СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ
Германската хореографка Паула Розолен: Танцът трябва да бъде достъпен за всеки
Розолен представя в рамките на фестивала "Антистатик" две свои представления - "В почит към Мърс Кънингам и "Знамена"
Автор : / 3075 Прочита 1 Коментара
Хореографката Паула Розолен (Снимка: Личен архив)
Паула Розолен завършва танц във Франкфуртския университет за музика и сценични изкуства, а след това прави магистратура по хореография в университета "Юстус Либих" в Гисен. В хореографската си работата тя съчетава танц, пърформанс, музика и театър, а водещ стремеж на творчеството ù е "да разкрие танцовите елементи, които невидимо присъстват в популярната култура и ежедневието ни". Тяхното изучаване става от дистанцирана изследователска позиция и често чрез поставянето им в неочаквани, чужди контексти.
Така например за представлението "Aerobics! - балет в три действия", което Розолен поставя през 2015 г., тя си служи с фитнес тренировките, създадени специално за американските военновъздушни сили. През 2016 г. представлението е поканено за участие в Немската танцова платформа и получава първа награда от международния конкурс "Extended Dance", който се организира от "Театър дьо ла Вил" и Музеят на танца в Рен.
Интересът ù към теми, към които танцът рядко проявява любопитство - като изследване на движението в кукления театър и откриване на следи от пънк-рок музиката - продължава с работи като "Puppets" (2016) и "PUNK‽" (2018). Последната ù творба, "Знамена", осъществена като копродукция между Европейския център за изкуства "Хелерау" и Домът на изкуствата "Mousonturm", също ще гостува на тазгодишното издание на "Антистатик" на 01 юни.
С германската хореографка Паула Розолен разговаряме за танците в ежедневния живот, достъпа на повече хора до танца и предстоящите ѝ представления в София в рамките на фестивала "Антистатик" - "В почит към Мърс Кънингам" и "Знамена".
- Паола, работите много с хореографски практики от ежедневния живот и популярната култура. Как стигнахте до тях?
- В началото на кариерата ми работата ми беше базирана на много интервюта, много изследвания върху специфични теми, с които генерирах съдържание така, че да бъда по-близко до хората и да ги питам за определени неща, които са ми по-чужди и не разбирам. Това сближаване ми помага да получа информация, която не е написана никъде. Така наречените "неписани истории". Едно от нещата, които направих преди около 10 години беше върху мюзикълите. Исках да работя с широки групи от хора и да търся темите, които биха били близки до по-голяма публика, а не само хора, които се интересуват от съвременно изкуство така или иначе.
Защото така се получава определена магия и се генерира нов ентусиазъм в тези хора. Аз исках да променя идеята, че танцът е само за хората, които го търсят и следят. Според мен танцът е много близък и до останалите. Това е едното нещо, но другото е, че се интересувам от движения, които не са видими на всяка цена, но трябва да се промени перспективата, за да бъдат видяни. Те могат да бъдат възприети като танци, ако се сложат в точния контекст. Едно от моите представления се нарича Puppets. В него работих върху движенията не на куклите, а на куклените актьори.
За мен беше интересно да видя не как се движи самата кукла, а как се движат куклените актьори зад нея. Исках да видя тези движения в различни култури - от Аржентина, Европа до Азия. Използвах тези движения, за да създам от тях танц, който да предизвиква различни метафори.
Друг пример е с аеробиката. За представлението ми "Aerobics: Балет в три действия" от 2015 г. имах месец, който прекарах със състезателен отбор по аеробика. Научих много за техните движения, но също така и как да променя контекста на аеробиката, слагайки го в структура на балет в три действия.
За мен е важно да достигна до различен тип публика, не само хора, които наистина следят какво се случва в съвременния танц. Като хореограф обичам да работя с различни пластове от информация. Ако не идваш от света на изкуството и културата и гледаш такова представление, ще разпознаеш аеробиката, защото всеки знае какво е аеробика, всеки знае какво е пънкът като движение.
- Това е страхотно, защото така повече хора могат да се доближат до съвременния танц, а не да го възприемат като нещо твърде далечно, абстрактно и неразбираемо.
