СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Умира на 30, без да подозира, че е написала "най-великия английски роман"
175 години от смъртта на авторката на "Брулени хълмове"
Автор : / 206989 Прочита 19 Коментара
Детайл от корица на англоезично издание на романа "Брулени хълмове" от Емили БронтеТя умира само на 30 на 19 декември през далечната 1848 година и не дочаква да види успеха на единствения си роман, който се превръща във вечна световна класика. Остави ни "Брулени хълмове" като завещание за размисъл, как отмъщението може да помете всичко след себе си, а любовта може да бъде самоунищожителна.
Навършиха се 175 години от смъртта на авторката на романа "Брулени хълмове" Емили Бронте.
Черно-бяло изборажение от портрет с маслени бои на Емили Бронте / Снимка: Getty Images
Родена е на 30 юли 1818 година в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия в многодетното семейство на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца - Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите й сестри - Мария и Елизабет умират много рано.
След като се ражда сестра й Ан, семейството се премества в Хауърт. Емили е тогава само на две. Детството й преминава там, и там се разкрива литературният талант на сестрите Бронте.
Ан, Емили и Шарлот, в картина от брат им Патрик, ок. 1834 г. / Снимка: Getty Images
Майка им - Мария Брануел умира от рак през 1821 година. Емили е на три. По-големите й сестри са изпратени в девическо училище в Кован Бридж, където понасят големи лишения и премеждия. Шарлот описва онези трудни години в романа си "Джейн Еър".
На 25 ноември 1825 година в училището е изпратена и Емили. Момиченцето се чувства объркано от новата атмосфера, а не щеш ли в училището пламва и епидемия от коремен тиф. Сестрите й Мария и Елизабет са сред заразените. Мария, която бездруго страдала от туберкулоза от недохранване, била върната у дома, за да умре там. Емили, Шарлот и Елизабет оцеляват, издържат в училището още няколко месеца и го напускат. Елизабет е с още неукрепнало здраве и скоро след завръщането си у дома, също умира.
От децата остават живи Емили, Ан, Шарлот и Патрик. За тях се грижат баща им и леля им по майчина линия. Вечер обичали да се събират и да четат на глас любимите си автори - сър Уолтър Скот, Джордж Байрон, Пърси Шели.
Понякога си съчинявали фантастични разкази, в които героите им били куклите им. До наши дни са достигнали оскъдни откъси от онези техни детски приказки. В една от тях се разказва за магичен остров, кръстен Гондал. Литературоведите смятат, че този откъс е част от поема, писана съвместно от сестрите Емили и Ан.
Портрет на Емили, нарисуван от брат й Патрик, ок. 1834 г. / Снимка: Getty Images
На 17 Емили постъпва в училището, в което преподавала сестра й Шарлот. Остава там за кратко, защото страдала за дома. Връща се вкъщи, а мястото й в училище заема сестра й Ан.
През 1838 година, 20-годишната Емили, също като сестра си Шарлот става учителка. Преподава в правното училище в Халифакс. През април 1839 година, обаче, по здравословни причини се налага да се върне у дома. Заема се с домакинството и учи в неделното училище. Научава немски и да свири на пиано.
Портрет на Емили, рисуван от сестра й Шарлот, ок. 1835 г. / Снимка: Getty Images
През 1842 година Емили придружава сестра си Шарлот в Брюксел, и двете заедно постъпват на обучение в девическото училище на Константин Хегер. Усъвършенстват немския, учат и френски език. Скритата им цел била да се информират, как могат да отворят свое училище в родния си край.
Хегер бил впечатлен от интелекта и характера на сестрите. Особено, от твърдия характер на Емили. Съпругата на Хегер също симпатизирала на сестрите Бронте и дори им предложила да удължат обучението си. Тази идея се осуетила от внезапната смърт на леля им Елизабет, която връща момичетата обратно у дома.
Там се опитват да открият училище вкъщи, но мястото е отдалечено и преценяват, че няма да съберат достатъчно ученици.
През 1844 година Емили започва да редактира стихотворенията си и да ги преписва в тетрадки. Едната озаглавява "Стихове за Гондал" ("Gondal Poems"), а втората остава без заглавие. През есента на следващата година сестра й Шарлот случайно открива тези тетрадки и остава силно впечатлена от стиховете на Емили. Настоява да ги публикуват, но Емили се разгневява, че Шарлот е чела тетрадките й без нейно разрешение, и не дава съгласието си за публичност.
Чак след като сестра им Ан им показва своите стихотворения, Емили се съгласява стиховете й да бъдат публикувани. През 1846 година сестрите Бронте съвместно издават сборник, озаглавен "Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел", като цитираните имена са псевдоними на сестрите. Този на Емили е Елис. Всъщност, принципът бил да използват като начална буква в псевдонима си първата буква от истинското си име.
Шарлот участвала в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан - всяка с по двайсет и едно. От сборника били продадени само два екземпляра, но сестрите не загубили кураж да продължат да пишат.
Сп. "Атенеум" (б.а. издание на Йенския литературен кръг) похвалило стиховете на Емили, като отбелязало, че те са "най-добрите в сборника".
Романът на Емили Бронте "Брулени хълмове" е нейният пръв и единствен роман, писан между октомври 1845-а и юни 1846 година, и публикуван през 1847 година в Лондон, като също е подписан с псевдонима Елис Бел.
Книгата излиза в един том с романа на сестра й Ан - "Агнес Грей".
През септември 1848 година умира от туберкулоза братът на сестрите Бронте - Патрик. Скоро след това се установява, че и Емили е поразена от болестта. От ден на ден тя слабеела и въпреки лечението все повече отпадала физически.
