На 15 юни 1995 г., в САЩ умира Джон Атанасов - американски физик, математик и електроинженер с български корени; създател на първия електронен компютър в света, известен като компютър на Атанасов-Бери, или ABC. Приносът на Атанасов като учен основно се състои в това, че никой преди него не използва регенеративна памет - принцип, който се използва и в съвременните динамични компютри. През лятото на 1940 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери подготвят подробно описание на машината и дори правят справка в патентното ведомство, но работата им е прекъсната. Джон Атанасов е ангажиран за военни проекти. Става автор на разработки на детонатори, подводни бомби, миночистачен уред и др., и патентова над 30 устройства,но не и компютъра!.. Първият образец на ABC в Щатския колеж на Айова е забравен и при един ремонт, бил...разглобен. Името на Атанасов, като "баща" на компютъра, става популярно чак през 1971 г., когато той е призован като свидетел по едно мега дело за измама в патентното ведомство на САЩ.

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в САЩ, като първото от осемте деца на българина Иван Атанасов от. С. Бояджик, Ямболско. Баща му е талантлив електроинженер, а майка му - учителка по математика с френско-ирландско потекло. Първите си способности по електротехника Джон проявява още на 9, когато в Брюкстер, къщата на семейството е първата, в която има електричество. Любима "играчка" на момчето станала сметачна линийка, подарък от баща му. Джон има родители, които му дават много в образователно отношение. От малък се вълнува от логаритми и тригонометрични функции, изучава диференциално смятане и двоична бройна система - занимания, които едва ли са вълнували връстниците му.

Завършва с отличие колеж в Мълбери с естествени науки и математика, записва електроинженерство в университета във Флорида, където се запалва по теоретичната физика и електрониката. Канят го да учи на стипендия в Харвард, но той избира Щатския колеж на Айова, който по онова време имал много добра репутация, и по-късно става университет.

През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърска степен по математика и физика, сключва брак и започва работа като учител по математика. Три години по-късно става преподавател в Уисконсинския университет. Почти денонощно работи. Затрупан е от голям обем изчисления и се чуди как този процес би могло да бъде улеснен. Хрумва му идеята за създаването на сметачни машини, по-бързи от модерния по онова време калкулатор на Монро.

През 1930 г. Джон Атанасов започва работа в Щатския университет в Айова, където по-късно става доцент по математика и физика. Там се ражда идеята му за компютъра.

През 1936 г., заедно с атомния физик Глен Мърфи, създават малък аналогов калкулатор, наречен "лапласиомер", по името на Лаплас, но Атанасов не е доволен от точността на калкулатора. В работата по усъвършенстването му, му идва идеята за компютъра ABC. Пред учения се изправят множество проблеми, единият от които е как да става въвеждането и извеждането на данни. Според една версия, гениалната идея да бъде решен този проблем, хрумнала на Джон Атанасов, в едно крайпътно заведение, където спрял, пътувайки към Илинойс. По-късно приятел му посочва Клифърд Бери, с когото заедно започват упорита работа по проекта, финансиран от университета в Айова със скромната сума от 650 долара.

Първият образец на компютъра

През януари 1940 г. Атанасов и Бери тестват първия модел компютър ABC. През лятото на същата година двамата подготвят пълно описание на машината и кандидатстват за ново финансиране, за да довършат проекта, като предлагат на Колежа в Айова, оттам да подадат заявка за патент.

Втората светова война осуетява всички планове. Джон Атанасов е нает да работи за американската армия - първо към Военно-морските сили, после за пехотата.

През май 1945 г. ученият инициира компютърен отдел в лабораторията към военните, където работи. Този отдел си поставя задачата да създаде компютър за нуждите на флота. Събран е екип и работата започва, но проектът е прекратен, а Атанасов е препратен в Тихия океан по нов изследователски проект.

През 1948 г. ученият случайно научава, че първият модел на компютъра в Айова, при един ремонт в сградата на физиците, е бил разглобен и изнесен. Изобретението на Джон Атанасов остава в забвение.

Без да прави каквото и да е по този въпрос, името на Джон Атанасов става популярно в края на 60-те години на миналия век, може да се каже съвсем случайно. Това става, след като в Америка избухва скандал с патентен спор за компютъра ENIAC. Възбудено е дело, което продължава цели 20 години. Този компютър е много по-различен от ABC - не използва регенеративна памет. Странно, че Атанасов вижда ENIAC още през 1945 г., но никога не предявява никакви претенции. През 1949 г. се появява EDVAC - първият компютър със запаметена програма. Разработката му започва преди завършването на ENIAC, но именно ENIAC е признат от патентното ведомство за "първия автоматичен електронен цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен". Именно този факт се превръща в "ябълката на раздора" между две компании и последвалото мега дело между тях, което получава широка обществена известност.

Междувременно на съдебните прения, през 1966 г. излиза и една книга, в която бивш студент от Колежа в Айова, разказва за работата по компютъра ABC и споменава името на Джон Атанасов. Авторът на книгата - Ричард Ричардс, изразява предположението, че "баща" на първия компютър в света е Джон Атанасов.

След като името на Атанасов е публично осветено по този начин, той е поканен за свидетел по делото за измама с издаването на патента на ENIAC. В крайна сметка съдът решава, че патентът на ENIAC е невалиден, но компютърът на Джон Атанасов не можело да бъде считан за за най-ранния образец на електронен цифров компютър, а по-скоро е "най-ранният известен модел на двоичен електронен суматор".

Независимо от цитираното решение, все пак става ясно, че идеята на Атанасов за регенериране на паметта е използвана от EDVAC, а разработката на EDVAC предхожда ENIAC. За пръв път медийните прожектори осветяват публично личността на учения.

До онзи момент работата на Джон Атанасов и Клифърд Бери нито е била публикувана, нито патентована. Т.е., била е напълно неизвестна за обществото. Когато в съда попитали Джон Атанасов, защо в продължение на повече от две десетилетия не е отстоявал своето изобретение, той не отговорил нищо конкретно?..

Мегаделото приключва чак през 1980 г., а в научните среди се възприема становището, че компютърът на Атанасов-Бери е повлиял "косвено" върху следващите поколения компютри.

През 1981 г. излиза филм за конструирането на компютъра ABC, в който в прав текст се казва, че ENIAC е произлязъл от него. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от възпитаниците на университета в Айова. Твърде скромно признание за един човек, който е дал толкова много на света!..

Паметникът на Джон Атанасов в София

Джон Атанасов е носител и на българските ордени "Св.св. Кирил и Методий" и "Народна република България".

На 15 юни 1995 г. ученият умира в дома си в щата Мериленд, след дълго боледуване , на 91-годишна възраст.

Еми МАРИЯНСКА