Буквално след няколко дни - на 13-и април, негова картина - "Nature morte avec pivoines de chine et mandoline" (на заглавната снимка) ще бъде предложена на търг в Париж, на цена между 10 и 15 милиона долара. А той често е страдал от безпаричие и умира млад - на 54, на 8-и май 1903-та година, далеч от родината си на един от Маркизките острови.

Навършиха се 120 години от смъртта на постимпресиониста Пол Гоген.

Френският художник Пол Гоген (1848 - 1903), седнал пред една от неговите картини / Снимка: Getty Images

Художникът е роден на 7-и юни 1848-а година в Париж, в семейството на журналист и дъщерята на френската писателка-анархистка Флора Тристан, баба на Гоген.

Пол е едва на 3, когато баща му остава без работа и семейството решава да се премести в Перу при заможен роднина. По време на самото пътуване бащата на Гоген умира, но майка му Ален намира сили да продължи с двете си деца - Пол и сестра му Мари към дома на чичото в Лима. Там вдовицата остава с децата в продължение на четири години, до избухването на гражданска война в Перу. Майка му се връща във Франция, но Пол остава още известно време при роднините и после бил пратен в интернат.

Посетител на изложбата на Гоген в The Tate Modern разглежда стена с автопортрети на художника на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

На 17 започва работа като моряк на кораб към френския търговски флот и в продължение на две години плава по морета и океани, без връзка с близките си. Чак при завръщането си на сушата разбира, че майка му е починала. Само на 20 е, без родители и стабилен доход.

Служи във военния флот, а след това постъпва на работа в банка. Заплатата му там е висока и Пол най-накрая може да чертае планове за бъдещето като напълно самостоятелен човек.

Автопортрет от френския художник Пол Гоген (1848 - 1903), Снимка: Getty Images

Среща датчанката Мете-Софи Гад, жени се за нея и скоро след това се ражда първото им дете. Раждат се и още четири след него, две от които Гоген кръщава на родителите си - Кловис и Алин. След години бракът с Мете се разпада заради начина на живот на Гоген. Още в началото на брака им, Мете ревнувала мъжа си от моделите му и не понасяла бъркотията от колекционерството му. Гоген събирал картини на Писаро, Сезан, Дега и Реноар и буквално ги складирал навсякъде, където свари. Бил непредсказуем във всичко, което прави и силно влюбчив.

Гравюра на дърво на Мете-Софи Гоген след картината „Мадам Мет Гоген във вечерна рокля“ от нейния съпруг, френския художник Пол Гоген, около 1885 г. / Снимка: Getty Images

Гоген напуска окончателно борсата през 1883-та година, след най-тежката криза на френската икономика през 19-и век - срива на банката "Юнион Женерал". Претърпява и две тежки загуби - умира приятелят му Густав Ароса и Едуар Мане - художникът, когото Гоген смятал за свой идол. Другият бил Сезан.

В следващите няколко години семейството на Гоген живее в Копенхаген и изпитва финансови затруднения. Париж му липсва. Суровият климат на Дания му пречел да работи на открито. След половин година душевна агония, Гоген взима със себе си сина си Кловис, който боледувал, оставя Мете с другите четири деца в Дания и се връща в Париж. Скоро след това заминава за Лондон.

На снимката е Drame au village на Пол Гоген, Понт-Авен, изглед към Бретан в северозападна Франция през 1894 г., който се оценява на 8-12 милиона долара в Ню Йорк на 14 ноември - сниман в Sotheby's на 09 октомври 2022 г. в Лондон , Англия / Снимка: Getty Images

Търси начин да излезе от финансовата криза, като се пробва в керамиката. Заедно със сина си отплава за Понт Авен, но скоро след това отново се връща в Париж, където съдбата го среща с братята Ван Гог - Винсент и Теодор.

Това приятелство е много интересно и драматично, но тук е моментът да се каже, че Гоген сякаш не може да се задържи на едно място, или при един човек. Той постоянно търси нещо ново и се втурва в различни посоки, надявайки се да го намери. Пак така експанзивно заминава за Мартиника и Панама, където се разболява от блатна треска и отново е принуден да се върне обратно във Франция.

Британският аукционер Питър Уилсън предлага на търг картина „Таитянска жена и момче“ от Пол Гоген, собственост на г-жа Мардън, в Sotheby's, Лондон, Обединеното кралство, 25 ноември 1964 г. / Снимка: Getty Images

Ентусиазирано се ражда идеята заедно с Винсент ван Гог да наемат къща в Арл, Южна Франция. Връзката между двамата е описана в различни версии, но всички те са категорични в едно - между двамата бушували постоянни драми и конфликти и има предположение, че именно заради Гоген Гог отрязва част от ухото си.

Противоречията между двамата отблъскват Гоген и той напуска Арл. Отново го връхлитат финансови проблеми и бил принуден да продаде голяма част от безценната си колекция на търг. С парите заминава за Таити, но болест го връща обратно във Франция. С такива кратки воайажи е изпълнен целият му живот. И след всяко едно завръщане в родината, го чакала нова изненада.

Служители позират с „La Vague“, 1888 г. от Пол Гоген по време на фотосесия за колекцията от произведения на изкуството на Пеги и Дейвид Рокфелер в аукционна къща Christies на 20 февруари 2018 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

В Париж се запознава с жена от остров Ява - Ана Мартин, и с нея заживява в Бретан. Там при една свада се сбива с местни мъже и счупва глезена на единия си крак. Лошо срастване ще му докара силна болка в крака до края на дните му. Травмата силно допринася за нервното напрежение, което изпитва до смъртта си.

Гоген определено е имал непостоянен характер, но в един момент здраво се вкопчва в спиритуализма и дори става член на теософското общество по окултизъм. Мистицизмът го вълнува до края на живота му.

След поредния финансов крах, един лекар и изобретател, на име Шарлопен, обещал на Гоген да откупи от него картини за пет хиляди франка. Гоген се разпалва и съставя списък от 38 картини и пет керамики, с надеждата сделката да се осъществи. Шарлопен, обаче, се бавел и Гоген изгубил търпение, когато съдбата му стоварила ново нещастие - получил вестта за смъртта на Ван Гог. Винсент се застрелял с куршум в гърдите сред полята на Овер.

Гост разглежда картината „Jeune Homme a la fleur“ от Пол Гоген преди търг на аукционната къща Christies / Снимка: Getty Images

Гоген е съкрушен. Търси отдушник и написва откровено писмо до жена си Мете:

"Може би ще дойде ден - може би скоро, когато ще мога да избягам в гората на южните острови за да живея там в екстаз, в мир и за изкуството. С ново семейство, далеч от тази европейска борба за пари. В Таити, в тишината на прекрасната тропическа нощ, ще мога да слушам сладката мърмореща музика на моето сърцето, което бие в хармония с мистериозните същества на заобикалящия ме свят, най-сетне свободен, без парични проблеми и способен да обичам, да пея и да умра."

Посетителите на изложбата на Гоген в The Tate Modern разглеждат стена с автопортрети на художника на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Решава да заложи на търг платната, които е смятал да продаде на Шарлопен. Приходите от продажбата на 30 картини са достатъчни, за да осъществи пътуване до Таити.

Годината е 1894-та. Гоген пристига в Таити, знаейки че е болен и може никога повече да не се завърне във Франция. След двумесечно пътуване той е напълно изтощен физически. Установява се в Папеете. Стефан Маларме и приятели го приветстват тържествено, но Гоген е много болен - страда от блатна треска и силна болка в увредения крак. Гладът е свил стомаха му и предпочита само да пие и да пуши. Здравето му е напълно разклатено и в кратки периоди от време се влошава до степен да влиза в болница.

Служител на Tate минава покрай „The Invocation 1903“ на изложбата на Гоген в The Tate Modern на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

На нервна почва, или от прекараната треска, ослепява. Това го депресира напълно. Той не умее да почива, или да бъде кротък, така че състоянието му и безсилието да го подобри, го дразни.

През юни 1893-та отплава от Папете за Марсилия в много лошо здравословно състояние, и оттам още по-болен заминава за Париж. Цели да спечели малко пари от изложба при Дюран Рюел, но претърпява пълен провал. Парижката публика не харесва картините му. Продава само 11 от 40-те платна, които излага.

Служител на галерия в аукционна къща Christie's разглежда картина на Пол Гоген, озаглавена "Nature morte a L'Esperance" на 4 февруари 2011 г. в Лондон, Англия. Картината е представена на Christie's „Вечерен търг на импресионистично и модерно изкуство“ и се очаква да донесе 10 милиона британски лири / Снимка: Getty Images

На 28-и юни 1895-а година Гоген се отправя отново към Таити.Живее в тръстикова къща, но с голямо студио. През 1897-а умира дъщеря му Алин. Научава и че трябва да освободи къщата си, тъй като земята му е била продадена заради взет кредит.

Отчаян напълно, малко преди да посегне на живота си, отново се влюбва. В 14-годишната екзотична красавица Пауура, която му става модел. В края на 1896-а Пауура ражда от него дете, което умира, но две години по-късно - през 1898-а го прави отново баща - на малкия Емил. Момчето надживява Пол Гоген като извънбрачно и изоставено от баща си дете.

Посетител на изложбата на Гоген в The Tate Modern разглежда „Nave Nave Mahana (Delightful Days) 1896 на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Гоген иска да работи, но след няколко сърдечни удара все по-често мисли за самоубийство. Веднъж изпива арсен, но по щастлива случайност го повръща. Опитът му не успява. Последната му картина е нарисувана в пълно усамотение и носи знаменателното заглавие "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?"

От тази негова творба лъха безнадеждност. Тя е израз на вътрешното състояние на Гоген - той е едновременно отчаян и ядосан от това, че не може да бъде себе си. Споделя: "Искам всичко. Не мога, но искам да го завоювам. Оставете ме да си поема дъх и с нови сили да викна "Налей, налей ми още!", да бягам, да се задъхвам и да умра безумно. Мъдрост, как ме отегчаваш, как ме караш да се прозявам безспир!"

Телевизионните камери на изложбата на Гоген в The Tate Modern са насочени към „Nevermore O Tahiti 1897“ на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Единствено живописта остава негова постоянна цел и смисъл. Именно в нея той може свободно да бяга дори от самия себе си. Гоген не приема общоприетото и половинчатото. Той не само мрази установеното за ценност, но и му се противопоставя. Интересът му към древни вярвания и мистичното му отношение към света, го тласка към символно изразяване на чувствата.

1998 г. Лас Вегас, Nv. „Къпещите се“ на Пол Гоген ще бъде представена в хотел New Bellagio в Лас Вегас / Снимка: Getty Images

Странна фигура, съчетаваща в себе си образован европеец и дивак-островитянин, за него истината съществува единствено там, където "природата следва естествения си път, хората живеят под слънцето и знаят да се обичат". Повече от ясно това е кредото на човек, който напълно отрича фалша и лицемерието на цивилизования свят. Звучи доста актуално.

През 1899-а година Гоген сключва споразумение за редовен месечен аванс от 300 франка срещу гарантирана покупка на поне 25 картини годишно по 200 франка всяка. През 1900-та година умира и синът му Кловис - от отравяне на кръвта след хирургична процедура. Гоген никога не научава за смъртта му, защото след като оставя в Таити извънбрачния си син Емил, се премества в пълно усамотение на остров Хива Оа.

Служителите на Christies преместват „Jeune fille aux anemones sur fond violet“ от Анри Матис, оценена на £5-7 милиона, пред „Te Fare (La maison)“ от Пол Гоген, оценена на £ 12-18 милиона, в Christies на 24 февруари 2017 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Там трескаво рисува последните си творби. На края на живота си търси ново начало, някакво спасение. Начинът му на живот, обаче, го въвлича в нови неприятности. Превръща в свой враг един католическия епископ и го осъждат. Присъдата била 500 франка глоба и три месеца затвор.

Годината е 1903-та - годината на смъртта му!...

На изложбата на Gauguin в The Tate Modern на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Гоген - този "странник на съдбата", както го нарича един от биографите му, неприет от мнозина приживе, оказва огромно влияние върху художниците авангардисти от началото на 20-и век. Той е неподражаем и като творец, и като личност. Животът му преминава като комета и угасва там, където се е чувствал най-добре - извън цивилизацията, на остров.

Служител на Tate разглежда "Жена, държаща плод 1893" на изложбата на Gauguin в The Tate Modern на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Странно как един банков служител и борсов агент, пред всички възможности да се ползва от благата и комфорта на цивилизацията, избира друг - болезнен житейски път. Още докато работи в банка се учел да рисува от Писаро в Académie Colarossi в Париж. По съвет на Писаро започва да купува и картини на импресионисти, сред които творби на Сезан.

Репродукции и ерзаци на Гоген, на изложбата на Gauguin в The Tate Modern на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

Гоген е участвал в няколко изложби на импресионистите. Допускането му в групата, обаче, довело до разногласия в нея. Моне с доста ясен контекст казва: "Малкият ни храм се превърна в банална школа, която отваря вратите си за първия дошъл цапач." Несъмнено с тези думи е визирал Гоген.

Други пък се опитали благородно да поощрят странника. Дега наричал Гоген "любителя-художник", но купил негова картина.

Посетителите на изложбата на Гоген в The Tate Modern разглеждат „Nevermore O Tahiti 1897“ на 28 септември 2010 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

И изненадващо за всички, критиката започнала да вижда в картините на Гоген нещо, което другите нямат. След едно от участията му в Салона на изкуствата с "Етюд на голо тяло", един критик написал:

"Не се боя да заявя, че измежду съвременните художници, които са работили голо тяло, още никой не е придавал на действителността такова страстно ударение... Плътта крещи; това не е вече онази равна, гладка кожа без грапавини, без пори, онази кожа, която всички художници потапят равномерно във ведро с розова боя и приглаждат с хладка ютия; това е кожа, която аленее от кръвта и под която нервите трептят".

Да, това е Гоген - чувствен, непредсказуем, влюбчив и краткотраен в чувствата, но винаги - много истински. Като дивата природа, която го привличала като магнит.

Еми МАРИЯНСКА