- Моите представления са доста концептуални, имам предвид, че имат силна идея. Да, аз работя с куклени актьори, състезатели по аеробика... Но има друг смисъл зад това: аеробиката се свърза с 80-те, обществото тогава, продуктивността, милитаризма, важността на работата и труда. С новото ми представление "Знамена" е нещо подобно.
Отново има знаци, които почти всеки може да възприеме и разпознае. Не всичко е само хореография, важна е музиката, движенията, танца, визуалните качества на представлението. Това е основната идея и всичките тези неща трябва да работят заедно. Самата идея изисква определени движения, дори определен тип тела. Телата са различни, някои танцьори се променят, аз работя с големи групи от хора, които са близки, други пък са различни.
Спектакълът "Знамена" на Паула Розолен може да видите на 1 юни на Сцена "Дерида" от 19.30 часа
- Мислите ли, че съвременният танц, както и публиката му, са се променили? В каква посока?
- Мисля, че сега има повече съзнание за това какво е съвременен танц и как функционира той, но все още стоят въпросите за достъпността, за развитието на публиките, също така с образованието. Защо например трябва да оставим децата си вкъщи и да отидем на представление без тях? Не трябва ли тези представления да бъдат и за децата? Кога ще започнем да споделяме отиването в залата или театъра с децата си?
Танцът никога не е бил толкова подкрепян, колкото други изкуства и трябва да се развиват други източници на приходи. Как ще се развиват нови публики, ако си забравил изобщо, че имаш публика?
- През 2019 г. се навършиха 100 години от рождението на един от най-влиятелните хореографи в света, променил из основи представите ни за танца: Мърс Кънингам. Вие сте създали творба, която отдава почит към него. Разкажете повече за този проект между пърформанса и инсталацията?
- Премиерата на тази работа, аз не го наричам и пърформанс, а повече събитие, беше през 2019 за годишнината на Мърс Кънингам и в негова почит. Хубавото в този проект е, че много танцьори, които знаят кой е той, имаха възможност да се докоснат още повече до него. В Германия също така нищо не се случваше по повод годишнината му. Така че аз предложих идеята си на различни организации, на Дома на изкуствата "Mousonturm" във Франкфурт и танцовата платформа на Рейн-Майн - и обединихме усилия.
Исках да работим с до 100 танцьори. Танцьори, но също така и непрофесионалисти. Защо ли? Защото отново идваме до идеята да приближим танца по-близо до хората, така че те сами да опитат и да видят какво означава това. Най-добрият начин е това да стане с личен опит. Така започнахме в началото. Направихме го на открито в Музея във Франкфурт, а сега предстои да се случи и в София в музея "Софийски арсенал" с професионални танцьори от региона, работещи в разлини сфери на танца - от съвременен танц, балет, традиционни, по-комерсиални, джаз.
Точно с това искаме да покажем полето на танца в София. Не само балетисти, а всякакви. Те са на различни години, различни поколения.
- Последният Ви спектакъл се казва "Знамена". Какво означават знамената за Вас? Те са символ на толкова много неща. Могат да бъдат съобщаващи информация, могат да бъдат знак за националност, много народи са водили войни заради тези символни качества на знамената.
- Точно заради това избрах знамената. Защото са най-прекрасната метафора за това, за което искам да говоря. От известно време, а и сега, се чувствам претоварена от информация от комуникационния свят, в който живеем. Имаме много канали, приложения, постоянно сме в някое от тях с телефона си.
Спектакълът "Знамена" на Паула Розолен може да видите на 1 юни на Сцена "Дерида" от 19.30 часа
В някакъв момент обаче си даваме сметка, че нямаме комуникация, защото някои съобщения са неразбрани и всичко пропада. Така ние сме претоварени до край, а комуникацията е провалена. Мисля, че това е момент, за който трябва да се говори. През 90-те и около 2000 г. се говореше много за глобализация, за граници - тези неща днес имат вече други измерения. Затова мисля, че знамената са страхотна метафора. Те винаги изразяват нещо.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}