Неговата картина "Краят на света" е използвана от Lustmord за култовия му албум "Heresy", а също така е включена в интериора на компютърната игра Zork Nemesis.

Дизайнерът аниматор Рей Харихаусен признава в едно интервю, че бил буквално обсебен от картините му и ги използва в работата си.

„Краят на света“ (ок. 1853)

Сигурно сте виждали и кориците на албуми на Айрън Мейдън. Повечето от тях са дело на художника Дерек Ригс, който също признава, че е бил вдъхновен от картините му.

Големите му платна и до днес използват за диорами и панорами чрез светлинно "раздвижване". Тези диорами навремето постигнали нечуван зрителски интерес, но според много художници "нарушили правилата на изкуството" и репутацията на художника. От наша гледна точка, си е направо напредничаво постижение, провокиращо зрителския интерес.

 

С творчеството му бил детайлно запознат големият Дейвид Грифит. Именно той предсказал, че картините му ще послужат за основа на бъдещото епично кино. От творчеството му са заинтригувани и писатели. Роман на Кристофър Хайд за ужасяващ сериен убиец психопат носи заглавието на картината му "Сбирка на светци".

И сега идва ред да кажем, кой е този художник, който така силно интригува повече от два века творци от различни сфери на изкуството? Става дума за художника-романтик Джон Мартин - английски живописец, гравьор и илюстратор, роден през 18 век.

Портрет на Джон Мартин от Хенри Уорън (1839)

Мартин е известен с мащабните си живописни платна на библейски теми, автор е на илюстрации към "Изгубеният рай" на Джон Милтън, и ще се изнненадате, че е проектирал благоустрояването, канализацията и водоснабдяването на Лондон. Също така е бил придворен исторически художник на принц Леополд.

Джон Мартин е роден като четвъртия син на беден фехтовач на 19 юли 1789 година и проплаква в колиба. Любопитното е, че не само той, но и другите му братя стават известни хора. Брат му Уилям става изобретател, Ричард е герой от битката при Ватерло. Джонатан става проповедник, но страда от психично заболяване и се прочува като подпалвача на Йоркската катедрала. Бил осъден и впоследствие оправдан поради невменяемост.

„Седак в търсене на изворите на забвението“ (1812)

Мартин започва работа като чирак при майстор на карети в Нюкасъл ъпон Тайн, където да изучавал хералдическата техника. Поради спор за заплагщането напуска тази работа и отива при италианския художник Бонифаче Мусо. Заедно с него заминава за Лондон.

Едва 19-годишен се жени и за да издържа семейството си дава уроци по рисуване и изработва акварели. Днес от тях не е запазено почти нищо, освен една-единствена оцеляла творба, която се съхранява в частна колекция в Англия. По онова време Джон Мартин не само рисувал, но целенасочено трупал знания по архитектура. След години ще признае на сина нси Леополд, че винаги е искал да стане инженер, а не художник.

„Седмото проклятие над Египет“, гравюра по произведение на Мартин

През 1810 година Мартин изпраща първата си маслена картина в Кралската академия, но не му я излагат. Амбициран да успее, той изпрагща повторно на другата година същата картина с наименованиието "Пейзажна композиция", и този път тя била изложена в Големия салон на академията. След тази своя творба художникът се насочва към теми от Стария завет и по-голямата част от творбите му са с библейски сюжети. Картини като "Унищожението на Содом и Гомор" демонстрират вещината, с която по неподражаем начин илюстрира теми от Стария завет.

„Унищожението на Содом и Гомор“ (1852)

Когато в Англия се установява модата на т.нар. "величествени" картини, Мартин вече бил известен с първата си голяма творба "Седак в търсене на изворите на забвението", изложена от Кралската академия. За жалост, широката публика не обърнала особено внимание на творбата му и разочарован, Мартин тъкмо се готвел да я прибере в дома си, когато открива на гърба на платното визитка. На нея стояло името на директора на националната банка на Англия - Уилям Манинг, който искал да я закупи.

„Последният съд“ (1853)

След това радостно събитие в кариерата на художника, за жалост той бил връхлетян от лични нещастия - в една и съща година умрели родителите му, баба му и малкият му син.

По същото време и брат му Уилям изпитвал финансови затруднения и Мартин му помагал да се закрепи материално, а когато разполагал с повече средства, инвестирал в изобретенията му.

„Полетата на Рая“ (ок. 1851)

През 1816 година Мартин постига обществено признание с картината си "Исус Навин заповядва на слънцето да не стихне от Гаваон". Критиците имали своите забележки по отношение на композицята на творбата, но това не навредило на успеха й.

