Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За танца, който излиза извън границите на тялото

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

За танца, който излиза извън границите на тялото

"Това е един невероятен вид комуникация, която не можем да достигнем чрез ежедневните методи на комуникация", казват танцовите артисти Стефани Ханджийска и Коста Каракашян, малко преди представянето на съвместния си проект Double Bill

Стефани Ханджийска и Коста Каракашян (Снимки: Camilla Greenwell & JoChiang)

"На всички, които се притесняват да ходят на танци или да гледат танц ще кажа - заповядайте да ни гледате, и ние ще се заемем със задачата да ви влюбим в танца" е посланието на режисьорите, хореографи и танцови артисти Стефани Ханджийска и Коста Каракашян. Двамата творят, експериментират и комуникират смело и открито с публиката чрез езика на танца и тялото.

В два последователни дни - на 15 и 16 април от 19.00 часа в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс, те ще покажат за първи път пред българска публика съвместния си спектакъл Double Bill, който се състои от две отделни представления, а след събитието ще ви очакват на разговор.

Стефани Ханджийска и Коста Каракашян (Снимки: Camilla Greenwell & JoChiang)

Тhe Effort Trap е соло на Коста Каракашян и е пърформанс, който изследва напрежението, които си причиняваме докато се опитваме да намерим успеха в очите на хората. През призмите на фламенко и съвременен танц, хореографията разглежда стигането до пределите ни на стрес, прегаряне, безпокойство и успех и изследва как тези сили могат да ни повлияят в свят, който се движи все по и по-бързо. За да пресъздаде тези физически и емоционални състояния, осветлението на изпълнението е вдъхновено от измерване и анализ на пулса на изпълнителя по време на танца. Скоростта на мигащите светлини пресъздава вътрешните физически състояния като ги проектира в цялото театрално пространство.

Вторият спектакъл Presence <> Absence е в изпълнение на Стефани Ханджийска и представлява творческа колаборация между нея и полския композитор Михал Кавецки. В него музиката нахлува в тялото като река и се разпространява през всички негови повърхности. Когато музиката се отдръпне, тялото се превръща в нейната звукова вълна в пространството.

Стефани Ханджийска и Коста Каракашян пред Impressio, малко преди премиерата на пърформанса Double Bill:

Стефани Ханджийска и Коста Каракашян (Снимки: Camilla Greenwell & JoChiang)

- Първо да ви питам, като артисти, как приемате необичайната и трудна ситуация, през която преминава целия свят, а светът на изкуството особено бе засегнат?

Коста: Аз се старая да минавам с емпатия и засилено внимание към историите и преживяването на другите хора. Разбира се, като артист ми се иска и да творя и да създавам, но трудните времена ме подтикнаха да осмисля какво, защо и в какво количество произвеждам.

Смятам, че нищо не трябва да е на всяка цена, включително и изкуството. Със сигурност ще помним тези времена и е интересно на какви истории ще станем свидетели.

Коста Каракашян в Тhe Effort Trap (Снимка: JoChiang)

Стефани: Нашият свят на танца, на свободното летене през границите, на физическия контакт с другите, определено е променен и може би - ощетен от Ковид-19.

Пандемията, както Коста казва, дава възможност за нови връзки с останалите, за повече чувствителност, за повече нежност. Дава ни възможност да изговорим неща, за които иначе никога нямаше време, и да се свържем един с друг по един по-абсолютен начин, независещ от време и пространство.

Стефани Ханджийска в Presence <> Absence (Снимка: Camilla Greenwell)

- Какво е танцът за вас и какво остава скрито зад един съвременен танцов пърфоманс?

Стефани: За мен танцът е единствения начин, по който напълно бих могла да бъда и изразя себе си.

Мисля, че публиката вижда само "повърхността на айсберга", тоест много малка част от цялото. Танцът изрязва нашите емоции, нашите мисли и ангажираност със света.

Коста: За мен танцът е една специална комбинация от емоционално и физическо преживяване, която ни дава шанс да стигнем по-близко до себе си и до същността на света.

Зад представленията се крие мъдростта на много поколения танцьори, предали себе си като ментори и учители в нашите тела.

Иначе и двамата със Стефани сме фенове на изкуство, което комуникира открито и смело с публиката, така че се опитваме да не оставяме прекалено много скрито.

- Ще ни разкажете ли малко повече за проекта си Double Bill, в който сте включили два отделни спектакъла и които можем да гледаме за първи път на 15 и 16 април в ДНК. Какво е обединяващото между Тhe Effort Trap на Коста Каракашян и Presence <> Absence на Стефани Ханджийска?

Коста: И двамата сме избрали да изследваме лични интереси чрез собственото тяло. При мен, The Effort Trap е един от малкото ми проекти, в които и изпълнявам хореографията си, но за мен е много вдъхновяващо да танцувам това соло в една програма със Стефани, която е страхотен изпълнител.

