Един експеримент на руския кинематографист от периода на нямото кино - Лев Кулешов, полага основите на киномонтажа. В какво се състои "Ефектът на Кулешов", и защо велики кинематографисти смятат експеримента за основополагащ фактор на киното. Всъщност, и до днес "ефектът" е движещ фактор на визуалните изкуства.

Още навремето Алфред Хичкок възкликва: "Това е истинско изкуство за производство на идеи!", Сергей Айзенщайн написва теоретичния си труд "Монтажът", а Дзига Вертов произнася дефиницията "Киното е монтаж". В какво се състои гениалното откритие на Кулешов?

В зората на киното, то много прилича на театър. Дори кинорежисьори като Жорж Мелиес снимат от една гледна точка и де факто филмират театър. Това неминуемо се отразява и на изискванията към актьора. За нямото кино важен е преди всичко актьорът, а сцената и интериорът са просто фон на неговата игра.

И ето че един човек променя това схващане, като прави експеримент, който по-късно ще носи името му - "Ефектът на Кулешов". Той коренно ще промени схващането за това кой/кое е основополагащото начало в киното. През далечната 1922 г. Лев Кулешов доказва, че освен актьорът, киното разполага с друг мощен инструмент, който може да произвежда внушения, независимо и "въпреки" актьора. Този инструмент се нарича монтаж.

Как Кулешов доказва това?

Той заснема в крупен план лицето на актьора Иван Мозжухин и редува този един и същи кадър с три отделни изображения - чиния с пареща супа, дете в ковчег и девойка, седнала на диван. Кулешов провежда този експеримент с прожекция пред колеги, които остават изумени как кадърът с лицето на Мозжухин сякаш се преобразява и внушава различни по смисъл емоции, взависимост от това с кое от трите изображения е свързан монтажно. До кадъра с мъртвото дете лицето на актьора изразява мъка и печал, до чинията със супа - желание за ядене, а до девойката - очарование от красотата й.

Всъщност, вижте сами как:

Всички присъстващи на прожекцията били принудени да признаят, че тук актьорската игра не играе никаква роля, тъй кадърът с лицето на Мозжухин е един и същ. Експериментът убедително доказал, че съдържанието на последващия кадър е в състояние коренно да промени смисъла на предишния кадър. Именно това явление било наречено "Ефект на Кулешов". След години в киното идват цветът и звукът, които разширяват неимоверно много възможностите на киноезика, но така или иначе, киното си остава монтаж, който чрез редуването на кадри може да внушава едни, или други идеи - понякога напълно противоположни!..

Използва ли се тази функция на монтажа и днес?

Да, разбира се. Нещо повече: аудиовизуалните средства днес разполагат с огромни технологични възможности за фин монтаж и такова смесване на картина и звук, което да повлияе не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво.

Това може да се използва за всякакви цели - включително антихуманни, или користни, но най-общо казано - за прокарването на определени идеи от екрана. На това залага не само рекламната индустрия, но и съвременната политика. Аудиовизуалният пиар играе огромна роля както на пазара на продукти и услуги, така и в изборните кампании на отделни партии и политически доктрини и лидери в цял свят.

"Киното е монтаж" се отнася за пълния спектър на аудиовизуални изкуства, а те са мощен фактор за въздействие върху хората и може да се използват за манипулация от недобросъвестни "факири" на монтажа. Видеотехниката, използването на електрониката и ред други нови технологии, спомагат този процес да постигне забележителни резултати за мощно влияние върху цели масиви от хора. И това с право може да бъде наречено манипулация, недобросъвестно използване на гениалното откритие на киното - "Ефектът на Кулешов".

Еми МАРИЯНСКА