По същото време Джон Мартин успява да продаде и друго свое мащабно платно - "Падането на Вавилон", с парите от което изплатил дълговете си и дори му останали пари да си купи къща в Марилбоун. Там събира много известни артисти, писатели и учени на своето време.

„Ангели пазят Рая през нощта“ (1826)

През 1820 година Мартин създава шедьовъра си "Пирът на Балтазар". Сам организира пиара си, казано на съвременен език, като предварително оповестява, че работи върху творба, която "ще вдигне много шум".

Рекламата си казва думата и пет хиляди души плащат предварително, за да видят творбата. Но ново нещастие засенчва радостта от успеха.

„Исус Навин заповядва на слънцето да не стихне от Гаваон“ (ок. 1840)

Историята е прелюбопитна. Първо, за картината: Библейската сцена, илюстрирана в "Пирът на Балтазар" е описана в Книгата на пророк Даниил. Според преданието вавилонският владетел Балтазар осквернил свещените съдове на поробените израилтяни, като сервирал в тях вино по време на пир. Пиршеството било прекъснато след като Божията ръка изписала светещ надпис на стената "Мене, текел, фарес". Според пророка Даниил това било предзнаменование за гибелта на Балтазар. Същата вечер той бил убит от Дарий.

За да улесни зрителите, да разберат сюжета, Мартин публикувал към картината памфлет. Мартин продава картината на учителя си Уилям Колинс за 1000 гвинеи, като се задължава да не й прави копия. За нея се явява и друг кандидат в лицето на високопоставен човек като дюка на Бъкингам, но Мартин отказва да й направи копие.

Дали по невъзможност да плати дългове, обаче, след време Мартин нарушава споразумението си с Колинс и през 1826-а подготвя серия от гравюри по картината. Точно когато се кани да ги публикува, Колинс завежда дело срещу него. Мартин доказва, че не е имал намерение да публикува завършената творба, а само скици, но в крайна сметка получава забрана и за това. Едва през 1835-а част от гравюрите излизат в проекта му "Илюстрации от Библията".

"Изпепеляването на Содом и Гомор" / Източник: Снимка: iStock by Getty Images

През 1848 година картината била закупена от ливърпулския търговен Джон Нейлър, който я качил на карета, с която трябвало да я транспортира. Тази карета била ударена от влак на една жп бариера. При катастрофата огромното платно - 159/250 см било силно увредено. По-късно е реставрирано и днес се намира в САЩ.

Картината му "Пирът на Балтазар" е изложена в Центъра за британско изкуство на Йейлския университет в гр. Ню Хейвън, щата Кънектикът, САЩ. Някога, през 1821-ва, когато за пръв път е била изложена в Британския институт, тази творба печели награда от 22 паунда за най-добра картина. Платното било оградено с парапет, за да удържа тълпите от хора, които искали да го видят. Колко би струвало днес, е трудно да се изчисли.

Един от биографите на Мартин - Уилям Фийвър, много правилно казва, че това платно на художника е пример за умението на Мартин да "превръща литературния текст във визуална реалност". Нещо, на което по-късно залага и киното. Така че е бил прав Грифит, когато казва, че именно Мартин полага основите на епичното кино. Както и на научната фантастика в киното, а също и на анимацията.

Наистина, каква съдба има най-големият му шедьовър!... Тук е моментът да вметнем, че при всяко нещастие в личния си живот, Джон Мартин сядал на шахматната дъска, за да съсредоточи мисълта си в друга посока, и по този начин да се балансира емоционално. Бил страстен почитател на шаха. Вече казахме, че той и братята му били синове на фехтовач - от малки умеели да се фехтуват. Също така били много изкусни копиехвъргачи. Обучението в спорт и вероучението ги направили дисциплинирани и набожни християни.

Джон Мартин бил уважаван гражданин и любимец на кралнския двор. Удостояван е със златни медали не само в родината си, но и от чужди държавници, като руския цар Николай. Мартин става придворен художник на принц Леополд, който след време ще запише името си в историята като първия белгийски крал.

Леополд дори става кръстник на сина на Мартин и удостоява художника с високата чест да носи Ордена на Леополд. С какво печелел такава висока чест? - Джон Мартин бил напредничав човек, който се опитвал да съчетае вярата в Бог с рационализма и еволюционните теории преди Дарвин. Таланатът и благочестието му му печелели приятели.

Сред приятелския му кръг били личности като Жорж Кювие, Дикенс, Фарадей и Търнър.

"Райската градина"

Вече споменахме, че освен с акварели и маслени бои, той изработвал и гравюри. Сред тях по-популярни са "Пандемониум" и "Сатаната председателства съвета на пъклените перове".

