Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Художникът Ясен Гюзелев: Никога не се отказвам, защото е трудно!

МАЙСТОРИ НА ИЛЮСТРАЦИЯТА

Художникът Ясен Гюзелев: Никога не се отказвам, защото е трудно!

Дон Кихот е малко като мой "автопортрет"

Снимки: Павлин Даскалов

Той е толкова талантлив, че като вълшебник ни превежда през "девет земи и планини" в света на приказките. Той е "личен познат" на Алиса в пътешествието й в Страната на чудесата и Огледалния свят; познава дълбоката душевност на Дон Кихот, и дори се отъждествява с него; изпитва дълбок респект от мъдростта на Сократ и от гения на Микеланджело. Вярва в Божествения промисъл за вселената и хората; обича усамотението, работата си, семейството си, приятелите, шляенето по улиците на града и задушевните разговори на по бира и цигара в любимата кръчма.

Той е Ясен Гюзелев.

Фамилията му е световно прочута - син е на големия оперен ас Никола Гюзелев, но благодарение на собствения си талант, никога не е бил в бащината "сянка", защото сам по себе си е уникално ярка личност. За него съпругата му казва, че е "100 процента талант и 100 процента труд". Такава е "формулата" на съдбата му.

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Ясен Гюзелев е по-известен като илюстратор, макар творческите му търсения да са многопосочни.

В момента галерия "Арте" в София представя негови графики, изпълнени по технологията "алграфия".

С галеристката на галерия "Арте" - Гергана Борисова (Снимки: Павлин Даскалов)

Странно е в един делничен ден, в забързаното ни, стресово и "анти"-съвремие, да видиш толкова много хора в...галерия. Но е факт, който виждаме с очите си.

Срещата ни с Ясен Гюзелев е в галерията, и там той не е сам сред творбите си - чака го цяла група от почитатели, сред които са студентите на художника Греди Асса.

Ясен Гюзелев показва творбите си на Греди Асса и неговите студенти (Снимки: Павлин Даскалов)

Кой е той?

Роден е на 24 юли 1964 г., в семейството на световния оперен певец Никола Гюзелев, който също притежава огромен талант на художник и също е завършил Художествената академия. До края на живота си Никола Гюзелев рисуваше. Явно дарбата на синовете му Ясен и Чавдар е по наследство. Ясен Гюзелев обича да казва, че напълно споделя една мисъл на баща си: че успехът не се дължи на "100 процента труд и един процент талант", а е тъкмо обратното - че първостепенен е талантът. А той идва от Горе!

По този начин - като дава преднина на природния талант, художникът сякаш малко подценява огромния си труд, но той бездруго е видим от книгите му с илюстрации. Те са издадени на шведски, френски, португалски, гръцки, японски и пр. езици, но "езикът", на който са "написани" от художника е вселенски универсален - чрез средствата на изобразителното изкуство.

Още

Ясен Гюзелев с изящни графики в галерия "Арте"

Ясен Гюзелев с изящни графики в галерия "Арте"

Освен това, този "език" има един специален контекст: без изобщо да познаваш художника, ще разбереш много за човека зад картината - нейният автор. Ясен Гюзелев е романтик, който не иска да напусне чистия свят на детството. Но също така е и бунтар, защото не допуска примирие със Злото. И всичко това е подплатено от едно толкова силно изобразително майсторство, че героите на художника изглеждат като живи.

Сам признава, че максимализмът му е чудовищен. Толкова, че би пожертвал пари, но не и качеството, което преследва.

Още от малък рисува. Както се полага, завършва първо Художествената гимназия, после Художествената академия. Още като студент, през 80-те години на миналия век, започва да се изявява професионално, и да печели международни награди.

Носител е на множество призове: "Luchs" - награда на Радио Бремен, на други две престижни немски награди - "Die Zeit" и "Buchkunst foundation"; на диплом от "Златният молив на Белград"; наградата за книга на Независимите издатели на САЩ и на Американския институт за графични изкуства; Сребърен медал от Асоциацията на илюстраторите на Ню Йорк и др.

През 1990 г. Ясен Гюзелев заминава за Италия. Там сътрудничи на различни издателства, рисува таро карти, започва работата си по илюстрациите на "Пинокио", "Пчелната царица", "Артур и Ескалибур", "Рожденият ден на инфантата", "Дама пика", "Орфей и Евридика", "Сократ", "Микеланджело", "Дон Кихот", "Кралят на златната река", "Оливър Туист", "Големите надежди", "Баскервилското куче" и др.

Всички тези илюстрации към класически произведения и герои, са изпълнени от художника изключително прецизно. По думите му, техниката му е повлияна от реалистичните школи от ХIХ век, на Ренесанса и Сецесиона.

