Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Художникът Ясен Гюзелев: Никога не се отказвам, защото е трудно!

МАЙСТОРИ НА ИЛЮСТРАЦИЯТА

Художникът Ясен Гюзелев: Никога не се отказвам, защото е трудно!

Дон Кихот е малко като мой "автопортрет"

Снимки: Павлин Даскалов

Той е толкова талантлив, че като вълшебник ни превежда през "девет земи и планини" в света на приказките. Той е "личен познат" на Алиса в пътешествието й в Страната на чудесата и Огледалния свят; познава дълбоката душевност на Дон Кихот, и дори се отъждествява с него; изпитва дълбок респект от мъдростта на Сократ и от гения на Микеланджело. Вярва в Божествения промисъл за вселената и хората; обича усамотението, работата си, семейството си, приятелите, шляенето по улиците на града и задушевните разговори на по бира и цигара в любимата кръчма.

Той е Ясен Гюзелев.

Фамилията му е световно прочута - син е на големия оперен ас Никола Гюзелев, но благодарение на собствения си талант, никога не е бил в бащината "сянка", защото сам по себе си е уникално ярка личност. За него съпругата му казва, че е "100 процента талант и 100 процента труд". Такава е "формулата" на съдбата му.

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Ясен Гюзелев е по-известен като илюстратор, макар творческите му търсения да са многопосочни.

В момента галерия "Арте" в София представя негови графики, изпълнени по технологията "алграфия".

С галеристката на галерия "Арте" - Гергана Борисова (Снимки: Павлин Даскалов)

Странно е в един делничен ден, в забързаното ни, стресово и "анти"-съвремие, да видиш толкова много хора в...галерия. Но е факт, който виждаме с очите си.

Срещата ни с Ясен Гюзелев е в галерията, и там той не е сам сред творбите си - чака го цяла група от почитатели, сред които са студентите на художника Греди Асса.

Ясен Гюзелев показва творбите си на Греди Асса и неговите студенти (Снимки: Павлин Даскалов)

Кой е той?

Роден е на 24 юли 1964 г., в семейството на световния оперен певец Никола Гюзелев, който също притежава огромен талант на художник и също е завършил Художествената академия. До края на живота си Никола Гюзелев рисуваше. Явно дарбата на синовете му Ясен и Чавдар е по наследство. Ясен Гюзелев обича да казва, че напълно споделя една мисъл на баща си: че успехът не се дължи на "100 процента труд и един процент талант", а е тъкмо обратното - че първостепенен е талантът. А той идва от Горе!

По този начин - като дава преднина на природния талант, художникът сякаш малко подценява огромния си труд, но той бездруго е видим от книгите му с илюстрации. Те са издадени на шведски, френски, португалски, гръцки, японски и пр. езици, но "езикът", на който са "написани" от художника е вселенски универсален - чрез средствата на изобразителното изкуство.

Още

Ясен Гюзелев с изящни графики в галерия "Арте"

Ясен Гюзелев с изящни графики в галерия "Арте"

Освен това, този "език" има един специален контекст: без изобщо да познаваш художника, ще разбереш много за човека зад картината - нейният автор. Ясен Гюзелев е романтик, който не иска да напусне чистия свят на детството. Но също така е и бунтар, защото не допуска примирие със Злото. И всичко това е подплатено от едно толкова силно изобразително майсторство, че героите на художника изглеждат като живи.

Сам признава, че максимализмът му е чудовищен. Толкова, че би пожертвал пари, но не и качеството, което преследва.

Още от малък рисува. Както се полага, завършва първо Художествената гимназия, после Художествената академия. Още като студент, през 80-те години на миналия век, започва да се изявява професионално, и да печели международни награди.

Носител е на множество призове: "Luchs" - награда на Радио Бремен, на други две престижни немски награди - "Die Zeit" и "Buchkunst foundation"; на диплом от "Златният молив на Белград"; наградата за книга на Независимите издатели на САЩ и на Американския институт за графични изкуства; Сребърен медал от Асоциацията на илюстраторите на Ню Йорк и др.

През 1990 г. Ясен Гюзелев заминава за Италия. Там сътрудничи на различни издателства, рисува таро карти, започва работата си по илюстрациите на "Пинокио", "Пчелната царица", "Артур и Ескалибур", "Рожденият ден на инфантата", "Дама пика", "Орфей и Евридика", "Сократ", "Микеланджело", "Дон Кихот", "Кралят на златната река", "Оливър Туист", "Големите надежди", "Баскервилското куче" и др.

Всички тези илюстрации към класически произведения и герои, са изпълнени от художника изключително прецизно. По думите му, техниката му е повлияна от реалистичните школи от ХIХ век, на Ренесанса и Сецесиона.

