Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Предвестникът на жанра "фентъзи" умира в адски мъки само на 46

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ИЗКУСТВАТА

Предвестникът на жанра "фентъзи" умира в адски мъки само на 46

Навършиха се 200 години от кончината на Е.Т.А. Хофман

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: iStock by Getty Images)

Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху много именити писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия - Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител.

В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в "Дневника на писателя" Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си "Майстора и Маргарита" той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; в България - Николай Райнов.

E.T.A. Хофман, автопортрет (немски писател, 1776-1822), гравюра върху дърво, публикувана през 1879 г. илюстрация (Снимка: iStock by Getty Images)

Може да се твърди, че Хофман е предвестник на литературния жанр, известен днес като "фентъзи".

По произведение на Хофман Пьотър Чайковски пише балета си "Лешникотрошачката", вероятно "Лебедово езеро" също се основава на текст на Хофман.

В музиката хофмановите произведения са сюжети при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адолф Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Феручо Бузони и Паул Хиндемит. Вдъхновява Офенбах за неговите "Хофманови разкази".

Още

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

Ернст Теодор Амадеус Хофман е роден на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг, Кралство Прусия. Умира на 25 юни 1822 г. само на 46 г. в Берлин.

Навършиха се 200 години от кончината на Е.Т.А Хофман.

Работи като чиновник, капелмайстор, писател, композитор, музикален критик

Известни негови творби - "Принцеса Брамбила" (1820), "Златната делва", "Житейските възгледи на котарака Мур" (1819 - 1821) "Малкият Цахес, наречен Цинобър" (1819), "Еликсирите на дявола" (1815)

По-известен е с инициалите си Е.Т.А.

Хофман е германски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник - живописец, график и карикатурист.

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо. Той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество.

Паметник "Световен часовник", на заден план - паметен камък на мястото на къщата, където е роден Ернст Теодор Амадеус Хофман през 1776 г. (Снимка: iStock by Getty Images)

През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет.

По това време там преподава Имануел Кант, и Хофман посещава неговите лекции. Там изживява първата си любов към 28-годишна жена, омъжена за 60-годишен търговец, на която той е учител по музика. След завършването си става държавен чиновник.

Още

Смъртта на Едгар Алън По повече от век и половина остава мистерия

Смъртта на Едгар Алън По повече от век и половина остава мистерия

Сгодява се за своята братовчедка Вилхелмина Дьорфер, но не по любов, а по сметка. През 1801 година разваля този годеж, защото среща полякинята Мария Текла Михаелина Рорер - Тчинска, за която се жени и остава заедно с нея до края на живота си.

По-късно Хофман се влюбва безумно в Юлия Марк, също негова ученичка по музика, което предизвиква ревността на съпругата му. Любимата му дори не подозира за чувствата му. Роднините й обаче я женят за богат търговец.

Хомфан стига до лудост и замисля да убие Юлия, а след това да се самоубие...

Хофман изкарва прехраната си почти през целия си живот като държавен чиновник, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813 - 1815 г.), след което отново се връща към "основната" си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му присърце.

Embed from Getty Images

Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна на събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно.

Не е известно кога и как Хофман получава първите си познания в областта на музиката, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард.

В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, създава там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг.

Още

 Николай Райнов и неговото Омагьосано царство

 Николай Райнов и неговото Омагьосано царство

През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се е възприемал именно като такъв.

Хофман отделя много внимание и на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които до днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Фигури, илюстриращи приказки от Ернст Теодор Амадеус Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Освен чисто художествените си достойнства, произведенията на Хофман съдържат въжделенията му и в другите области на изкуството.

Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на "късния романтизъм", което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата.

Статуя на Е.Т.А. Хофман в Бамберг (Снимка: iStock by Getty Images)

Съвременниците му, като Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело. Едва след смъртта на Хофман се появява интересът към неговите литературни произведения.

Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за синкретизъм с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника "Фантазии по маниера на Кало" (Жак Кало - знаменит френски гравьор), той съчетава възгледите си за изобразителното изкуство, музиката, поезията. В разказа "Историята на загубения огледален образ" прави директна художествена препратка към новелата "Чудната история на Петер Шлемил" на своя съвременник Адалберт фон Шамисо.

Фигури, илюстриращи приказки от Ернст Теодор Амадеус Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

Изобщо Хофман умее да си служи с "преноса" от един вид изкуство към друг, както и със съчетаването между различните изкуства. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т. н., както в стилово, така и в смислово отношение.

Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са "Принцеса Брамбила", "Избор на невеста", "Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи", "Златната делва", разказите от сборника "Серапионови братя" (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени литературни общества из целия свят).

Embed from Getty Images

Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) "Житейските възгледи на котарака Мур" или фрагментарна биография на капелмайстора Йоханес Крайслер върху случайни макулатурни листа.

