Френският спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува в Народния театър

Още

Френският издател на Роалд Дал оставя текстовете без поправки

Френският визуално-поетичен спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува на Народния театър "Иван Вазов" на 5 и 6 април, съобщават организаторите.

"Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" е визуален театър, без текст. Автори са френският сценограф, режисьор и хореограф Орелиен Бори и на роденият в Сараево режисьор Младен Материч.

В представлението участват Орелиен Бори, Харис "Хака" Решич, Йелена Чович и Микаел Годбил. Композитор е Жоан Камбон, а дизайнът на осветлението е на Арно Вейрат.

Автор на техническата концепция на декора е Пиер Декуивр, а в изграждането му участват Пиер Пайл , Жереми Санфурш и Оливие Жануто. Художник на спектакъла е Изадора Де Ратул, за реквизита отговаря Стефан Чипо-Дарде, а за костюмите - Мануела Агнесини.

Френски институт

Технически директор и ръководител на осветлението е Томас Дюпейрон, оператор-звук е Стефан Лей. Сценични ръководители са Микаел Годбил, Ярол Щубер-Понсо, а ръководител и мениджър на продукцията са съответно Флоранс Меурис и Клемент Сегиер-Фоше. Фотографи са Аглае Бори и Лоран Падиу.

"Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" е продукция на "Компания 111" на Орелиен Бори.

Френският спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува в Народния театър (Френски институт)

През 1994 г. 22-годишният тогава Орелиен Бори попада в театър "Гарон" в Тулуза и гледа спектакъла на югославския режисьор Младен Материч "Небесата са далеч и земята също", разказват от Народния театър. 25 години по-късно Бори тръгва по следите на своите спомени за спектакъла, повлиял така силно цялото му творчество, редом с които преоткрива и разбиранията си за театър. Той кани Младен Материч да извървят заедно този път, а резултатът е визуално-поетичното представление "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също".

Гостуването на спектакъла у нас се осъществява като партньорска инициатива на Народния театър "Иван Вазов" и Френския институт в България.

Още

Джони Холидей - "последното свещено чудовище" на френския шоубизнес

Турнето се организира с подкрепата на Френския институт в Париж - IF Export, Френския институт в България и "Театроскоп".

Орелиен Бори (р. 1972 г. в Колмар, Франция) e автор, режисьор и артистичен директор на "Компания 111". През 1995 г. попада в творческото студио на център за цирково изкуство в Тулуза "Лидо". В театър "Гарон" пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч - театър "Тату", като актьор в спектакъла "Одисея".

Френският спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува в Народния театър (Френски институт)

През 2000 г. Бори основава "Компания 111" в Тулуза. Разработва своя отличителна, хибридна форма на физически театър, съчетаваща цирк, танц, визуални изкуства и музика. Спектаклите му гастролират по света. Международното признание идва с "План Б" (2003 г., театър "Гарон", Тулуза) и "Плюс-минус безкрайност" (2005 г., театър "Види", Лозана), създадена съвместно с нюйоркския режисьор Фил Солтаноф.

Тези два проекта, заедно с "IJK" (2000 г., "Театър де ла Диг", Тулуза), съставят неговата "Трилогия за пространството", която включва представления, вдъхновени от основни геометрични понятия - първото е посветено на обема и пространството, а второто изследва равнината и перспективата. "От плюс до минус безкрайност" прави безкрайни четения на правата.

През 2008 г. спектакълът "Плюс-минус безкрайност" гостува и в България на второто издание на фестивала "Sofia Dance Week". През 2009 г., отново в програмата на "Sofia Dance Week", българската публика има възможност да гледа работа на Орелиен Бори - "Ерекция", която той прави заедно с хореографа Пиер Ригал.

През 2019 г. се ражда спектакълът "Спомням си, че Небесата са далеч и земята също". За тази постановка той използва оригиналните декори от "Небесата са далеч и земята също", създадени от театър "Тату" и ги съчетава със своите спомени, създавайки нова творба. Орелиен Бори е главният актьор в спектакъла, а Младен Материч работи съвместно с него по концепцията и режисурата.

Още

Френският президент Еманюел Макрон се среща с писателя Марио Варгас Льоса

Младен Материч (роден през 1953 г. в Сараево, по това време Югославия) е театрален режисьор. Той създава своя театър "Тату" в началото на 80-те години в Югославия и оттогава е автор и режисьор на всичките му продукции. От самото начало актьорите и съмишлениците на трупата са ангажирани с изследването и разработването на нов театрален език. Осъзнавайки, че същността на човешките отношения се крие отвъд измерението на думите и техните значения, трупата превръща действието в основен елемент на своя театрален език.

Заедно с други членове на академията за сценични изкуства през 1984 г. Младен Материч основава нов театър - открита сцена "Обала", на който е артистичен директор. Пространството възниква от нуждата на артистите да имат място за осъществяване на своите проекти, посветено на театъра, но в което киното и музиката също имат достойно присъствие.

Френският спектакъл "Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също" гостува в Народния театър (Френски институт)

През 1992 г. компанията се премества в театър "Гарона" в Тулуза. През 1993 г. създава "Празничният ден" в сътрудничество с Есенния фестивал в Париж и Театър на Бастилията, а през 1995 г. - "Небесата са далеч и земята също".

Съвместният проект на Младен Материч и Петер Хандке "Pourquoi la cuisine?", създаден през 2001 г., има успех и води до мащабно турне както във Франция, така и по света.

Билети: ТУК

Още

„Шърли Валънтайн“ ще има 100-тно представление в Народния театър

Още

Танцов театър от водещия съвременен хореограф Раду Поклитару на сцената на Народния театър

Още

Иван Бърнев влиза в "Животът е прекрасен" в Народния театър

Още

Моноспектакъл за голямата хърватска поетеса Весна Парун гостува в Народния театър