Точно преди 190 години от нашия свят си отива един от най-великите писатели в историята на световната литература. Незаменим разказвач и психолог, оставил образци на историческия роман. Той е авторът на любимите на много хора по света романи "Уейвърли", "Роб Рой", "Ламермурската невеста", "Айвънхоу", "Абатът", "Кенилуърт", "Пиратът", "Куентин Дъруърд" и др. Той е Уолтър Скот.

Навършиха се 190 години от неговата смърт през 1832-ра година.

Уолтър Скот (1771-1832)

Още

Писателят Уолтър Скот фалира като издател

Уолтър Скот е роден на 15 август 1771-ва година в Шотландия, в семейството на единбургски адвокат.

Расте като болнаво дете и за да закрепне, родителите му го изпращат на чист въздух във фермата на дядо му.

Кулата Смейлхолм, край която Скот прекарва много дни от детството си.

Именно там, сред обикновените селски хора, малкият слуша народни приказки и предания, и те завладяват завинаги въображението на бъдещия писател. На Уолтър Скот дължим няколко тома, събрани от него древни балади, които и до днес са безценен исторически извор на информация.

Илюстрация към романа на У. Скот "Айвънхоу", ок. 1850 г. / Снимка: Getty Images

"Уейвърли" е първият от поредицата исторически романи на писателя. Веднага на критиците направило силно впечатление, че авторът не разказва художествени измислици, а построява повествованието си върху основата на достоверни исторически факти, които са плод на задълбочени проучвания.

Гравюра на Уолтър Скот от портрет на писателя, изработен от Хенри Рейбърн, ок. 1808 г. / Снимка: Getty Images

Уолтър Скот е описал в романите си близо три хиляди героя. На тази галерия от образи може да съперничи единствено творчеството на Шекспир. Колоритният начин, по който писателят описва действащите лица, бита им, и дори животните им, създава ярка картина, подобна на филмов разказ.

Неслучайно романите му са екранизирани.

Май 2013 г. Джоана Кук /в средата/, консерватор в дома на сър Уолтър Скот в Аботсфорд, пред откриването на дома-музей за достъп до широката общественост / Снимка: Getty Images

Уолтър Скот е самороден писател. Той завършва право, получава благородническа титла и разполага с всички предпоставки да живее спокоен аристократичен живот. Вместо това, той създава собствена издателска къща и има желанието да бъде просветител на своето време.

Седем години преди смъртта му, издателската му къща фалира, но целта му е изпълнена - благодарение на Уолтър Скот светът прочита творби на Даниел Дефо и Джонатан Суифт; запознава се с редки документи и научава биографиите на велики хора.

Снимка на паметника на Уолтър Скот, построен в памет на шотландския романист и поет. Единбургският замък е на заден план вляво / Снимка: Getty Images

Погледнато от финансова гледна точка, Уолтър Скот става жертва на просветителската си дейност и в продължение на години в края на живота си, когато най-много има нужда да си почине и да се лекува, той е бил принуден да работи усилено, за да изплати дълговете си и да има средства за препитание.

Уолтър Скот и близките му в имението, ок. 1817 г. / Снимка: Getty Images

А физическите недъзи съпътствали живота и самочувствието му още от ранна възраст. Като дете Уолтър Скот се разболява от детски паралич и последствията от него са, че до края на живота си той накуцвал. Това му пречело да се включва в детските игри и му създало трайни комплекси.

Растял като дете, преждевременно пораснало за възрастта си - малко настрани от връстниците си, и повече покрай възрастните. Орисията му на болнав единак все повече го карала да се заравя в книгите и да се интересува от фактите.

Рисунка-скица на сър Уолтър Скот / Снимка: Getty Images

Още в младостта си изпитвал страст и към чуждите езици. Четял в оригинал поезия на френски, италиански и немски език. Завършва право повече, за да удовлетвори родителските амбиции на баща си, но клонял към поезията и народния фолклор.

Още

Пламен Карталов: Уолтър Скот и Джоакино Росини ще останат много доволни да видят от небето своя шедьовър на наша сцена

Първите му опити в литературата са поетични. Сред тях можем да изброим творби, признати за шедьоври, и интерпретирани под различна форма в много други изкуства, като операта и балета. Тези шедьоври са: "Дамата от езерото" (1810), "Песни за шотландската граница" (1802) "Песента на последния менестрел" (1805), "Мармион" (1808), "Видението на дон Родерик" (1811), "Рокъби" (1813), "Полето на Ватерло" (1815), "Владетелят на островите" (1815) и др.

Титулна страница на първото издание на романа "Айвънхоу", 1820 г.

Както споменахме, първият роман на Уолтър Скот - "Уейвърли", издаден през 1814-а година, бил възприет толкова възторжено, че писателят веднага се превърнал в литературна знаменитост. Той несъмнено е осъзнавал този факт, защото често подписвал следващите си произведения с "от автора на "Уейвърли".

Уолтър Скот се развива като романист с много задълбочени изследвания на обществено-политическите отношения - в романите си търси класовата същност на историческите събития, които описва. Като идейни възгледи бил срещу всякакъв партиен фанатизъм и неумолим защитник на народа, на обикновените хора. Както правилно отбелязва един критик, "във всичките му творби се усеща едно невероятно човеколюбие".

Писателят има принос не само за литературата, но и за литературознанието. Романът му "Кенилуърт" се превръща в образец за принципа на историческия подход в литературата - за реалистично описание на времето, което визира творбата.

В романа "Кенилуърт" научаваме достоверни факти за времето на кралица Елизабет - с дворцовите конфликти и интригантските битки за влияние и спечелване на благоразположението на кралицата. Романът ги описва правдиво и убедително.

Гравюра на Уолтър Скот от портрет на писателя, изработен от Хенри Рейбърн / Снимка: Getty Images

Уолтър Скот е майстор на динамичното действие, неочаквания обрат в сюжета и описанието на героите. Той умее да гради характери, като се придържа към достоверността на историческите факти. В същото време е истински виртуоз на художественото описание - създава интригуващи сцени, които буквално "рисуват картини" във въображението на читателя.

Критиците са категорични, че само автор като него, способен на умението да пресъздава историзъм, е могъл да напише не само исторически романи, но и историко-литературни произведения като "Животът на Наполеон Бонапарт" (1827), "История на Шотландия" (1829-1830), "Смъртта на лорд Байрон" (1824), "Жизнеописание на романистите" (1821-1824) и др.

Краят на дните на Уолтър Скот слага инфаркт. Писателят умира в замъка на имението си Абътсфорд.

Уолтър Скот е автор на знаменитата фраза "Времето и приливът никога не чакат". И макар от времето, в което е живял да ни делят близо два века, подобно на "приливи" знанията и мислите му достигат до нас от далечните дълбини на времето, за да ни изпълнят с емоцията на миналото и на неговите големи герои; да ни накарат да се замислим върху това, че всичко в кръговрата на времето се повтаря, и че човеците трябва постоянно да си взимат поука от историята.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Още

Животът на Гогол бил истински кошмар

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Още

Отиде си видният израелски писател Авраам Йехошуа