"Бях към 29-30 годишен, когато получих наградата "Илюстратор на годината". В чужбина. Но не мислете, че тук съм имал пречки, или обратното - бил съм лансиран, понеже съм Гюзелев. По-скоро трудността е тази да докажеш, че си отделна личност - че сам "струваш" нещо. Защото знаете как е, като чуят, че съм син на Гюзелев и искам да ставам художник, някои си казват: "Ясно, връзкарче!..." Надявам се, че дори тези хора бързо са се отказвали от подобни мисли, когато са виждали рисунките ми".

Автограф за почитател (Снимки: Павлин Даскалов)

На въпроса ни защо на пазара има доста некачествено илюстрирани детски книжки, художникът отговаря:

"Общо взето у нас издателите не са особено щедри към творческия труд, и това е една възможна причина за това. Аз, ако трябваше да живея с продажбите на български издателства, сигурно нямаше да мога да се справя да изхранвам семейството си. Направо казано, може би щях да се откажа. Просто, тук пазарът е малък. Не може да се разчита на големи продажби. Дори и да са коректни издателите относно договорения процент, трудно може да се издържи!...

Освен това аз самият трудно бих се справил с някакви кратки срокове за работа, за сметка на творчеството. Дадох си сметка за това още в началото на кариерата си - в Италия. Там работех и през нощта, за да постигна резултата, който търся. Има рисунки, които се "заинатяват", но аз не се оказвам, докато не постигна идеята си. Никога не се отказвам, защото е трудно!...Дори понякога сам си създавам трудности, и правя нещо, което уж е лесно, по най-трудния начин!"

В сегашната си изложба на графики Ясен Гюзелев използва тхниката "алграфия". Изложените в галерия "Арте" творби са с познатите му герои от "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Приключенията на Пинокио", "Приключенията на Оливър Туист", "Кралят на златната река" от Джон Ръскин /б.а.неиздавана още в България/, както и графики на прослoвутите карти "Таро".

Някои от тях изобщо не са показвани досега пред публика, а това че са реализирани с графичната техника "алграфия", ги превръща в нов вид оригинал - получават нов живот като самостоятелно произведение.

"Това е различна техника, която позволява рисунки, направени с различен материал - молив, перо и пр., да се прехвърлят на алуминиеви плочи и да се препечатват като класическа графика. Нещо като литография. Могат да бъдат тиражирани, естествено. Самото име "алграфия" произхожда от материала, който позволява това - алуминият", обяснява художникът.

Кой е Ясен Гюзелев, извън онова което ни разкриват рисунките му? Той е малко затворен, вглъбен в себе си човек, който предимно работи, а в свободното си време, по неговите признания, обича "да палне цигара на бира с приятели в любимата си кръча "Хамбара". Напоследък не ходи така често там и не работи толкова до късно нощем.

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Още

Алиса и други приключения на Ясен Гюзелев

Алиса и други приключения на Ясен Гюзелев

"Човек се променя с възрастта!.., усмихва се художникът. Вече не мога да издържам толкова часове, колкото когато бях млад. Приключих с "нощната смяна". Предпочитам да работя на дневна светлина. Ателието ми е една стая под наем - не ми трябва кой знае колко голямо пространство. В по-топлите дни работя повече, през зимата - по-малко, докато е светло. Моят кът е много важен за мен - това си е моето пространство. Искам всичко да ми е удобно, под ръка. Понякога ми е приятно да рисувам в компанията на други хора.

Примерно, жена ми да дойде при мен - да си говорим, друг път предпочитам да се усамотявам. Работейки върху текстове, които ме пренасят в различни епохи и култури, сякаш заживявам един друг живот. Понякога с дни не излизам и се чувствам малко изолиран от реалността.

Понякога това е спасение, но от друга страна човек трябва да внимава - да живее живота си Тук и Сега!..." Художникът отбива въпроси, свързани с политиката - очевидно има какво да каже, но това "не е негова тема". Обезкултуряването на българите е факт, но вярва, че все още у нас има хора с ценности и грижа за бъдещето на децата си - именно такива хора са почитатели на книгите му. "В днешно време сякаш по цял свят е така. Аз не разчитам на някакъв масов успех. Никой не кара хората насила да си купуват ниско качество продукт - какъвто и да е той, в това число и книгите, които избират. Всичко е въпрос на личен избор! За това не са ни виновни нито американците, нито руснаците - имаме всички възможности да избираме.

Потребителят, казано най-общо, сам избира по какъв начин да живее!"

Художникът съжалява, че са малко срещите му с деца и ученици, защото те биха го заредили с енергията, която го провокира да работи за другите. Най-скъпият му спомен за признание от публиката, е един въпрос, който му задала с искрено възхищение съученичка на дъщеря му, когато момичетата били едва на 10. А именно: "Как правите всичко това?!" Невинен детски въпрос, в който се съдържа всичко - и възхищение, и признателност за красотата, на която ни възпитава изкуството.

Любимата му героиня безспорно е Алиса. Всъщност, срещата му с нея е...поръчката на един италиански издател. А се превръща в съдба.