На 19 декември 1848 година състоянието й се влошава и Емили умира в същия ден във фамилната къща в Хауърт, където днес се намира музеят на знаменитите сестри Бронте.
След смъртта на Емили, сестра й Шарлот редактира ръкописа на романа й "Брулени хълмове" и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на "Брулени хълмове" излиза през 1850 година.
От писмо на издателите става ясно, че преди да заболее, Емили е пишела и втори роман, който не успява да завърши.
Литературоведите са раздвоени по отношение на качествата на романа "Брулени хълмове" - някои го харесват, други - не, но всички са единодушни, че той е един "поетичен роман", който се радва на голям читателски интерес от издаването си до наши дни.
Емили не успява да види огромния успех на "Брулени хълмове". Смъртта й на такава млада възраст сама по себе си е тъжен факт, но това, че тя не успява да види успеха на творбата си, ни изпълва с още по-голяма тъга. Още повече, че при публикуването си през 1847 година романът бил посрещнат с яростна критика. Някои тогавашни критици го окачествили като "скандален", "формален" и пр. Емили безспорно е била обезсърчена от тези критични оценки.
Чак половин век след смъртта на Емили Бронте, "Брулени хълмове" ще бъде признат за "най-забележителния роман в цялата английска литература". Единственият роман на Емили Бронте е считан за едно от най-великите произведения в световната литература.
Страстната и разрушителна любовна история на Хийтклиф и Катрин е вдъхновила много творци и романът е адаптиран в няколко кино версии, опера и балет.
Най-ранната му филмова адаптация е от 1939 година. Филмът на режисьора Алберт Брамбъл е заснет в Англия, а в главните роли играят знаменитият Лорънс Оливие и актрисата Мерл Оберон. Филмът е номиниран за "Оскар" в категорията най-добър филм за 1939 година.
Следващата екранизация на книгата е от 1970 година и филмът е първата цветна лента по романа на Емили Бронте. Ролята на Хийтклиф в него се изпълнява от Тимъти Далтън.
През 1976 година венецуелската компания "Venevisión" създава сериал с 48 епизода по "Брулени хълмове". Романът има множество телевизионни адаптации - двусериен телевизионен филм от 2009 година с участието на Том Харди и Шарлот Райли, както и телевизионна екранизация от 2011 година, режисирана от Андрея Арнолд.
През 1992 година на екран излиза нова игрална версия с Ралф Файнс и Жулиет Бинош в главните роли.
Романът на Емили Бронте е вдъхновил и много музикални творци. През 1978 година британската певица Кейт Буш изпълнява песента "Wuthering Heights", която става хит във Великобритания и е най-продаваният сингъл на изпълнителката.
Защо "Брулени хълмове" не спира да вълнува хората, въпреки че историята в него ни отвежда в едно отдалечено за модерния ни свят време, с нрави, които твърде много се различават от съвременните по-освободени отношения между хората. Аудиторията на британската телевизия UKTV Drama дава частичен отговор на този въпрос, като посочва романа за най-великата любовна история в литературата за всички времена.
Мнозина, обаче, не са съгласни с това определение, защото "Брулени хълмове" не е класически любовен роман, а "дълбока психологическа драма за любовта като разрушител", смятат много литературни критици.
Така или иначе, "Брулени хълмове" продължава да събужда силни емоции, да трогва и да вълнува читателя. Романът е страстна история за любов, която възпламенява с емоции, но и с дълбок размисъл. Героите Катрин Ърншоу и Хийтклиф са ярки образи. Сюжетът накратко: Той е подхвърлено дете, отгледано от нейния баща. След смъртта му Хийтклиф е тормозен и унижаван от брата на Катрин - Хиндли. Убеден, че любовта му към Катрин е несподелена, Хийтклиф напуска дома им. Години по-късно се завръща като богат и изискан човек, но не за добро, а подготвен за жестоко отмъщение.
Чувствата на влюбените са толкова неконтролируеми, че помитат всичко по пътя си. И тази бурна и разрушителна страст ги води към собственото им унищожение. "Брулени хълмове" е трагичен разказ за любов и омраза; за страсти, които погубват човека. Както правилно отбелязва една литературна критичка, всички герои в него са по своему и жертва, и злодей.
"Брулени хълмове" е история за омразата, завистта, насилието и нестихващото желание за отмъщение, което те изяжда отвътре. Всеки от героите носи нещо тъмно в душата си и става причина за разрухата.
Емили Бронте е създала творба, която надминава по смисъл сюжета и оттласква разсъжденията от любовта, към онези чувства в тайните дебри на човешкото подсъзнание, които демонично могат да рушат и унищожават. Затова всеки читател на този роман преосмисля по свой начин историята в него и открива за себе си онова, което превръща душите ни в "брулени хълмове".
"Брулени хълмове" - цитати
"Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето е лошо."
"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."
"Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания."
"Понякога наистина съжаляваме онези хора, които нямат капка милост нито към себе си, нито към другите."
"Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил. "
"Гордите хора сами си докарват мъки и неприятности."
"Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието, защото се мъчих единствено заради теб."
"Честните хора не крият делата си."
"Не мога да погледна към каменния под, без да видя лицето й, вдълбано в плочите. Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствувам нейния лик. "
"Винаги съм бил толкова затворен в себе си, защото най-сетне търся да намеря някого, с когото да споделя мислите си."
"Добрината ти ме накара да те обичам повече, отколкото ако бях заслужил любовта ти; и макар че не бих могъл и не мога да скрия истинския си характер от теб, аз съжалявам и се разкайвам, че съм такъв, и ще съжалявам и ще се разкайвам, докато умра!"
"Коварството и насилието са нож с две остриета. Те нараняват по-тежко онези, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятели."
"Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея."
Еми МАРИЯНСКА