В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.

Първите преводи на Хофманови произведения в България датират от края на XIX век - най-напред се появява в превод от френски приказката "Щастието в играта". Тънката книжка излиза в Сливен през 1882 г., а четири години по-късно - и в Пловдив. Преводач е Димитър Бръзицов. През 1898 г. Никола Денчев превежда от руски и публикува в Севлиево новелата "Пясъчният човек". Нощен разказ, любопитен за всекиго".

Фигури, илюстриращи приказки от Ернст Теодор Амадеус Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

Вече от немски Иван Кръстев превежда и публикува две десетилетия по-късно - през 1921 г. - приказката на Хофман "Троши-Орешко" - в библиотеката за деца на Ал. Паскалев "Слънчеви лъчи". А през 1926 г. Петър Спасов предлага в сп. "Хиперион" разказа "Дон Жуан. Приказно събитие, което се случи с един пътуващ ентусиаст" - всички преводи вече са от немски.

През 1928 г. в поредицата на Ив. Игнатов "Любими романи" излиза повестта на Хофман "Принцеса Брамбила" в превод на Екатерина и Вера Бояджиеви. А на следващата - 1929 г. - пак в същата поредица е публикуван романът "Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус" в превод на Панайот Чинков.

Едва през 1933 г. в седем поредни книжки на сп. "Седмичен преглед" излизат откъси от новелата "Мадмоазел дьо Скюдери". Това е всичко за период от половин столетие.

В годините на догматизма в България се установява официалното становище, че Е.Т.А. Хофман спада към представителите на "пасивния, реакционен романтизъм, който търси идеала в миналото, а мечтите му са свързани с отмиращи форми на обществен живот". Хофман е определян като "антиреалист", творбите му се обявяват за "нездрави, упадъчни и консервативни".

E.T.A. Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

След това обаче настъпва втори етап, в който към "реакционера" Хофман се прилага по-диференциран подход. През 60-те години на XX век въпросът за отношението между "прогресивния" и "реакционния" романтизъм става дискусионен. Започват да се изтъкват не само принципните различия между двете течения в романтизма, но и се търси между тях "сложна и противоречива диалектическа връзка".

Така в тома от 1969 г. на "Кратка българска енциклопедия" пише: "Най-характерното у Хофман е /.../, бягството от дребнобуржоазния свят в света на фантазията и мистиката с цел да проникне в същността на нещата. Въпреки това в творчеството на Хофман има известни реалистични черти."

Embed from Getty Images

Тези "известни реалистични черти" нарушават стройния догматичен модел и затова трябва да бъдат включени в нов модел, не по-малко догматичен. Като със скалпел "учените" започват да извършват дихотомия върху творчеството на Хофман. То е разделено на два периода - реакционен и прогресивен, или романтичен и реалистичен. Дори се издирват доказателства, че в края на живота си Е.Т.А. Хофман е преминал изцяло на реалистични позиции, че се е прехвърлил в "лагера на прогресивната литература".

"Пясъчният човек", Е.Т.А. Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

Едва през 1972 г. издателство "Наука и изкуство" се осмелява да издаде том с произведения на Хофман, под заглавие "Музикални новели" в превод на Лилия Големинова. Всъщност това са част от прочутите "Фантазии по маниера на Кало", но маскирани като уж теоретически произведения. През следващата 1973 г. в издателството на ОФ излиза и романът на Хофман "Житейските възгледи на котарака Мур" в превод на Сашо Далов.

После изд. "Народна младеж" публикува през 1976 г. книга с "приказни повести" на Хофман под заглавие "Лешникотрошачката" в превод на Страшимир Джамджиев, но през 1981 г. я преиздава под заглавието "Приказки". Тук са включени "Лешникотрошачката", "Златната делва", "Малкият Цахес, наречен Цинобър" и "Царската годеница".

А през 1980 г. излиза в изд. "Народна култура" сборникът "Немски романтици", в който е включена новелата на Хофман "Прозорецът на братовчеда" в превод на Елисавета Кузманова.

Още

Чудеса и сбъднати желания и в началото на 2020-а година с балетния шедьовър "Лешникотрошачката"

Чудеса и сбъднати желания и в началото на 2020-а година с балетния шедьовър "Лешникотрошачката"

Най-значимото представяне на Хофманови произведения е изданието "Избрани творби в два тома" (1987) на изд. "Народна култура", съставено от Недялка Попова. Изхождайки от догматичното схващане за "превъзмогването на романтизма" от Хофман в края на живота му, съставителката е наблегнала главно на късни творби. Голяма част заемат неговите "Последни разкази" и любопитните, но незначителни, макар и "реалистични" "Писма от планините".

