е автор на множество книги по история на науката и идеите, както и по въпроси на съвременността. Пише много и по проблемите на околната среда и четири пъти е бил номиниран за наградата "Сайънс Бук" за младежка читателска публика.
А. С. Ходсън е писател и бивш сътрудник и редактор на BushWatch.com.
Йеспер Йонсьон е специалист по политически науки и консултант в развиващите се страни по въпросите на държавното управление и антикорупционните реформи. В момента работи в Антикорупционния ресурсен център U4 на института "Хр. Михелсен" в Берген, Норвегия.
Ниал Кищайни преподава в Лондонското училище по икономика, като се е специализирал в икономическата история и икономическото развитие. Работил е за Световната банка, както и в Икономическата комисия на ООН за Африка.
Джеймс Мидуей е старши икономист в "Ню Икономикс Фаундейшън" - независим британски мозъчен тръст. Бил е икономически съветник на Британската държавна хазна по въпросите на регионалното развитие, науката и иновационната политика.
Анка Пуска е старши преподавател във Факултета за международни изследвания в Голдсмитс Колидж на Лондонския университет. Авторка е на книгите "Революция, демократичен преход и разочарование. Румънският случай" и "Валтер Бенямин - естетика на промяната".
Маркъс Уийкс учи философия и работи като учител, преди да се посвети на писането. Съавтор е в множество научнопопулярни книги и литература по изкуство.

Откъсите от "Книгата за политиката" публикуваме със съгласието на издателство "Книгомания": 

Кун Фудзъ (Учителят Кун), станал известен на Запад с латинизираната форма на своето име - Конфуций, живее в преломно за политическата история на Китай време. То съвпада с края на Периода на пролетта и есента - период на просперитет и стабилност, продължил около 300 години и характерен с разцвета на изкуството, литературата и в частност на философията. Тогава се поставя началото на движението на Стоте философски школи, в които се обсъждат свободно широк кръг от идеи. Във връзка с тази тенденция се появява и прослойката на мислителите и учените, които се настаняват в дворовете на знатните фамилии и са техни ценени съветници.

Влиянието на тези учени и мислители предизвиква истински трус в структурата на китайското общество. Философите са назначавани на работа въз основа на показаните от тях качества и заслуги, а не заради принадлежността си към високопоставени фамилии. Това е предизвикателство към наследствените управници в страната, които дотогава гледат на своята власт като на предоставена им направо от Небето. Всичко това води до поредица от военни конфликти, при които няколко владетелски рода се стремят към върховната власт в страната. През тази епоха, останала в историята под името Период на воюващите царства, става ясно, че Китай КОНФУЦИЙсе нуждае от нова система за авторитетно управление.

Съвършеният човек

Като много други млади мъже от средната класа, младият Конфуций се насочва към кариера в чиновническия апарат. По това време той формулира и идеите си за държавното управление. Като става свидетел на отношенията между владетеля и неговите министри и поданици и е наясно с нестабилността на политическото положение в страната, Конфуций се заема да изгради система, според която владетелят ще може да управлява справедливо, основавайки се на собствените си морално-философски възгледи.

Моралните позиции, от които фило­софът изхожда, са дълбоко вкоренени в китайските традиции и имат в основата си общоприетите ценности лоялност, дълг и уважение. Тези качества се оли­цетворяват от съвършения човек, от благородника дзюндзъ, който трябва да служи за пример на другите. Всеки член на обществото следва да бъде насърча­ван да се стреми да проявява спомена­тите морални ценности. Според Конфуций човешката природа не е съвърше- на, но е податлива към положителни промени под въздействие на искрено манифестираната доблест. По същия начин и обществото може да се про­мени под влияние на едно справедливо и добронамерено управление, което да му служи за пример.

Идеята за реципрочност - че спра­ведливото и благородно отношение на владетеля към поданиците ще предиз­вика съответното уважително поведение спрямо него, е залегнала в основата на конфуцианската морална философия и представлява крайъгълен камък в поли­тическото мислене на философа. За да бъде едно общество добро, неговият владетел трябва да е олицетворение на качествата, които той иска да притежават поданиците му. Така хората ще бъдат стимулирани от своя страна да подража­ват на неговите добродетели, като проя­вяват лоялност и чувство за дълг към владетеля. В събраните негови изказва­ния и крилати мисли, озаглавени "Аналекти", Конфуций казва: "Ако се стремиш към доброто, и народът ти ще бъде добър. Моралните качества на владетеля са като вятъра, а тези на нами­ращите се надолу в обществената йерар­хия - като тревата. Когато вятърът духа, тревата се превива до земята." За да намери практическо приложение, тази идея е трябвало да бъде материализи­рана в нова обществена структура, съо­бразена с меритократичната прослойка на просветените чиновници и отнасяща се с уважение към традиционното упра­вление на знатните китайски родове.

