Британският писател Мартин Еймис, чиито романи "Пари" и "Лондонски поля" го превърнаха в една от най-известните литературни фигури на неговото поколение, почина на 73-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции.

Той публикува 14 романа, мемоари, две книги с разкази и осем сборника с нехудожествени произведения.

"Съкрушени сме от смъртта на нашия автор и приятел Мартин Еймис: романист, есеист, мемоарист, критик, изключителен стилист", казаха от издателство "Винтидж букс" за Пи Ей мидия.

Мартин Еймис е починал от рак на хранопровода в дома си във Флорида, съобщи агентът му Андрю Уайли пред Асошиейтед прес.

Роден в Оксфорд през 1949 г., той е син на писателя, носител на наградата "Букър" - сър Кингсли Еймис, който почина също на 73-годишна възраст през 1995 г.

Образованието си Мартин Еймис получава в училища във Великобритания, Испания и САЩ.

През 1973 г. публикува първия си роман "The Rachel Papers".

Главният редактор на Miramax Books, Джонатан Бърнам позира с автора Мартин Еймис и Маргарет Мопин на вечерята на Miramax Book Convention в ресторант House на 31 май 2003 г. Лос Анджелис, Калифорния (Снимка: Getty Images)

В творчеството си Мартин Еймис изследва актуалните събития и съвременния свят, както и ключови периоди от историята. За Холокоста са романите му "Стрелата на времето" и "Зона на интерес".

По втората книга британският режисьор Джонатан Глейзър направи филм, който е включен в конкурсната програма на тазгодишния кинофестивал в Кан. Продукцията "Зона на интерес" беше представена в петък вечерта и получи много добри отзиви след прожекцията.

Книгата "Стрелата на времето" пък е включена в краткия списък на претендентите за награда "Букър", а романът на Еймис от 2003 г. "Жълто куче" бе в дългия списък за отличието, припомня ДПА.

Мартин Еймис е съвременник на писатели като Джеймс Фентън, Салман Рушди и Иън Макюън, отбелязва Би Би Си.

Рушди отдаде почит на Еймис, като пред "Ню Йоркър" заяви: "Той казваше, че това, което иска да направи, е да остави след себе си рафт с книги - за да може да каже: "от тук до тук съм аз".

"Сега гласът му е тих. Той ще липсва много на приятелите си. Но имаме рафта", допълва Салман Рушди.

Поклон!