СВЕТОВЕН ТЕАТЪР
Самуел Финци оголен до кръв в Народния театър
Актьорът демонстрира безмилостна игра на сцената на Народния театър в спектакъла „Един кон влязъл в бар“
Автор : / 4499 Прочита 15 Коментара
В спектакъл, продължил близо два часа и половина, Самуел Финци показа брилянтна игра с физически изпитания на сцената (Снимка: Стефан Н. Щерев)
Два часа и половина Самуел Финци сграбчи публиката в пълната зала на Народния театър в представлението "Един кон влязъл в бар" по едноименния роман на Давид Гросман, удостоен с награда "Букър".
Постановката е съвместен проект на Дойчес театър (Берлин), Бургтеатър (Виена) и Залцбургския фестивал (Австрия) под режисурата на Душан Парижек.
Оголен до кръв, Самуел Финци влиза в ролята на Дов Гринщейн, циничен комедиант, който сваля маската и през хумора, ни отвежда право в раните си.
Дов [Довеле] Гринщейн е стендъп-комик, провокатор, готов да направи всичко за публиката.
Той влиза за своето последно представление в зала в Натания, намираща се в запустяла индустриална зона в град между Хайфа и Тел Авив.
Това представление обаче не е като другите.
То е лично, интимно, потресаващо, скандализиращо, вулгарно и смущаващо. В безмилостната си прямота, Дов дразни публиката, подиграва й се, обижда я, разказва тъпи вицове, сексистки шеги. Шегите му могат да бъдат насочени едновременно към Холокоста, към политиката на Израел в палестинските области, към социалистите, към някои женски устни в публиката.
Това е преди всичко и физически спектакъл.
Два часа и половина Самуел Финци изпитва също физическите и психически възможности на публиката.
На разговора след спектакъла в първата вечер на 25 март, Финци сподели, че заради циничния език в текста, често се е случвало хора от публиката да си излизат, а в някои от германските постановки, Финци е водил списък с тези, които си излизат от залата.
Няколко човека го направиха и вечерта в Народния театър, а в самия роман Дов също отблъсква някои от своите зрители в публиката.
Това не е просто желание за успешен спектакъл за Довеле Гринщайн. Това всъщност е неговата яростна изповед. Самуел Финци буйства, смее се, крещи, пее, подиграва се на фикционални герои в публиката, която е съвсем активен елемент в неговото шоу.
Езикът на Дов е отърсен от всякакви табута, грубият хумор изобщо не му е чужд.
Това, което Самуел Финци направи в Народния театър бе водопад от текст, който от него звучеше напълно органично, вплитайки го с езика на тялото си.
Самуел Финци направи в София една по-различна постановка, превключвайки своите реплики ту на български език, ту отново на немски, показвани със субтитри.
Българските му шеги бяха импровизирани от сцената и с някои елементи на българския контекст в момента, отправяйки закачки към директора на Народния театър Васил Василев.
Освен зверската игра на Финци, прескачането от език в език приближаваше и в същото време дистанцираше още повече публиката към безмилостното оголване на травмите на героя.
Това е историята на вина, която той носи в себе си 43 години и именно това последно шоу е "парадът" на възпламеняващата освобождаваща изповед.
Катлийн Моргенайер, която се превъплъщава в образа на Пиц, се вписва блестящо в смущаващия и експресивен стил на постановката на Парижек. Катлийн Моргенайер е зрителка от залата, която познава Довеле от дете. Тя е много необходима помощничка на Финци на сцената.
Хуморът на превърналия се в пиеса роман е горчив, оформен донякъде и от (еврейска) самоомраза.
Възникват различни въпроси, освен за израелско-палестинския конфликт, също така и за самооценките след Холокоста (Шоа).
Въпросът за насилието е класически, но не най-важен.
Пиесата се фокусира върху конструирането и деконструирането на един счупен от травмите си мъж-клоун.
Самуел Финци е почти сам на сцената в продължение на близо три часа и можем да кажем, че успява да вземе най-доброто от тези обстоятелства, също така да контролира и управлява текста по начин, който добавя нови щрихи, отнесени към българската публика.
"Един кон влязъл в бар" изглежда като точният център, в който Самуел Финци да покаже гигантските си актьорски умения. В пиесата сякаш има твърде малко режисура, много Самуел и много текст.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}