Когато разсъждава как това упра­вление може да бъде осъществено на практика, Конфуций се придържа къвладетеля към поданиците, на което те му отговарят с лоялност, имат паралел с отношенията между любящия баща и уважаващия го син, високо ценени от китайския народ.

Конфуций заявява, че има пет основни вида такива отношения в обществото: суверен и поданик, баща и син, съпруг и съпруга, по-голям брат и по-малък брат и приятел-приятел. При тези отношения философът подчертава не само ранга на всяка една от страните с оглед поколение, възраст и пол, но и това, че всяка от тях има своите задъл­жения и че отговорността на висшесто­ящата страна към нисшестоящата е не по-малко важна от тази на нисшесто­ящата към висшестоящата. Когато тези отношения се приложат към най-широ­ките обществени слоеве, обществото се сдобива с така необходимата му вътрешна спойка и възникват отноше­ния на лоялност и уважение между различните обществени прослойки.

Обосноваване на наследствената власт

На върха на обществената йерар­хия Конфуций поставя владетеля, който получава този статут по наследство. Тук добре личи консервативността на неговото политическо мислене. След като моделът на обществени отноше­ния се взема от семейството, а китай­ците много уважават своите родители (и особено бащите си), то този респект се прехвърля и по-назад във времето към предците изобщо. Така се оправдава принципът за наследствената власт. Както бащата се смята за глава на семейството, така и държавата може да се разглежда като своеобразно семей­ство, начело на което също стои глава в лицето на суверена.

Фигурата на владетеля обаче не разполага с непоклатими устои. Според Конфуций срещу несправедли­вия и немъдър владетел трябва да се оказва съпротива и той дори може да бъде свален от власт. Най-пълно новите политически идеи на философа се проявяват по отношение на по- долния спрямо суверена етаж в соци­алната стълбица. Според него владете­лите трябва да бъдат подпомагани в своята дейност от прослойката на учените министри, съветници и дър­жавни чиновници. Тяхното положение в йерархията между владетеля и пода­ниците е от ключово значение, защото трябва да проявяват лоялност и към двете страни - и към суверена, и към народа. Тъй като и отговорностите им са особено големи, представителите на тази прослойка трябва да се набират измежду най-подготвените и способни кандидати. Освен това всеки, който заема такава отговорна обществена служба, трябва в морално отношение да бъде съвършен като дзюндзъ.

И тъй като министрите според сис­темата на Конфуций се избират от вла­детеля, неговият личен морален облик задължително трябва да бъде безупре­м традиционните отношения в китайското чен. Философът казва: "Управлението на държавата се крепи на подходящите чиновници, а техният подбор зависи от това дали владетелят е достатъчно добър. Неговият характер трябва да бъде култивиран по пътя на следване на дълга, а стъпките по пътя на дълга се култивират чрез благоговеенето пред добротата."

Ролята на държавните служители по онова време е преди всичко консулта­тивна. От министрите се изисква не само да притежават добри управленски качества и да познават структурата на китайското общество, но да са добре подготвени и по история, политика и дипломация. Това гарантира, че могат да дадат добри съвети на владетеля напри­мер по отношение на съюзи и войни със съседни държави. Новите просве­тени висши чиновници имат и друга важна функция - да не допускат сувере­нът да се превърне в деспот. Защото те трябва да бъдат лоялни не само към него, но и да проявят благоразположе­ние към онези, които се намират по- надолу в социалната стълбица. И подоб- но на своя господар, да служат за при­мер на народа със своите добродетели.

Значението на ритуалите

На много места трудовете на Конфуций звучат като наръчник по етике­ция и протокол и дават най-подробни описания на подобаващото поведение на дзюндзъ в различни ситуации. Философът набляга и на това, че ритуалът не би трябвало да е само изпразнено от съдържание представление, забава за обществото, а напротив. Ритуалът има много сериозни функции и затова учас­тниците в него трябва да действат искрено и отговорно. Обществените служители следва не само виртуозно да изпълняват задълженията си, но и да участват в ритуалите със също такова старание. Поради това Конфуций опре­деля церемониите и ритуалите като нещо много важно. При тях добре се вижда къде е мястото на даден човек в обществото, а това също потвърждава консервативните тенденции в политиче­ското мислене на философа.