В тях откриваме елементи от научната фантастика и модерната архитектура, които изненадват със своята напредничавост.

Гравюрите на Мартин били публикувани като месечни притурки на списания и се ползвали с голям интерес. Това окуражило художника да се замисли върху издаването на собствен вариант на илюстрации на Стария завет, но се оказало твърде скъпо за джоба му и в крайна сметка Мартин се задоволил с продажбата на някои свои гравюри на Чарлс Тилт, който ги издал за своя сметка като албуми през 1838-а и 1839-та.

"Седмото наказание на Египет"

Много критици си задават въпроса, при положение че Мартин е имал такива контакти с държавници, политици и изтъкнати личности на своето време, дали се е вълнувал от политика. Известно е, че е имал близки отношения с революционния философ Уилям Годуин, бащата на Мери Шели. Познавал се и с Джон Хънт, съосновател на седмичника "Дъ Екзаминър". В един момент дал подслон на младата писателка Джейн Уеб, която на 20-годишна възраст написва сатиричния роман "Мумията" - утопична визия за света през 22 век.

Приятели му били и професорът по физика Чарлз Уитстоун и Джон Тениъл, един от илюстраторите на Луис Карол. Никой от тях не описва Мартин като човек, който е имал някакви определени политически възгледи, или амбиции в тази посока.

"Бардът" (1817)

Около 1827 година Джон Мартин се оттегля от рисуването. Започва да се занимава с благоустройствени планове и инженерни изобретения. Налага се да се погрижи и за брат си Джонатан, осъден и оправдан по здравословни причини за подпалването на катедралата. Разходите по съдебните дела паднали на плещите му. Както и заплащането за лечението на Джонатан.

В онзи период на Мартин се паднала и трудната задача да се справи с плановете за водоснабдяването и канализацията на Лондон. Именно по онова време построяват дигите на Темза. Плановете на Джон Мартин днес се окачествяват като новаторски по отношение на инженерната мисъл и дизайна, и силно впечатляват експертите в бранша. До наши дни са оцелели плановете му за ламиниране на дърво и негови проекти за железопътната мрежа на Англия.

"Пандемониум" на Джон Мартин

Но нещастията в личен план съпътстват художника почти през целия му живот. Дълговете, които постоянно натрупва и погасява, натоварват психиката му. Племенникът му се самоубива. Джон Мартин вече се чувствал уморен от непрестанните си усилия да бъде морален и материален стожер на семейството си. В един момент сам изпаднал в депресия.

Отново се изправил на крака и успява да продаде много свои творби. Връща благосъстоянието си, както и желанието си да рисува, но не и здравето си. През последните четири години от живота си Мартин създава мащабния триптих "Последният съд", включващ картините "Последният съд", "Краят на света" и "Полетата на Рая".

"Разрушаването на Помпей и Геркуланума"

Поредицата била завършена през 1853-та, и е лебедовата песен на художника. През същата година той получава удар и пареза на дясната ръка - ръката, с която рисува. Така и не успява да се възстанови - умира на 17 февруари 1854 на остров Ман. Погребан е в гробището Кърк Брадан.

Джон Мартин ни завещава освен творчеството си и две автобиографични книги. Но онова, което в по-пълна степен научаваме за невероятната му личност, черпим от поредицата спомени на сина му Леополд, публикувани от в. "Нюкасъл Уийкли Кроникъл" през 1889 година - три десетилетия след смъртта на художника. Спомени за Мартин откриваме и в някои писма на Бенджамин Дизраели, Шарлот Бронте, Джон Ръскин и други.

Творчеството на Мартин оказва влияние върху много творци от цял свят. То разпалва въображението и на много писатели, като сестрите Бронте. Силно влияние оказва върху прерафаелити като Данте Росети и няколко поколения кинематографисти, сред които и Дейвид Грифит, за когото вече споменахме. От Джон Мартин се възхищават Жул Верн и Джордж Лукас.

Негови планове и до днес се цитират, когато става дума за викторианската железопътна мрежа. Много от плановете му не са реализирани приживе на художника, но са построени по-късно.

"Голгота" (1840)

Какво можем да кажем за това, освен че Мартин е бил невероятна енциклопедична личност, която ни респектира с таланта си и днес. Джон Мартин е личност, изпреварила времето си.

Имал е интересен живот, изпълнен с много съдбовни превратности, но и със смисъл и удивителна креативност. Джон Мартин е не само талантлив художник, но вдъхновение за литературата, архитектурата и киното. А защо не и на богословието и философията?! Невероятна личност, изпреварила времето и пространството с мисъл и талант.

Еми МАРИЯНСКА