СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Френският хореограф Орелиен Бори: Кой знае какво е театър?
Френският визуално-поетичен спектакъл с участието на Орелиен Бори "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува на Народния театър "Иван Вазов" на 5 и 6 април
Автор : / 947 Прочита 0 Коментара
Френският визуално-поетичен спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува на Народния театър "Иван Вазов" на 5 и 6 април (Източник: Френски институт)
Френският визуално-поетичен спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува на Народния театър "Иван Вазов" на 5 и 6 април.
"Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" е визуален театър, без текст. Автори са френският сценограф, режисьор и хореограф Орелиен Бори и на роденият в Сараево режисьор Младен Материч.
В представлението участват Орелиен Бори, Харис "Хака" Решич, Йелена Чович и Микаел Годбил. Композитор е Жоан Камбон, а дизайнът на осветлението е на Арно Вейрат.
Автор на техническата концепция на декора е Пиер Декуивр, а в изграждането му участват Пиер Пайл , Жереми Санфурш и Оливие Жануто. Художник на спектакъла е Изадора Де Ратул, за реквизита отговаря Стефан Чипо-Дарде, а за костюмите - Мануела Агнесини.
Технически директор и ръководител на осветлението е Томас Дюпейрон, оператор-звук е Стефан Лей. Сценични ръководители са Микаел Годбил, Ярол Щубер-Понсо, а ръководител и мениджър на продукцията са съответно Флоранс Меурис и Клемент Сегиер-Фоше. Фотографи са Аглае Бори и Лоран Падиу.
"Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" е продукция на "Компания 111" на Орелиен Бори.
Орелиен Бори (р. 1972 г. в Колмар, Франция) e автор, режисьор и артистичен директор на "Компания 111". През 1995 г. попада в творческото студио на център за цирково изкуство в Тулуза "Лидо". В театър "Гарон" пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч - театър "Тату", като актьор в спектакъла "Одисея".
В интервю пред Impressio, френският хореограф Орелиен Бори споделя за опита да направи римейк на представление, което е гледал през далечната 1994 г. - става дума за спектакъла на югославския режисьор Младен Материч "Небесата са далеч и земята също" в театър "Гарон" в Тулуза, както и за визуалните истории без думи.
- Г-н Бори, разкажете ми как създадохте спектакъла "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също"?
- Гледах спектакъла на Младен Материч преди 25 години и исках да направя спектакъл въз основа на спомена за него.
Нов, базиран на стария.
Реших да използвам същата сценография и същите двама актьори, опитвайки се да направя римейка, но не бях запомнил всичко, така че накрая бях принуден да направя нещо различно.
- Какво движи спектакъла ви? В него няма думи, но публиката се ръководим от други сили.
- Ние с Младен използваме действието на сцената по-добре от думите.
Обичам също така да комбинирам елементите в сценографията във взаимодействие с правилата на физиката: тежестта, триенето...
С Младен споделяме една и съща чувствителност към визуалните елементи.
Спектакълът е по-скоро емоционално пътуване, отколкото разказ.
- Имате много интересна артистична среща с Младен Материч. Разкажете ни повече за нея.
- След като гледах неговия спектакъл, се срещнах с него и години по-късно станах актьор в неговата компания.
След това преживяване създадох собствена театрална компания и винаги сме поддържали връзка, докато не решихме да направим това ново приключение заедно.
- Може ли смисълът на човешките взаимоотношения да бъде открит извън думите? Както във вашето представление.
- Представлението е базирано най-вече на семейни отношения.
Историята на мъж и жена с деца и възрастни родители. Когато видях постановката на Младен, бях на двайсет и нещо, но когато решихме да направим римейка на неговия спектакъл, разбрах, че сега положението ми е същото като този на този човек. Но дълбоката тема, която ни води е нещо съвсем друго.
Това е загубата.
С течение на времето губим почти всичко и се опитваме да правим театър, за да поддържаме жива връзката с изгубената част от живота ни.
- Какво означава езикът (във всичките му значения) за вас като хореограф?
- Харесвам пространството. Всеки мой спектакъл е по някакъв начин танц на пространството.
- В България театърът все още трудно отваря врати за спектакли като вашия, които пресичат различни изкуства като театър, танц, цирково изкуство, музика. Има ли нужда съвременната култура от преосмисляне на жанра и конвенционалното възприемане на изкуството?
- Мисля, че една нова творба винаги трябва да преосмисли театъра с нови очи.
Преосмисляне на елементите, които използваме на сцената или начина, по който ги използваме, или и двете.
Кой знае какво е театър?
- Две ваши представления са гостували в България в рамките на Sofia Dance Week. През 2008 г. със спектакъла "Плюс-минус безкрайност" и през 2009 г. с творбата "Ерекция", което направихте заедно с хореографа Пиер Ригал. Как се промениха вашите лични творчески търсения оттогава?
- Запазих този начин на създаване на хибридни представления, но ми харесва, че формата им винаги е различна.
Същият процес, но различна форма. И разбира се, продължавам с колаборациите.
С Пиер Ригал за "Ерекция", с Фил Солтанофф за "Плюс-минус безкрайност" и сега с Младен Материч за "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също".
Харесва ми, че когато сте двама, единият не знае до къде го е довел другият и обратното.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}