Стефани: Другото важно обединяващо е, че това са две много скъпи за нас сола, с които и двамата сме се дипломирали - Коста в Columbia в Ню Йорк, а аз в London Contemporary Dance School в Лондон.

Донасяме ги за първи път на софийска сцена с много обич.

Стефани Ханджийска и Коста Каракашян (Снимки: Camilla Greenwell & JoChiang)

- Какво ни очаква в Тhe Effort Trap и във Presence <> Absence?

Коста: The Effort Trap се роди от забързания живот в Ню Йорк и усещането на безкрайна тежест, което усещах като студент там. Цялата идея за представлението се роди от един сън, в който имах много ясно задание, че трябва да създам фламенко представление за дипломния си спектакъл. До този момент нямах никакъв опит във фламенкото, но му отделих година и половина преди да започна да хореографирам това представление с ментора си Мелинда Маркес.

То е едно хибридно представление между фламенко и съвременен танц, което изследва burnout-a и пределите на човешката психика.

Коста Каракашян в Тhe Effort Trap (Снимка: JoChiang)

Стефани: Presence <> Absence е колаборация с полския композитор Михал Кавецки (https://www.michalkawecki.pl), един от най-успешните възпитаници на Guildhall School for Music and Drama в Лондон. Заедно с Михал поехме на пътешествие да изследваме удоволствието, когато слушаме музика.

Как това удоволствие от музиката ни движи и кара телата ни да творят фантастични форми.

Стефани Ханджийска в Presence <> Absence (Снимка: Camilla Greenwell)

- Изследвате различните реакции на човешкото тяло, спрямо заобиколящото, мислите ли че емпатията, която се постига чрез съвременния танц и пърформанс е по-силна и колко е различна от другите театрални средства за съпреживяване?

Коста: Когато гледаме танц, в главата на публиката се активират така наречените огледални неврони, което помага за развиването на емпатия и създава чувство за споделено преживяване.

Това е един невероятен вид комуникация, която не можем да достигнем чрез ежедневните методи на комуникация. Всяко изкуство си има своя начин да докосне душата на публиката и в танца това е чрез експресията и мъдростта на танцуващото тяло.

Коста Каракашян в Тhe Effort Trap (Снимка: JoChiang)

- И двамата сте завършили и работили в чужбина. Намирате ли разлика в отношението и представянето на съвременния танцов пърформанс и театър в България и навън?

Коста: Разбира се! В България все още не можем да се похвалим с бюджетите и условията да създаваме със същия размах, който сме виждали и усетили навън, но това е въпрос на време и много усилия.

За да инвестира едно общество в изкуството, то трябва наистина да усети потребността от него и ние полагаме доста усилия да намерим този контакт с широката публика и да ги хванем за ръка, за да им покажем какви преживявания можем да им подарим.

Когато все повече хора усетят това, съвременният танц ще стане по-достъпен и популярен и ще можем да осъществяваме и по-мащабни проекти.

Стефани: Напълно съм съгласна с Коста тук, и добавям следното: в България имаме възможността да правим неща, които се случват за първи път. Това ни дава енергия на пионери, на откриватели, която дава много енергия и вдъхновение да се борим и да развиваме танца в нашата страна.

Стефани Ханджийска в Presence <> Absence (Снимка: Camilla Greenwell)

- Какво според вас трябва да се направи за популяризирането му в България и мислите ли, че съвременният танц и пърформанс е за отбрана, по-елитарна или професионална публика?

Коста: По никакъв начин. За мен изкуството е за всеки, който е отворен да го усети.

Съвременният танц не се осмисля интелектуално, а се усеща и съпреживява. Зрителите са свободни да имат свое собствено мнение или усещане. В момента в който поставя нещо на сцената, то става тяхно, а не мое.

Коста Каракашян в Тhe Effort Trap (Снимка: JoChiang)

Стефани Ханджийска в Presence <> Absence (Снимка: Camilla Greenwell)

Стефани: Танцът е най-първичното, естествено и близко до нас като хора изкуство.

На всички, които се притесняват да ходят на танци или да гледат танц ще кажа - заповядайте да ни гледате, и ние ще се заемем със задачата да ви влюбим в танца.

Интервю на Тина Философова

Двете представления The Effort Trap и Presence <> Absence, можете да гледате на 15 и 16 април от 19.00 часа в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс.

Билети - билетен център на НДК, можете да запазите билет и онлайн на https://www.tickets.ndk.bg/

Стефани Ханджийска в Presence <> Absence (Снимка: Гергана Енчеваl)

Стефани Ханджийска е режисьор, хореограф и танцов артист, магистър по хореография от London School of Contemporary Dance, 2020.