Церемониите и ритуалите позволя­ват на хората да покажат своята преда­ност към по-висшестоящите в общест­вената йерархия, както и отношението им към по-нисшестоящите. Според Конфуций тези ритуали трябва да обхващат цялото общество - от офици­алните държавни и владетелски цере­монии до всекидневните взаимоотно­шения между обикновените хора, като при всеки случай определените участници трябва да спазват точно отреде­ните им роли. Само когато доблестта бъде манифестирана по този непри­крит начин, идеята за държавно упра­вление с помощта на добрия личен пример ще сполучи. Поради това той поставя искреността и честността най-високо в йерархията на доброде­телите, над които е само лоялността.

Много от церемониите се основа­ват върху религиозните вярвания, но този аспект не вълнува философа. Конфуциевата морална философия не е основана на религията, а на политиче­ските схващания, произхождащи от нея, само се приема фактът, че религи­ята съществува и се определя нейното място в обществения живот. Всъщност той много рядко споменава боговете в своите съчинения, освен в случаите, когато иска да изрази надежда, че китайското общество ще бъде устро­ено в съгласие с Небесния мандат, който ще помогне за обединението на отделните царства, борещи се за вър­ховната власт в страната. Макар искрено да вярва в наследствената власт, Конфуций не се чувства задъл­жен да обоснове тази необходимост с божественото право върху властта.

Това нескрито пренебрегване на Небесния мандат, съчетано с формули­ране на една класова система, основа­ваща се по-скоро на заслугите и качест­вата, отколкото само на произхода, представя Конфуций в най-радикална светлина. От една страна, той настоява за строго съблюдаване на йерархията, поддържана с помощта на протокола и етикецията, така че всеки да си знае мястото в обществото, но това не означава, че обществото е лишено от каквато и да било мобилност. Хората със способности (и подходящи добродетели) биха могли да се придвижат до най-високите етажи на властта, независимо от своя произход. Същевременно участващите в държавното управление могат да бъдат отстранени от заеманите служби, ако не показват необходимите качества, независимо колко благородни са семействата, от които произхождат.

Този принцип засяга и самия владетел. Конфуций разглежда политическото убийство на един деспотичен суверен като справедливо отстраняване от власт на тиранин, а не като посегателство срещу живота на легитимен владетел. Философът настоява, че гъвкавостта на тази система генерира допълнително доверие в нея, което от своя страна води до така необходимото за стабилността на обществото и силата на управлението общо съгласие по политическите въпроси.

Престъпление и наказание

Принципите на моралната философия на Конфуций се разпростират и в областта на наказателното право. В по-старо време правната система в страната се основавала върху прави-

лата за поведение, предписани от религията. Философът обаче настоява за по-хуманистично отношение към тази материя в замяна на религиозните предписания и норми. Подобно на системата за управление на обществото, и тук се предлага принципът на реципрочността: ако се отнасят към теб с уважение, и ти с поведението си ще уважаваш другите. Златното правило (постъпвай само така, както би искал да постъпват с теб) при Конфуций е с обратен знак: не постъпвай с другите така, както не би искал да постъпват с теб. В тази максима ударението е преместено от отделните престъпления към неправилното поведение като цяло. В този аспект отново се разчита на благоприятното въздействие на положителния пример. Това добре личи от думите: "Когато срещнеш някой по-добър от теб, насочи всичките си мисли към това, да се изравниш с него. А когато срещнеш някой не толкова добър, колкото си ти, насочи своя поглед навътре и опознай себе си."

Вместо да въвежда строги закони и тежки наказания, Конфуций смята, че най-добрият начин да се работи с престъпниците е като им се внушава чувство на срам от лошите им постъпки. Макар да е възможно хората да престанат да вършат престъпления, ако се ръководят от законите и са застрашавани от съответните наказания, в този случай те не развиват усещане за добро и зло.

Докато ако се ръководят от положителни примери и се сдържат от чувството за уважение, те развиват усещане за срам от лошите постъпки и се научават да бъдат наистина добри.