„Житейските възгледи на котарака Мур“ (1920) (Снимка: iStock by Getty Images)

В двутомника с общ обем над 1200 страници липсват такива важни за творчеството на Хофман произведения като "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "Лешникотрошачката и царят на мишките", "Майстор Бълха", "Мадмоазел дьо Скюдери" и "Еликсирите на дявола". Тук подзаглавието "Приказка от наши дни" е подменено с "Новела от новото време", а финалното обозначение "Край на приказката" изобщо липсва.

А художествената приказка при Хофман е специфичен романтически жанр и когато се каже "Край на приказката", това означава не просто завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието.

iStock by Getty Images

Неслучайно последното изречение от "Златната делва" гласи: "Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?" Ето защо подзаглавието на приказката, както и финалните думи са неотделима и смислово важна част от текста. Тяхната промяна или премахване изменя художественото внушение на Хофман.

Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху много именити писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия - Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител.

В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в "Дневника на писателя" Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си "Майстора и Маргарита" той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; в България - Николай Райнов.

Пощенска марка в памет на Е.Т.А. Хофман (1972) (Снимка: iStock by Getty Images)

По произведение на Хофман Пьотър Чайковски пише балета си "Лешникотрошачката", вероятно "Лебедово езеро" също се основава на текст на Хофман.

В музиката хофмановите произведения са сюжети при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адолф Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Феручо Бузони и Паул Хиндемит. Вдъхновява Офенбах за неговите "Хофманови разкази".

Разказът "Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи" вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта "Нюрнбергските майстори певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец"

През 1821 година здравословното му състояние се влошава. Краката му се парализират, след това и ръцете. Той не може вече да пише и диктува на съпругата си и на секретар.

Краят на живота му е в изключителни мъки. Гръбначният му стълб е засегнат, тялото му е покрито с кървящи рани. Казва на близките си: "Време е да помислим малко за Бога". Моли да го обърнат към стената и след малко издъхва. Умира на 25 юни 1822 г. само на 46 г. в Берлин.

Гробът на Хофман в Берлин (Снимка: iStock by Getty Images)

Съпругата му го надживява с 37 години, и умира в крайна бедност.

Ернст Теодор Амадеус Хофман (Снимка: iStock by Getty Images)

Ето какво каза Хофман:

На мъдрите бащи понякога се раждат преглупави синове.

Всеки влюбен иска да чува само за своята любов и само нея счита за достойна за речта.

Твърде много наведнъж е вредно за здравето.

Да има ли такова човешко сърце, което не е било поле на битката на доброто и злото!

Embed from Getty Images

Само един светъл ангел властва над демоните на злото, и това е духът на музиката.

Победата е несъмнена там, където има мъжество.

Мисълта - вече е действие!

Още

Легендарна парижка куртизанка пее в опера на Офенбах

Легендарна парижка куртизанка пее в опера на Офенбах

Можеш ли да се радваш на своята победа, ако ти не си я постигнал след тежка борба?

Момчето не трябва да играе с оръжие, опасностите на които той не осъзнава.

... няма нищо по-удивително и безумно, от самият живот...

В сърцето ни има чувства, които дори най-близкият приятел не смее да докосне.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: iStock by Getty Images)

О, слабост, твоето име е Котка!

Аз съм просветен човек и не допускам никакви чудеса!

Натанаил си тръгна, носейки в сърцето си огромно, блестящо небе.

Човешката душа е най-дивната приказка на света.

Музиката остава всеобщият езика на природата.

Може ли да има нещо маловажно, касаещо живота на гения?

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Още

Балетът на балетите "Лебедово езеро" с премиера в нов съвременен прочит

Балетът на балетите "Лебедово езеро" с премиера в нов съвременен прочит

Още

Маестро Павел Балев поставя за пръв път "Хофманови разкази" във Варна

Маестро Павел Балев поставя за пръв път "Хофманови разкази" във Варна

Още

Пред избор на живот и смърт - нова фентъзи поредица от Виктория Айвярд завладява читателите по цял свят (откъс)

Пред избор на живот и смърт - нова фентъзи поредица от Виктория Айвярд завладява читателите по цял свят (откъс)

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Авторът на "Сатанински строфи" и "Среднощни деца" е най-престижният носител на наградата "Букър"

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

Поетът влага пари от Нобеловата си премия в ресторанта "Руски самовар" в Ню Йорк

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

45 години от смъртта на знаменития режисьор на "Рим, открит град"

Последната книга на последния съветник - мисли, изречени с любов и болка за България

Премиера на сборника "Последният съветник на Тодор Живков. Събрани интервюта и статии на Костадин Чакъров" - в Клуб "Перото" на НДК

"Откаченият старец" Рей Куни - на 90

Краля на комедията е носител на Ордена на британската империя