Още

Срещу табутата и предразсъдъците: Документалният танц на Стефани Ханджийска

Срещу табутата и предразсъдъците: Документалният танц на Стефани Ханджийска

Автор е на творби в жанр танц и танцов филм, включително "Йон (пиеса за осиновените)" с номинация за ИКАР за съвременен танц през 2017.

Наскоро завършва магистратура с дипломна работа на тема "Връзката между капитализма и артистичния труд: възможности за устойчивост" в London School of Contemporary Dance. Сред водещите ù интереси са теми като представите за успеха в съвременното общество, труда и националната идентичност.

Описва творческия си подход като едновременно физически и съзерцателен, а с хореографските си работи Стефани се стреми да развие откровен език спрямо публиката, чрез който да адресира онези теми, които по принцип е по-лесно да оставиш безвъпросни. Представленията ù са показвани в България, Великобритания, Виетнам и Египет. През 2019 г. режисира и първия си филм "Поглед от ръба" (в сътрудничество с режисьора и хореограф Коста Каракашян, чиято премиера предстои на фестивала ART HORIZONS 2021.

През същата година е избрана за първия стипендиант в област "Танц" на Национална стипендия "С усилия към звездите", учредена от Фондация "Културни перспективи", с ментор Галина Борисова. Обучава се в програмата за млади хореографи "ATLAS" на "ImPulsTanz" 2019.

Коста Каракашян в Тhe Effort Trap (Снимка: JoChiang)

Коста Каракашян е режисьор, хореограф и танцов артист, завършил "Танц" в Колумбийския университет в Ню Йорк и "Права на човека" в Глобалния кампус по права на човека във Венеция.

Още

Съвременен танцов театър в кухнята

Съвременен танцов театър в кухнята

Проектите му изследват развиването на емпатия в обществото ни чрез танц, кино и преподаване. Носител е на награда "Люмиер" от Канада за филма си "WAITING FOR COLOR" - документален танцов филм за насилието срещу ЛГБТИ общността в Чечня. Последните му проекти като режисьор и продуцент в студиото му Studio Karakashyan са музикални клипове и танцовия филм "Поглед от ръба" в колаборация със Стефани Ханджийска, заснет на 12 различни локации из България.

Хореографията му е представяна от Columbia Ballet Collaborative (Ню Йорк) и балет "Арабеск" (София) и работата му е отразявана от The Guardian, Elle, them, GLAAD и Свободна Европа.

Още

Три премиерни спектакъла и безплатни ателиета в ДНК през април

Три премиерни спектакъла и безплатни ателиета в ДНК през април

Още

dragON aka PHOENIX за потенциалните абсурди в хореографията и танца, с премиера в ДНК

dragON aka PHOENIX за потенциалните абсурди в хореографията и танца, с премиера в ДНК

Още

ONE DANCE WEEK с нови дати през октомври

ONE DANCE WEEK с нови дати през октомври

Още

300 вехнещи нарциса и "Откровения за преди началото на края"

300 вехнещи нарциса и "Откровения за преди началото на края"

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

За албанското съвременно изкуство и артиста без извинения

Разговор с албанската кураторка Адела Деметя за изложбата „А или без извинение“ в галериите „Васка Емануилова“ и „DOZA” част от инициативата "NEXT Balkan"

Оскарите - "един неуспешен експеримент": Кинокритикът Владислав Апостолов пред Dir.bg

"Хората не гледат вечните филми на Бергман, за да познаят за кой е гласувал Бергман. В сегашните филми е трудно да не откриеш как на 15-ата минута режисьорът ти показва с пръст какво трябва да мислиш"

Веселина Сариева: Съвременното изкуство търси красотата, то не я подменя

"Само една гъвкава, малка, готова на промяна галерия може да отговори на вибрациите на днешния ден и да бъде наистина "съвременна", казва двигателят на фондация "Отворени изкуства" и "Форум Колекционери"

Борислав Велков: НДК е не само дворец на културата, но и дворец на обществото

Разговор с председателя на Съвета на директорите в НДК Борислав Велков за 40-ата годишнина на НДК – за миналото, бъдещето и настоящето на тази емблематична сграда

Международният експерт Кристиан Каспар Шварм: Можеш да колекционираш единствено себе си

"Независимо дали ви харесва или не, изкуството, с което живеете, разкрива много за вас", казва основателят на "Independent Collectors" - онлайн хроника на съвременното колекциониране

Маестра Адрия Чепайте: Музиката е свързана с издигане на душата. Това е най-голямата отговорност на диригента

На 8 април литовската диригентка ще дирижира Софийска филхармония, в един изцяло Менделсон концерт, с участието на френския виртуоз на цигулката Огюстен Дюме