Непопулярни идеи

Моралната и политическата философия на Конфуций съчетава схващанията за вродената доброта и общителност на човешката природа със строгите официални структури на традиционното китайско общество.

Не е изненадващо, че като придворен чиновник той е намерил твърде значимо място за новата меритократична прослойка на учените в китайското общество. Неговите идеи обаче са посрещнати с недоверие и нямат практическа реализация приживе на философа. Членовете на управляващите династии и на знатните фамилии не са доволни от това, че той ги лишава от даденото им от Небето право да управляват. Освен това те се чувстват застрашени от влиянието, което Конфуций отрежда на техните министри и съветници. Висшестоящите навярно са се блазнели от мисълта да притежават повече власт над един потенциално деспотичен суверен, но от друга страна, не вярвали, че народът може да бъде управляван само с добри примери, без никакви закони и наказания.

По-късно други мислители и политически философи подлагат на критика конфуцианството. Мо Дзъ, който е роден малко след смъртта на Конфуций, приема модерната идея за меритокрацията и за управлението чрез положителни примери, но предупреждава, че прекаленото залитане към традиционните ценности на китайското семейство би довело до навлизане на шуробаджанащината в държавното управление.

Горе-долу по същото време военните мислители като Сун Дзъ нямат никакво време да се занимават с моралната която стои в основата на Конфуциевото учение, и възприемат един по-прагматичен подход към нещата, свързани с управлението на държавата. Те се обявяват за по-авторитарна и даже направо жестока система на управление в името на защитата на държавните интереси. Въпреки това, през първите две столетия след смъртта на Конфуций елементи от конфуцианството постепенно проникват в китайското общество. Дори през IV век пр. н. е. идеите на Конфуций добиват известна популярност, което до голяма степен се дължи на Мен Цзъ (372-289 г. пр. н. е.), един от големите почитатели на древния философ.

Държавна философия

Конфуцианството изглежда поадекватно за едно общество във време на мир, но не е адекватна доктрина за времето, когато отделните китайски държавици се борят за обединение на страната в единна империя, известно като Периода на воюващите царства.

Тогава авторитарните системи за управление на държавата, известни под наименованието легализъм, изместват конфуцианството и продължават да са популярни и през епохата на утвърждаване на авторитета на новия император на цял Китай. През II век пр. н. е. обаче мирът отново се завръща в обединен Китай и конфуцианството става официална държавна философия на династия Хан. Оттогава насетне философското учение доминира във всички сфери на обществения живот и това с особена сила се отнася до системата за набиране на държавни служители - прослойката на чиновничеството.

Въведените през 605 г. сл. н. е. Изпити за чиновници се основават изцяло на класически конфуциански текстове. Тази практика продължава чак до началото на ХХ век, когато Китай от империя се превръща в република. Конфуцианството не е напълно забравено и по време на комунистическия режим в страната, когато влиянието му върху структурите на обществото все още се долавят, поне до времето на Културната революция.

Днес елементи от конфуцианския начин на мислене от сферата на социалните отношения, и по-специално на братското взаимоуважение, са дълбоко вкоренени в китайския начин на живот.

Конфуцианството отново става обект на внимание по време на прехода на страната от маоистки комунизъм към китайския вариант на държава със смесен тип икономика.

Конфуций
Въпреки важното място, което заема в китайската история, за живота на Конфуций се знае съвсем малко. По традиция се смята, че той е роден през 551 г. пр. н. е. в Цюфу, град в китайското княжество Лу. Отначало се нарича Кун Циу, а почетното Кун Фудзъ получава много по-късно. Семейството му е заможно и уважавано. Когато е още младо момче обаче, баща му умира и на бъдещия философ се налага да работи като дребен служител, за да помага за издръжката на близките си. В свободното си време усърдно се подготвя, за да бъде приет в прослойката на държавните служители.

Така попада сред придворните чиновници на династия Джоу. По това време Конфуций формулира своите схващания за нова система на държавно управление, но когато напуска заеманото чиновническо място, идеите му са отхвърлени. Останалата част от живота на философа преминава в обиколки из различни краища на Китайската империя, където преподава своите философски възгледи и пропагандира идеите си за управление на държавата. Накрая се завръща в родния град Цюфу, където умира през 479 г. пр. н. е.

Важни съчинения:
Аналекти; Доктрина за средствата; Великото учение (събрани и издадени през ХII век)