ИЗКУСТВО БЕЗ ОКОВИ
Художничката Анжела Минкова, за скъсването с оковите на разума и свободата на ебру
Тя е една от най-добрите познавачи у нас, на древната техника на рисуване върху вода
Автор : / 2085 Прочита 0 Коментара
Анжела Минкова е точно онова, което критиците наричат "нестандартен творец". Тя съчетава по неповторим начин оригиналното си мислене с практическата реализация на оригинални идеи.
Повод да ни подсети за себе си даде една обява, че на 19-и септември в двора на галерията си в софийския квартал "Лозенец", на ул. "Крум Попов" 30, художничката ще сподели с приятели и почитатели есенна изложба под формата на частно винено парти. Кодовото име на мероприятието ще бъде "Познай Музата". Това предполага всички гости да участват творчески - със свои хрумвания и идеи.
От своя страна Анжела Минкова обещава на гостите си, че ще ги "почерпи" с ебру - демонстрация на древната техника за рисуване върху вода, с която неведнъж е смайвала публиката.
Анжела Минкова е човек, който наистина на дело показва каква свобода ни дава мисленето.
В упражненията, които включва в нейната школа, има такива които може да ви прозвучат странно, но после ще се уверите какво чудо могат да извършат с творческото и въобще - с личностното ви съзнание.
Анжела ще ви накара да нарисувате "оковите" си, т.е. кое ви спъва в живота? - И за да го облечете в образ, ще трябва доста откровено и детайлно да премислите живота си. Метафората "окови" ще трябва да претворите върху един чисто бял лист.
А докато се маете откъде да започнете, Анжела може отново да ви стъписа - с предложение да нарисувате... объркването си?...
Но как става това?!, се питате вие. Има ли значение с какви бои и четки, с молив или флумастер? - Не, разбира се. Важното е да достигнете до същината на мислите и чувствата си. А Анжела ви уверява, че съществуват дори "колажи от чувства", като ви успокоява, че объркването ви е нещо нормално - че никой не знае "как започва творчеството, преди да го започне".
"Нищо неподозирайки за предстоящите мъки и възторзи в творчеството, едва на 4 години, след операция на сливици, съм поискала лист и съм направила първи опит за отразяване на изстраданото, разказва художничката и продължава:
Повече от половин век оттогава не спирам да искам листа, бои, платна и четки, и всичко свързано с тях - със страха пред белия лист и възторга; будуването и съня; изолацията и амбицията; безлюбовието и любовта; прекрасните мигове, в които Музата се обляга на рамото и времето се изнизва с котешки стъпки...
Из серията "Обичам те, Кодучева, любов моя"
Всичко, което съм правила е осъществено в трудно осъществимите крайности на мига и вечността, на описуемото и неизразимото, на измислицата и реалността".
Анжела Минкова е от малкото родни майстори на четката, изпробвали почти всички жанрове и техники, и една от първите, които се пробват в ебру - рисуването върху вода.
Истинско удоволствие е човек да прочете от първо лице за нейните собствени творчески терзания с тази древна техника:
"Опитвам се да съчетая хаоса с формата, за да си "прокарам" идеята. Да успея да "зърна" поне малко, как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо.
Да разгадая как съм сътворена. Вероятно с любов, както се прави ебру. EБРУ - самата любов, която открива и умножава себе си, дори в стихията вода. Eбру... ликът на водата. На персийски - Аб-ру. Първите ми опити бяха отчайващи", признава художничката.
Занимания с децата от школа "Зографче"
Разказва как си купува от Истанбул натурални оксидни пигменти и необходимите инструменти, а съдбата услужливо я завежда при учител в ателие за ебру.
Там успяла сама да нарисува едно... лале.
"Чувствах се като ученичка в първи клас!...Изпитах някакво вълшебство, което ме държи за ръката и ме напътства....
После се захванах сама да сгъстявам дестилирана вода с морски кадаиф, да приготвям с воняща волска жлъчка минерални пигменти с така нужното търпение, че всички те да се превърнат във вълшебните боички, които разпръснати с четки от конски косми да плуват любовно върху огледалната повърхност на водата".
Новите й занимания я довеждат до нови философски прозрения:
"Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.
За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име, или деветдесет и деветте божи имена, докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път.
Може би ще успея да постигна съвършеното ебру. Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям; може би зад ебру стои Бог!..."
Анжела не само рисува, тя мисли красиво - умее да завладява с думи така, че всичко казано от нея - дори онова, което смятаме за фантастично, всъщност ни звучи убедително.
Сякаш някаква невидима четка гали "по главата" разума ни, и той все повече изпада в някакво полусънно състояние?...
Самата Анжела нарича това състояние "любовен захлас".
Няма съмнение, че на всеки човек му се иска да го изпита - да изпадне в онова радостно "затъмнение", което "дефокусира" реалността и ни прави малко разсеяни, но щастливи.
Да се оставиш на невидимата енергия да те ръководи, без да й се противопоставяш, или "редактираш" чрез разума си, това е най-хубавата "измама" на творчеството, смята Анжела.
Ето какво казва по повод рисунките ебру:
"Липсата на претенции за изобразяване тук е качество, което понякога прави чудесни попадения в красиви форми, които няма никъде другаде в Универсума".
И вероятно това е така, защото не е възможна "редакция" от страна на човека.
Всичко се случва извън човешката воля - в измеренията на нещо, което не познаваме, и можем да докоснем само когато то се материализира.
Според Анжела рисунките ебру имат лечебен ефект. Тя забелязала това по време на курсовете си по ебру. А най-прекрасното накрая според нея е това, че всеки си има собствена рисунка - никога не могат да станат две еднакви.
След отпечатването на хартия, която се оставя да изсъхне, всеки може да вземе своята си рисунка за спомен, или медитация.
"Дори това да ви се струва чисто сугестивен метод, помага!", казва една от ученичките на Анжела Минкова.
"Изкуството е не само съзерцание, то е проникване до най-съкровените пластове на душата, и опит да забравим за разума, или обратното - да го накараме да мисли в правилната посока", пише в своите лични бележки и Пикасо.
Творците, всеки по свой начин, достига до смисъла на изкуството. Но както правилно отбелязва един критик, "смисълът не винаги се открива чрез разума, в изкуството по-често съществени за разкриването на секрета му, са емоциите".
Акварелна рисунка на художничката
Анжела Минкова: WEBSITE
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}