"Бях към 29-30 годишен, когато получих наградата "Илюстратор на годината". В чужбина. Но не мислете, че тук съм имал пречки, или обратното - бил съм лансиран, понеже съм Гюзелев. По-скоро трудността е тази да докажеш, че си отделна личност - че сам "струваш" нещо. Защото знаете как е, като чуят, че съм син на Гюзелев и искам да ставам художник, някои си казват: "Ясно, връзкарче!..." Надявам се, че дори тези хора бързо са се отказвали от подобни мисли, когато са виждали рисунките ми".

Автограф за почитател (Снимки: Павлин Даскалов)

На въпроса ни защо на пазара има доста некачествено илюстрирани детски книжки, художникът отговаря:

"Общо взето у нас издателите не са особено щедри към творческия труд, и това е една възможна причина за това. Аз, ако трябваше да живея с продажбите на български издателства, сигурно нямаше да мога да се справя да изхранвам семейството си. Направо казано, може би щях да се откажа. Просто, тук пазарът е малък. Не може да се разчита на големи продажби. Дори и да са коректни издателите относно договорения процент, трудно може да се издържи!...

Освен това аз самият трудно бих се справил с някакви кратки срокове за работа, за сметка на творчеството. Дадох си сметка за това още в началото на кариерата си - в Италия. Там работех и през нощта, за да постигна резултата, който търся. Има рисунки, които се "заинатяват", но аз не се оказвам, докато не постигна идеята си. Никога не се отказвам, защото е трудно!...Дори понякога сам си създавам трудности, и правя нещо, което уж е лесно, по най-трудния начин!"

В сегашната си изложба на графики Ясен Гюзелев използва тхниката "алграфия". Изложените в галерия "Арте" творби са с познатите му герои от "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Приключенията на Пинокио", "Приключенията на Оливър Туист", "Кралят на златната река" от Джон Ръскин /б.а.неиздавана още в България/, както и графики на прослoвутите карти "Таро".

Някои от тях изобщо не са показвани досега пред публика, а това че са реализирани с графичната техника "алграфия", ги превръща в нов вид оригинал - получават нов живот като самостоятелно произведение.

"Това е различна техника, която позволява рисунки, направени с различен материал - молив, перо и пр., да се прехвърлят на алуминиеви плочи и да се препечатват като класическа графика. Нещо като литография. Могат да бъдат тиражирани, естествено. Самото име "алграфия" произхожда от материала, който позволява това - алуминият", обяснява художникът.

Кой е Ясен Гюзелев, извън онова което ни разкриват рисунките му? Той е малко затворен, вглъбен в себе си човек, който предимно работи, а в свободното си време, по неговите признания, обича "да палне цигара на бира с приятели в любимата си кръча "Хамбара". Напоследък не ходи така често там и не работи толкова до късно нощем.

Ясен Гюзелев (Снимки: Павлин Даскалов)

Още

Алиса и други приключения на Ясен Гюзелев

Алиса и други приключения на Ясен Гюзелев

"Човек се променя с възрастта!.., усмихва се художникът. Вече не мога да издържам толкова часове, колкото когато бях млад. Приключих с "нощната смяна". Предпочитам да работя на дневна светлина. Ателието ми е една стая под наем - не ми трябва кой знае колко голямо пространство. В по-топлите дни работя повече, през зимата - по-малко, докато е светло. Моят кът е много важен за мен - това си е моето пространство. Искам всичко да ми е удобно, под ръка. Понякога ми е приятно да рисувам в компанията на други хора.

Примерно, жена ми да дойде при мен - да си говорим, друг път предпочитам да се усамотявам. Работейки върху текстове, които ме пренасят в различни епохи и култури, сякаш заживявам един друг живот. Понякога с дни не излизам и се чувствам малко изолиран от реалността.

Понякога това е спасение, но от друга страна човек трябва да внимава - да живее живота си Тук и Сега!..." Художникът отбива въпроси, свързани с политиката - очевидно има какво да каже, но това "не е негова тема". Обезкултуряването на българите е факт, но вярва, че все още у нас има хора с ценности и грижа за бъдещето на децата си - именно такива хора са почитатели на книгите му. "В днешно време сякаш по цял свят е така. Аз не разчитам на някакъв масов успех. Никой не кара хората насила да си купуват ниско качество продукт - какъвто и да е той, в това число и книгите, които избират. Всичко е въпрос на личен избор! За това не са ни виновни нито американците, нито руснаците - имаме всички възможности да избираме.

Потребителят, казано най-общо, сам избира по какъв начин да живее!"

Художникът съжалява, че са малко срещите му с деца и ученици, защото те биха го заредили с енергията, която го провокира да работи за другите. Най-скъпият му спомен за признание от публиката, е един въпрос, който му задала с искрено възхищение съученичка на дъщеря му, когато момичетата били едва на 10. А именно: "Как правите всичко това?!" Невинен детски въпрос, в който се съдържа всичко - и възхищение, и признателност за красотата, на която ни възпитава изкуството.