"Няма случайности!..Алиса ме привличаше още от дете. Обичам финала, когато тя се пита кой кого е сънувал - дали тя е сънувала Белия заек, или той нея? - Един философски въпрос с "отворен" отговор. Това ми харесва!... Този "ребус" е житейски неразрешим, защото животът постоянно ни показва, че колкото повече научаваме, толкова по-малко "знаем"!..., казва художникът и продължава: Италианското издателство приключи дейността си, но първата ми книга за Алиса после беше публикувана в Германия, след това в Тайван, и на още места по света, и накрая стигна и в България, слава Богу! Направих усилие да ме забележат, макар че още като студент имах поръчки у нас. И то от големи издателства - за илюстрации, за корици...

През 90-а година реших да си пробвам късмета в чужбина. В Италия, най-напред. Но не останах там завинаги. Мисля, че мястото ми е тук."

Не съжалява, че навремето не е останал в Италия. Светът се променя. Любимата му Венеция днес не е онова, което помни като студент. Туристите все повече рушат романтичната й атмосфера. Въпреки това винаги намира в нея очарованието от някога.

Любими му остават художниците от италианския и нидерландския Ренесанс, като Микеланджело и Вермер.

А какво намира в образа на Дон Кихот? - Друг негов любим герой?

"Ами той е малко като мой "автопортрет" този Рицар на печалния образ. Дон Кихот е романтичен, отнесен, благороден и наивен... И в същото време е бунтар, който влага енергия в напразни усилия - в битка с "вятърни мелници"... Припознавам се в него!... Хвърлям толкова много труд и понякога се питам дали можех да работя нещо друго и да печеля другояче?... В крайна сметка аз работя неизказано много повече от това, което получавам в замяна!...

Чисто материално погледнато. Но от друга страна, аз самият съм си избрал този живот!..."

На въпроса ни как е оценявал първите му стъпки баща му, художникът отговаря лаконично:

"Баща ми винаги е харесвал рисуването ми и се радваше, че напредвам. Той рисуваше живопис, а аз имах интерес към илюстрацията от малък. Не бях сигурен, че ще стана точно илюстратор, но очевидно привързаността ми към този жанр остана трайна във времето. Рисувал съм и живопис, но определено илюстрацията е моето амплоа. През годините съм работил с различни материали. Напр. "Пинокио", който виждате сега тук, на графиките, е правен с перо и туш, двете книги за Алиса са правени с молив и туш, приказките на Оскар Уайлд - с кредов картон - една специална техника - от черна основа се отнема черното, и отдолу излиза белият грунд. Нещо като негатив - вади се бялото. И сега тази техника - алграфията, позволява да се прехвърлят на една алуминиева плоча, и с мастило и преса се получава един нов графичен ефект. Могат да се тиражират, но не безкрайно - все пак има някакво ограничение - плочата се износва. Аз бях чувал отдавна за тази техника, но нямах добър печатар.

Преди година ме свързаха с едно много свястно момче - печатар от Пловдив, и с него направихме няколко проби. Останах доволен и му поръчах няколко серии. През лятото миналата година направих една изложба във Варна и сега за пръв път показвам тези неща в София."

Когато човек се поразговори с Ясен Гюзелев, той е склонен леко да открехне вратата към себе си и по-надълбоко - признава, че изпитва страхове, че понякога се чувства неуверен в бъдещето. Вероятно това е типично за талантливите хора, когато освен дарбата си, са работохолици, перфекционисти и изпитват отговорност към близките си. С този род "депресии" се бори като се шляе из улиците и наблюдава хората. София, обаче, все повече го дразни с разбитите улични тротоари и натрапчивите графити по стените на къщите. Опитва се да не забелязва грозните неща и да се отърсва от подобни мисли, защото с разходките си из града цели да балансира хармонията в себе си.

А не деградира ли съвременният човек, провокираме художника?

"Още от изгонването на Адам и Ева от Рая, вероятно хората са тръгнали по този път. Много вероятно е и да живеем в т.нар. "последни дни" на човечеството, но аз съм убеден, че винаги ще има хора, запалени от Божествената искра. Аз лично винаги търся причините, които ме касаят, в себе си. Ако нещо не се е получило, или се е получило зле, виновният съм аз.

Така че, ние хората - цялото човечество, би следвало да се замислим, ако животът ни се струва лош, кой е виновен за това?!?"

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Павлин ДАСКАЛОВ  

Коментирай 1

1/1

Снимки: Павлин Даскалов

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Автограф за почитател (Снимки: Павлин Даскалов)

С Греди Асса в галерия "Арте" (Снимки: Павлин Даскалов)

Ясен Гюзелев показва творбите си на Греди Асса и неговите студенти (Снимки: Павлин Даскалов)

С галеристката на галерия "Арте" - Гергана Борисова (Снимки: Павлин Даскалов)

Календар

Препоръчваме ви

12-те нощи на Стефан Командарев

Ако това, което правят палачите, престане да ти прави впечатление, значи си на тяхната страна, изповяда режисьорът Стефан Командарев

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов ни намигат и канят да пътешестваме в свят от хартия, кукли, митология и музика

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима