ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Рубик кубчето минало "без виза" през Желязната завеса
Професор Ерньо Рубик - на 80
Автор : / 1320 Прочита 3 Коментара

През 1974 година той е само ва 30 и вече професор по архитектура в Будапеща, Унгария. И създава най-занимателната игра за деца и възрастни в света - кубчето, кръстено на името му - Рубик.
Ерньо Рубик / Източник: Технически университет в Будапеща, Унгария
Ерньо Рубик създава изделие, което прилича на магическо "нещо". Казваме "нещо", защото до онзи момент всички са смятали, че "такова "нещо" не е възможно". Но ето че Рубик създава това "нещо", което владее играещия човек вече повече от половин век.
Всъщност, това е пъзел - пъзел, над който създателят му работи едва три месеца, а създава нещо гениално. Удивително постижение!
Първите модели на Рубик куба / Източник: Технически университет в Будапеща, Унгария
По онова време никой не предполагал, че Кубът на Рубик ще се превърне в най-продаваната играчка в света за всички времена. Като преподавател, Ерньо Рубик винаги търсел предизвикателства за своите студенти - вълнуващи методи за предоставяне на информация. Ето защо той използвал първия модел на кубчето като помощно средство да обясни на студентите си, какво представляват пространствените връзки.
Кой можел да предполага тогава, че от това ще се получи една малка мобилна "скулптура", изискваща концентрация и интелигентност, за да бъде "премоделирана" с подредба на отделните й части?!
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Наскоро в едно шоу демонстрира талант и бързина да построява кубчето за секунди световен шампион по Рубик куб. Той разкри, че си има своя "кодова система", която изисква само добре да запомни първоначалното съчетание от цветове, и после всичко му е "лесно". За него, да - видяхме го с очите си, но много хора постигат това с голяма трудност, въртейки с часове отделните части на кубчето.
"Изисква се триумфална интелигентност!", казва веднъж един унгарски журналист, и тази фраза се помни и до днес, защото съвсем точно и кратко припомня колко триумфално за човешката интелигентност изобщо е изобретението на Ерньо Рубик. И да не забравяме, колко млад е бил, когато го създава.
Ерньо Рубик, ок. 1980 г. / Източник: Harvard Business Review
Е, наскоро - на 13-и този месец, професорът стана на 80. Изглежда в добро здраве и вероятно това се дължи на "играта", която е негово житейско кредо - постоянно да измисля и да изобретява нещо. За него кубчето му е обект на изкуството. Той самият е скулптор и професор по архитектура.
В кубчето си е съчетал синкретични познания от тези области. След кубчето създаде и Змията на Рубик. Днес името му носи цяла индустрия.
Както казахме, проф. Рубик първо показва кубчето на своите студенти. Но това е само началото на един голям експеримент, докато всичко се "напасне" идеално. Рубик разказва в едно интервю, че в процеса на работата сам бил изненадан, какъв потенциал има неговото кубче.
След като успява да го разработи, пристъпва към производството му.
Първите кубове са разпространени в Унгария от "Politechnika" под наименованието "Магически кубове", и те били два пъти по-тежки от сегашните. Няма да повярвате, но тези кубове стигат до Европа благодарение на колеги на Рубик - професори, които ги носели в куфарите си и ги показвали като атракция на международни конференции.
Рубик куб / Източник: Технически университет в Будапеща, УнгарияСнимка: Getty Images
През 1979-а един креативен унгарски предприемач занася кубчето на Панаира на играчките в Нюрнберг, Германия. Там специалистът Том Кремер се съгласил да го продава по света. След време "Ideal Toy Company" поемат дистрибуцията на "Магическия куб". Мениджърите на "Ideal Toy Company", обаче, променят името му - така се ражда легендата "Rubik's Cube" (Кубът на Рубик).
Най-интересното е, че в тази промяна ни най-малко не участва суетата на изобретателя - Рубик нямал никаква претенция изделието му да носи името му - намесила се друга компания. Но за това, какво точно се е случило - по-късно.
В света са продадени приблизително над 400 милиона кубове на Рубик. Според едно проучване всеки седми човек в света е играл с куба. Кубът дава старт и на движението "Rubik Cubism" (Рубик кубизъм), на производството на видео клипове, филми и дори на тв шоу. Ражда се и един нов спорт - "Speedcubing". Най-любопитното е, че Рубик кубчето е летяло и в космоса.
И не само. "Това е едно от най-вбесяващите и ангажиращи изобретения, измисляни някога. - казва един треньор по бокс. - Вместо да загряват, играчите ми се потят, обсебени от него в съблекалнята!"
Кой е създателят на магическото "нещо": Ерньо Рубик е роден на 13 юли 1944 година в Будапеща, Унгария, по време на Втората световна война. Баща му бил авио-инженер в завода в Естергом, а майка му - поетеса. През 1967 година Ерньо завършва Техническия университет в Будапеща със специалността инженер-строител.
Продължава обучението си като аспирант по скулптура и дизайн. От дипломирането си до 1975--а работи като архитект, а след това се завръща в академията като преподавател. През 1987 година става професор.
През 80-те години на миналия век първоначално е редактор на списание за игри и главоблъсканици, а после основава свое собствено студио за дизайн на мебели и разработки на главоблъсканици. През 1990 година, съвместно с János Ginsztler основава унгарската техническа академия и става неин председател. Заема поста до 1996-а. По време на неговото управление в академията е създаден международен фонд на Рубик за подпомагане на особено талантливи млади изобретатели.
Въпреки напредналата си възраст, Ерньо Рубик и до днес участва в разработки на видеоигри, автор е на статии по архитектура и оглавява студиото Рубик.
В едно интервю той разказва за детството си: "Баща ми не беше човек, който искаше да ме тласка в някаква посока. Всъщност прекарвах повече време с майка си и бях по-близо до нея. Баща ми работеше на село, но аз видях работата му и това беше важно за мен". А баща му наистина е бил вдъхновяващ пример: Той и други млади инженери построяват с кредит фабрика за производство на самолети и планери.
Ерньо бил горд с баща си и за да го "догони", постоянно "бърникал някакви неща",както се изразява в едно свое интервю. "Бях обикновено момче, което искаше да направи от невъзможното - възможно. Имах вълнуващо детство".
На въпроса, какъв преподавател е, отговаря: "Важно е да споделяте това, което знаете с учениците, но по-важно е да откриете техните способности и да им помогнете да разберат кои са и какво могат да правят. Ученето не е натрупване на знания. Това е изграждане на способност за намиране на нови възможности в нови обстоятелства".

Интердисциплинарни проекти на визуални артисти и учени в изложбата "#artscience: Научно-творческа резиденция в музея" в НПМ при БАН
Рубик разказва историята по сътворяването на кубчето така: "Интересувах се от геометрия, конструиране и работа в три измерения и търсех инструмент за обяснение на 3D трансформациите. Това ме заведе до идеята за куба. Не харесвам термина "изобретяване", защото всъщност става дума за просто намиране на онова, което вече е там, но не е видимо, или осезаемо за другите. Знаете ли, един човек може да се разхожда по вашия път и да види само камъни. А там може да има диамант, въпреки че качествата му са скрити. Важното е да имате търпението и да откриете, какво има вътре в онова, което изглежда като обикновен камък".
Относно времето, което му е коствало създаването на куба, Рубик отговаря кратко: "Работих почти без да се храня няколко месеца - около три. Трансформирането му в продукт и пускането му на пазара, обаче, костваше три години. И още три години минаха, преди да го представим на световния пазар".
Първият производител на Рубик куба била малка унгарска компания без достатъчно ресурси. Да не забравяме, че става въпрос за времето на Желязната завеса. И въпреки това славата на кубчето става толкова голяма, че "минава границите без виза". "Най-накрая намерихме американска компания за играчки, сключихме сделка и отидохме на големия панаир на играчки в Ню Йорк. Трябваше да променим името на Rubik's Cube, защото имаше проблеми с авторските права с Magic Cube. После настана истинска лудост. Продадохме повече от 100 милиона кубчета през следващите три години", разказва проф. Рубик.
В друго интервю той разкрива и как започва да се занимава с пъзелите. По онова време те все още не били така популярни, както днес. Разказва и за множеството книги с упътвания за работа с кубчето. "Има повече от 500 книги с упътвания за работа с него", казва с усмивка Рубик и добавя, че не се сърди на авторите им, защото гледа на тези книги като на вид реклама за търговците.
Относно популярността на Рубик куба професрът стъписва с признанието: "Никога не съм планирал да постигна този връх и нямах представа, че ще ми се случи. Единствената ми цел беше да се справя добре. И сега съм нсъщият - не мисля дали нещо ще се хареса на хората, или не. Трябва да обичаш онова, което правиш. Обичам кубчето нси, защото то създаде най-силната връзка с хората. Това има смисъл, и ми е напълно достатъчно!"
Рубик уточнява, че марката Rubik продължава с английска компания, която според него разполага със страхотен екип от хора. "Аз съм в борда на директорите и мога да правя предложения и да оказвам влияние, но не съм част от ежедневните операции на компанията", уточнява той.
Ерньо Рубик е активен защитник на STEM образованието, което препочита да нарича STEAM образование, като включва в абревиатурата и обучението по изкуства. Според него Рубик кубчето е изиграло важна роля за насърчаване на любопитството и за чувството на удовлетвореност от постигането на целта със собствено решение.
Професор Рубик участва в разработката на учебна програма You CAN Do the Rubik's Cube в стотици училища в Съединените щати. Според него тя помага на учителите по математика да предадат обучението за алгоритми, геометрия, съотношение и пропорции, математически операции, алгебра, комбинаторика и други сложни неща, та дори и по физика, по един увлекателен и интерактивен начин.
Що се отнася до състезанията по подреждане на Рубик кубчето, то рекордите в тях падат всяка година. Предизвикателството да станеш победител провокира много хора и рекордите непрекъснато се подобряват със съобразителност и бързина от все по-млади състезатели.
Еми МАРИЯНСКА