Любимата му героиня безспорно е Алиса. Всъщност, срещата му с нея е...поръчката на един италиански издател. А се превръща в съдба.

"Няма случайности!..Алиса ме привличаше още от дете. Обичам финала, когато тя се пита кой кого е сънувал - дали тя е сънувала Белия заек, или той нея? - Един философски въпрос с "отворен" отговор. Това ми харесва!... Този "ребус" е житейски неразрешим, защото животът постоянно ни показва, че колкото повече научаваме, толкова по-малко "знаем"!..., казва художникът и продължава: Италианското издателство приключи дейността си, но първата ми книга за Алиса после беше публикувана в Германия, след това в Тайван, и на още места по света, и накрая стигна и в България, слава Богу! Направих усилие да ме забележат, макар че още като студент имах поръчки у нас. И то от големи издателства - за илюстрации, за корици...

През 90-а година реших да си пробвам късмета в чужбина. В Италия, най-напред. Но не останах там завинаги. Мисля, че мястото ми е тук."

Не съжалява, че навремето не е останал в Италия. Светът се променя. Любимата му Венеция днес не е онова, което помни като студент. Туристите все повече рушат романтичната й атмосфера. Въпреки това винаги намира в нея очарованието от някога.

Любими му остават художниците от италианския и нидерландския Ренесанс, като Микеланджело и Вермер.

А какво намира в образа на Дон Кихот? - Друг негов любим герой?

"Ами той е малко като мой "автопортрет" този Рицар на печалния образ. Дон Кихот е романтичен, отнесен, благороден и наивен... И в същото време е бунтар, който влага енергия в напразни усилия - в битка с "вятърни мелници"... Припознавам се в него!... Хвърлям толкова много труд и понякога се питам дали можех да работя нещо друго и да печеля другояче?... В крайна сметка аз работя неизказано много повече от това, което получавам в замяна!...

Чисто материално погледнато. Но от друга страна, аз самият съм си избрал този живот!..."

На въпроса ни как е оценявал първите му стъпки баща му, художникът отговаря лаконично:

"Баща ми винаги е харесвал рисуването ми и се радваше, че напредвам. Той рисуваше живопис, а аз имах интерес към илюстрацията от малък. Не бях сигурен, че ще стана точно илюстратор, но очевидно привързаността ми към този жанр остана трайна във времето. Рисувал съм и живопис, но определено илюстрацията е моето амплоа. През годините съм работил с различни материали. Напр. "Пинокио", който виждате сега тук, на графиките, е правен с перо и туш, двете книги за Алиса са правени с молив и туш, приказките на Оскар Уайлд - с кредов картон - една специална техника - от черна основа се отнема черното, и отдолу излиза белият грунд. Нещо като негатив - вади се бялото. И сега тази техника - алграфията, позволява да се прехвърлят на една алуминиева плоча, и с мастило и преса се получава един нов графичен ефект. Могат да се тиражират, но не безкрайно - все пак има някакво ограничение - плочата се износва. Аз бях чувал отдавна за тази техника, но нямах добър печатар.

Преди година ме свързаха с едно много свястно момче - печатар от Пловдив, и с него направихме няколко проби. Останах доволен и му поръчах няколко серии. През лятото миналата година направих една изложба във Варна и сега за пръв път показвам тези неща в София."

Когато човек се поразговори с Ясен Гюзелев, той е склонен леко да открехне вратата към себе си и по-надълбоко - признава, че изпитва страхове, че понякога се чувства неуверен в бъдещето. Вероятно това е типично за талантливите хора, когато освен дарбата си, са работохолици, перфекционисти и изпитват отговорност към близките си. С този род "депресии" се бори като се шляе из улиците и наблюдава хората. София, обаче, все повече го дразни с разбитите улични тротоари и натрапчивите графити по стените на къщите. Опитва се да не забелязва грозните неща и да се отърсва от подобни мисли, защото с разходките си из града цели да балансира хармонията в себе си.

А не деградира ли съвременният човек, провокираме художника?

"Още от изгонването на Адам и Ева от Рая, вероятно хората са тръгнали по този път. Много вероятно е и да живеем в т.нар. "последни дни" на човечеството, но аз съм убеден, че винаги ще има хора, запалени от Божествената искра. Аз лично винаги търся причините, които ме касаят, в себе си. Ако нещо не се е получило, или се е получило зле, виновният съм аз.

Така че, ние хората - цялото човечество, би следвало да се замислим, ако животът ни се струва лош, кой е виновен за това?!?"

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Павлин ДАСКАЛОВ  

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът