СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ
Френският хореограф Кевин Джийн, който саботира мъжествеността
"Мисля, че да откажем да изпълняваме това, което се очаква социално от нас, е саботаж" споделя той
Автор : / 10057 Прочита 51 Коментара
Френският хореограф Кевин Джийн (Снимка: Jessica Rispal)
Кевин Джийн е хореограф и танцьор, който работи с имена като Стефани Обиeн, Одил Дюбо, Мириам Гоурфинк, Филип Гранрийо, Ян Марусич, Жули Нийош, Паскал Рамбер, Албан Ришар. От 2011 г. насам си сътрудничи с Нина Сантес в рамките "La Fronde" - платформа за съвместно хореографско творчество, пространство за иновации и създаване на представления и утопии. "The 36th Chamber" (2011), "Behind the Green Door (2012), "Райски места", което гостува на "Антистатик" през 2017 г., и "Some Other Paradises" съставят първи цикъл от негови представления, занимаващи се с връзката между средата и нашето поведение, способността ни да съжителстваме заедно и да си сътрудничим, възможностите за освобождение чрез играта с ограниченията, нормите и рестрикциите.
През 2016 г. Джийн създава "Les Promesses du Magma" в сътрудничество с френския рап-артист Casey за Фестивала в Авиньон. През 2018 г., по покана на "Reunionese Parkour group New Gravity" създава "The Sweet Way". През 2019 г. започва работа по нов творчески цикъл с представленията "The Cyclon Pursuit (да разрушиш света и да се преродиш)", "По същество (да саботираш мъжествеността)", както и "Time for Nothing (да съзерцаваш)" от 2021 г.
Спектакълът на Джийн "По същетво (да саботираш мъжествеността)" можете да гледате тази вечер в ДНК от 19.00 часа.
- Кевин, разкажете повече за своята работа като хореограф и темите, които ви интересуват най-вече в нея?
- Работя в областта на хореографията от 2008 г. насам. Творческият процес за мен е място за изследване и трансформация на мен самия и на света. Обичам сам да си поставям тесни ограничения и после да откривам как се адаптирам към тях. Така откривам себе си различен. Например работих по проект около съорженията, които позволяват да играеш с гравитацията, което е архетип на това, което е неизменно и над което нямаме контрол.
Представлението "По същество", с което гостувам в България, се фокусира върху ограничение, което е конструирано и не е неизменно: половата идентичност и нейното изразяване, затова с него стремим се да "оспорим" тази форма на двойнственост и нормативност.
Обичам движението, танца и връзките, които те могат да създават между нас, чрез емоции, интуиция, съпричастност и чувствителност, дори без първо да сме преминали през какъвто и да било процес на опознаване. Винаги изхождам от това, което ме докосва дълбоко, от това, което живея, а творбите ми са пътуване, което ми помага да разбера какво се случва, да си задавам въпросите и да продължавам напред. А и ми харесва да намирам начини да направя тези въпроси споделени и достъпни.
- Разкажете повече за "По същество". Какво е това представление и кои са отправните ви точки в него?
- Началната точка на "По същество" е краят на предишната ми солова работа "The Cyclon Pursuit (да разрушиш света и да се преродиш)".
В нея дълго пресичах мрака на траура и на смъртта, за да се откажa от това, което е остаряло, да унищожа един несправедлив свят и накрая да изляза на светло и да се преродя по-свободен. Това прераждане обаче изисква и разрушаване и саботиране на половите норми и предписанията за мъжественост.
Затова, основният въпрос, който ни води с екипа на "По същество" е "можем ли да откажем да бъдем мъже?". Ние отговаряме "да".
Има много възможни пътища, а в нашето представление има три тълкувания, които позволява множество различни отговори на този въпрос.
Втора отправна точка беше наблюдението, че хората, които са мъже по рождение слабо или въобще не са еротизирани, отвъд кодовете за мъжество.
Харесва ми да се еротизирам, да се сексуализирам и да мога да избирам да го правя. Какво се случва когато се сексуализирам? За вас, които гледате? За мен? Искам сам да се поставя пред погледа ви и да се предложа, да се отдам, да дам удоволствие, да предизвикам желание.
Когато се запознах се със Соа де Мюсе и Каликсто Нето, моите двама танцови партньори на сцената в "По същество", тези въпроси придобиха друг смисъл. Аз съм бял мъж, роден като мъж и затова моите отговори не са същите като тези на чернокож бразилец, който е вечно сексуализиран. Срещата на трима ни ни позволи да потърсим и намерим допирни точки и да дадем място на различията си, за да ги извадим наяве.
- Работите в полето на нормите и стереотипите, насочени към мъжкото тяло и се опитвате да ги разобличавате. Кои са най-големите стереотипи, свързани с понятието за мъжественост?
- Мъжествеността съществува като отражение на женствеността. Това, което принадлежи на единия пол, не принадлежи на другия. Това са бинарни понятия.
Мъжествеността е съвкупност от ценности, поведения, предписвани или които мъжете си приписват и които се считат за по-ценни от тези, причислени към женската група. Например: да бъдеш силен, твърд, смел, безразсъден, да не се страхуваш, да завладееш, да доминираш, да знаеш как да се бориш, да имаш предимство, да бъдеш амбициозен, конкурентен...
При раждането се решава, че ако човек има такъв и такъв тип гениталии, той принадлежи към такава и такава група, и че следователно човек трябва да има определено поведение, изразяване, вкус, стремежи, отношение към себе си, към психическото си здраве, към света, които са предопределени и не трябва да се "напускат". Това са социални конструкции, които се развиват в зависимост от географските области и време. Така че те могат да бъдат подлагани на съмнение, деконструирани, саботирани и преоткривани.
- Кое би могло да определя една мъжественост или една женственост/ съответно кое може да ги саботира?
- Мисля, че да откажем да изпълняваме това, което се очаква социално от нас, е саботаж. Създаване на хибридност, пресичането и отиването към другата страна, не на единия бряг, а заставане между тях, плавно. Приемането, че в същостта си, ние не сме бинарни, а че това деление е в услуга на половото и сексисткото разделение в нашите общества, което води до дискриминация и несправедливост.
За да се измъкнем от всичко това е нужна активна работа.
- През 2016 г. създавате "Les Promesses du Magma" в сътрудничество с френската рап-артистка Кейси за Фестивала в Авиньон. Разкажете повече за тази съвместна работа и защо се обърнахте към рапърка за това представление?
- Бях и съм голям фен на Кейси. Мисля че нейните текстовете са едни от най-красивите текстове. Много ме трогват и мечтаех да я срещна. Обичам рап музиката още от тийнейджърските си години. Нейната е сурова, остра, черна, критична, язвителна, без отстъпки.
Обичам нейния "flow", нейната сила, небинарността, както и темите, за които говори: дискриминация, несправедливост, неравенство, колониална Франция, класова война, сексизъм...Тя е боец, а също е и много забавна.
Фестивалът в Авиньон ми предложи да създам кратко представление и поканих Кейси с голямо детско вълнение! Тя ми каза "да" и имах шанса да я открия и да създам този дует с нея. Раменихме си творческите практики - аз написах и изрецитирах текст, а тя танцуваше. Позволихме си да вървим един към друг: открих енергията на яростта и гнева като легитимен източник на трансформация и вярвам, че ù предложих да споделим сладостта.
Интервю на Юлия Владимирова; Превод от френски - Елена Тодорова - студентка по културология в СУ "Св. Климент Охридски" и стажантка в тазгодишното издание на фестивала "Антистатик".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}