На 15 август т.г. се навършват 250 години от рождението на знаменития шотландец - писателя Уолтър Скот. Той е роден на 15 август 1771-ва година в Единбург, в семейството на адвокат. Самият той завършва право, но призванието му е да пише и остава в историята на литературата като майстор на историческия роман. Той е авторът на любимите на много хора по света романи "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и др. Седем години преди да почине, този талантлив писател и изследовател на историческите хроники, фалира като издател. Факт, който често е спохождал и други изтъкнати представители на литературата и изкуството, хора на духа.

Благодарение на Уолтър Скот до нас достигат няколко безценни тома древни балади и поредица от уникални романи на историческа тема.

Гравюра на Уолтър Скот от портрет на писателя, изработен от Хенри Рейбърн / Снимка: Getty Images

Още

Напълно е проучена западната крепостна стена на замъка на средновековния град Русокастро

Още в детска възраст Уолтър Скот се разболява от детски паралич, от който остава с двигателен недъг - накуцва. Като болнаво дете носи комплексите на неспособен да участва в детските игри, така че израства повече покрай възрастните. Когато посещава дядо си в семейната ферма, често вечер слуша разкази на местните хора, свързани с предания и легенди. Така въображението му отрано се изпълва с образите на митични герои, надарени със сила и мощ. Олицетворявал се с тях и изпитвал силното желание да стане горда и независима личност. По-късно ще видим описанието на тези смели мъже в неговите романи.

Но преди да се захване с прозата, Уолтър Скот пише поезия и обича да чете в оригинал френски, италиански и немски автори. От ранни години събира шотландски фолклор, пътувайки из страната.

Сър Уолтър Скот и семейството му, в дома им в Абътсфорд, ок. 1817 г. / Снимка: Getty Images

Още

Рисунка на Виктор Юго беше продадена за 37 500 евро

Първия си роман издава като утвърден поет, от когото никой не очаквал да напише историческа сага. "Уейвърли" предизвиква истински бум и се оказва любопитен не само за обикновените читатели, но и за изследователите по история. Романът оказва силно влияние и върху големи майстори на словото като Пушкин, Достоевски, Балзак, Александър Дюма-баща, Виктор Юго и мн. др. Много знаменити писатели са признавали, че творчеството на Уолтър Скот ги е поразило с невероятно задълбочените му познания по история, и най-вече - с художествените описания на живота в отминалите епохи.

Романите на Уолтър Скот не са само увлекателни за четене, но и "възхитително познавателни", както се изразява един критик.

Илюстрация към романа на У. Скот "Айвънхоу", ок. 1850 г. / Снимка: Getty Images

Още

Възстановка на лицето на Елизабет I "очовечава" личността й на монарх

Писателят ни е завещал историите на над 3 хиляди уникални личности. Прави описания на живота им, обкръжението им, дори на конете и кучетата им, изобщо на всичко, което не можем да открием в учебниците по история, а дори и да го намерим, то не би звучало така увлекателно, както в романите на Уолтър Скот.

Шотландците се гордеят с писателя заради корените му, а британците не искат да им го "отстъпят". Уолтър Скот, обаче, е знаменитост от световен мащаб. Признат е за един от най-големите романисти в света, благодарение на което получава и благородническа титла.

Гравюра на Уолтър Скот, по картина на сър Томас Лорънс , ок. 1800 г. / Снимка: Getty Images

Още

Клод Моне изгаря картините, които искат да му вземат кредиторите

Сър Уолтър Скот открива издателска къща с намерението да бъде не само автор, но и просветител. Издава книги на Даниел Дефо, Джонатан Суифт, превежда Гьоте и други големи автори; много биографии на знаменити личности, литературни анализи, редки фолклорни документи и др. Тази дейност му коства големи инвестиции и през 1825-а година видният писател фалира. Принуден е да продължи да работи усилено до смъртта си през 1832-ра година, за да изплаща дълговете си.

Завещава ни безценни бисери на литературата, като романите "Уейвърли", "Роб Рой", "Ламермурската невеста", "Айвънхоу", "Абатът", "Кенилуърт", "Пиратът", "Куентин Дъруърд" и др.

Май 2013 г. Джоана Кук /в средата/, консерватор в дома на сър Уолтър Скот в Аботсфорд, пред откриването на дома-музей за достъп до широката общественост / Снимка: Getty Images

Един любопитен факт: След първия си роман - "Уейвърли", издаден през 1814-а година, Уолтър Скот на няколко пъти се подписва под свои произведения именно по този начин - "от автора на "Уейвърли". Очевидно той е съзнавал, че именно този роман го превръща в знаменитост.

Още

Замъци сред водата

Наистина, до излизането на "Уейвърли", съвременниците му го познавали предимно като "адвоката", или "съдебния секретар, който пише стихове", макар че той вече имал доста публикации в различни издания, като балади, литературно-критически и исторически трудове. В литературните среди вече го смятали за утвърден поет, но в средите на широката общественост не бил толкова известен.

Снимка на паметника на Уолтър Скот, построен в памет на шотландския романист и поет. Единбургският замък е на заден план вляво / Снимка: Getty Images

Още

Премиера на операта "Жената от езерото" за първи път в България

Сред поетичните му шедьоври можем да изброим "Песни за шотландската граница" (1802) "Песента на последния менестрел" (1805), "Мармион" (1808), "Дамата от езерото" (1810), "Видението на дон Родерик" (1811), "Рокъби" (1813), "Полето на Ватерло" (1815), "Владетелят на островите" (1815) и др.

Сигурно тази романтична негова черта от характера, която го кара да пише стихове, е "виновна" и за това, че любима епоха на писателя в историческите му романи е средновековието, с неговото малко страховито, но тайнствено и загадъчно битие.

Още

Пламен Карталов: Уолтър Скот и Джоакино Росини ще останат много доволни да видят от небето своя шедьовър на наша сцена

В по-късния си период на творчество, Уолтър Скот навлиза в по-задълбочени изследвания на обществено-политическите отношения - търси класовата същност на историческите събития, които описва. Във всичките му романи се усеща неприкрита емпатия към обикновените хора, към народа. Въпреки че бил неприкрит привърженик на торите, до края на живота си Уолтър Скот се обявява срещу всякакъв партиен фанатизъм. Особено държи, партийните пристрастия да не се отразяват на обективизма на историческите факти.

Титулна страница на първото издание на романа "Айвънхоу", 1820 г.

Може да се каже, че в цялото творчество на Уолтър Скот се усеща неговото вродено човеколюбие. Вероятно то се корени от детството му, когато той расте сред добросърдечни селяни. Отрано писателят опознава простата селска душа, а интересът му към народния фолклор го изпълва със съчувствие към изстрадалите от тормоза на рицарството, бароните и инквизицията, хора от народа.

Още

Поразителната красота на исторически обекти от цял свят

Писателят има принос и в литературознанието. Според много критици, романът на Уолтър Скот "Кенилуърт" е от онези значителни произведения на писателя, заради които критиците заговарят за принципа на историческия подход в литературата. Този подход най-общо се изразява в реалистичното и близко до фактите описание на времето, което визира творбата.

В романа "Кенилуърт" това е времето на кралица Елизабет. Време на дворцови интриги и конфликти, на безмилостна борба за влияние. Битката между лорд Съсекс и граф Лестър, за спечелване на благоразположението на кралицата, е описана правдиво и убедително.

Уолтър Скот се проявява като майстор на интригата и динамичното действие. Във всеки епизод на романите му има неочаквани обрати, сложни и изненадващи ходове на героите. Авторът държи едновременно както за верността на историческите факти, така и за занимателната част в действието. Точно този авторски подход литературоведите характеризират като интригуващ принцип за извеждането на историзъм в литературата.

Рисунка-скица на сър Уолтър Скот / Снимка: Getty Images

Уолтър Скот е автор на романите "Уейвърли" (1814), "Гай Манеринг, или Астрологът" (1815), "Черното джудже" (1816), "Антикварят" (1816), "Пуритани" (1816), "Единбургската тъмница" (1818), "Роб Рой" (1818), "Легенда за Монтроуз" (1819), "Ламермурската невеста" (1819), "Айвънхоу" (1820), "Манастирът" (1820), "Абатът" (1820), "Кенилуърт" (1821), "Приключенията на Найджъл" (1822), "Пиратът" (1822), "Куентин Дъруърд" (1823), "Сент-Ронанските води" (1824), "Талисманът" (1825), "Граф Роберт Парижки" (1831), "Обсадата на Малта" (1832) и др. През 1820-те г. издава редица произведения на историческа и историко-литературна тема, като "Животът на Наполеон Бонапарт" (1827), "История на Шотландия" (1829-1830), "Смъртта на лорд Байрон" (1824), "Жизнеописание на романистите" (1821-1824) и др.

Много от романите му са филмирани. 

Писателят умира на 21 септември 1832 г. от инфаркт в замъка на имението си Абътсфорд, и е погребан в абатството Драйбуро.

Снимка на паметника на Уолтър СКот в Единбург, мзаснета ок. 1940 г. / Снимка: Getty Images

Наред с романите си, Уолтър Скот е известен и с много крилати фрази, всяка от които произхожда от собствените му лутания и грешки.

Ето част от тях:

В живота няма нищо по-добро от собствения опит.

Времето и приливът никога не чакат.

Дългите езици сеят вражда между съседите и народите.

За плахия и колебаещия се, всичко е невъзможно, защото му изглежда така.

Лошите последици от престъпленията живеят повече, отколкото самите престъпления.

Правим кумирите си от сняг и плачем, когато се топят.

Прекалено дългата почивка е ръждясване.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Още

Откриха неизвестен ръкопис на Виктор Юго на около 150 години

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники