СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Шели загива в морска буря, преди да навърши 30
Два века от смъртта на автора на "Ти лека нощ ми каза, мила..."
Автор : / 15485 Прочита 2 Коментара
Пърси Биш Шели (1792 - 1822), в Рим, худ. Джоузеф Севърн / Снимка: Getty Images
Има личности, чийто живот преминава като комета за кратко над земята, но оставя ярка следа след себе си. Английският поет Пърси Биш Шели умира ненавършил 30, на 8-и юли 1822-ра година, но оставя творчество, което го нарежда сред най-изтъкнатите представители на романтизма в световната поезия, наред с Джон Кийтс и Джордж Байрон.
Нещо повече, Шели е смятан за един от най-добрите поети, оставили лирика на английски език. Навършиха се 200 години от смъртта на поета.
Пърси Биш Шели (1792 - 1822), ок. 1810 г. / Снимка: Getty Images
Какво може да се разкаже за краткия му живот: Той бил доста ексцентрична и обсъждана личност. Същевременно - безкомпромисен идеалист и романтик. Неслучайно след смъртта му, става идол на много английски поети, сред които е Уилям Йейтс.
Пърси Биш Шели, ок. 1810 г. рисунка / Снимка: Getty Images
За краткия си живот, Шели се жени два пъти, като втората му съпруга е станалата известна писателка Мери Шели ("Франкенщайн").
Много биографи на Пърси Биш Шели търсят корените на неговия ексцентризъм в средата, в която е израстнал. Той е син на британски депутат - Тимъти Шели. Израства в аристократична среда в Съсекс, има частни учители, които го обучават у дома. После постъпва в училище в Брентфорд, минава през колеж в Итън и следва в Оксфордския университет.
Още като студент публикува първата си книга - готическия роман "Застроци" и още една творба, която написва в съавторство със сестра си. Следва стихосбирката "Posthumous Fragments of Margaret Nicholson", за която също се смята, че е съавторска с негов състудент на Шели.
Шели притежавал остър ум и чувство за хумор. Неслучайно е пишел памфлети. Един от тях - "The Necessity of Atheism", става причина университетското ръководство, което много държало на религиозното възпитание на студентите си, да обърне специално внимание на автора, че "атеистите не са желани в тяхното учебно заведение".
Шели бил привикан от ректорския съвет на разговор, по повод творбата, и понеже отказал да се яви, го изключили от университета. Баща му, като влиятелен човек, успял да умилостиви съвета, но младият Шели не се възползвал от това - отказал да се отрече от възгледите си, изложени в творбата, за да се върне в университета. Крайно разочарован от упорството на сина си, баща му скъсал отношенията си с него.
Четири месеца по-късно, 19-годишният Шели заминава за Шотландия с приятелката си - 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на един собственик на кафене в Лондон. Двамата луди-млади сключват брак на 28-и август 1811-а година и отпразнуват събитието с приятели, между които един състудент на Шели. Въпросният гост бил забелязан от него да флиртува с булката, и се наложило да го отпрати. Този случай е показателен за безкомпромисния му характер.
Младата двойка заживяла съвместно с по-голямата сестра на Хариет - Елизабет Уестбрук. Бащата на Шели смятал брака на сина си за прибързан и го възприел като проява на второ неподчинение. В знак на негодувание от незачитането на бащината воля, спрял издръжката му.
Младоженците заминават за Дъблин, където Шели продължава да пише смели памфлети, призоваващи за автономия на Ирландия, свобода на мисълта и политически права за католиците.
През 1813-а Пърси Шели публикува "Queen Mab" ("Кралица Маб") - утопична поема, в която отново прокламира радикалните си възгледи. Младият поет вече имал две деца - бил глава на голямо семейство, но балдъзата постоянно се месела в живота им, като налагала мнението си по всички въпроси. Шели започнал да се изнервя от тази семейна атмосфера и все по-често си намирал причини да отсъства от дома си.
На практика изоставил съпругата си и тя била принудена да се върне при родителите си, където да отглежда децата сама. Шели използвал свободата си, за да се съсредоточи в интелектуалните си занимания.
Започнал да учи италиански и да преседява по-дълго време в една книжарница в Лондон. Собственикът й - Уилям Годуин, имал дъщери, едната от които - Мери, била извънбрачно дете от втората му жена. Шели се влюбил лудо именно в нея.
През юли 1814-а година Пърси Шели вече официално изоставил Хариет и децата си и заминал с Мери и сестра й Джейн за Швейцария. Тримата тръгнали пеш през Франция, и в продължение на половин година се скитали по пътищата, докато носталгията не ги накарала да се върнат обратно към родината.
Завръщайки се в Англия разбират, че авантюрното им пътешествие силно е раздразнило бащата на Мери - г-н Годуин, който не одобрявал свободната любов между дъщеря си и поета. За да му покаже, че с предишното им приятелство е свършено, Годуин отказал дори да разговаря с Шели.
Така Шели вече бил отхвърлен не само от баща си, но и от един от най-големите си почитатели. Отделно от това го притискали за дългове кредитори, и се наложило да се крие от тях. Окрилявала го да издържи и да продължи да твори единствено любовта му към Мери. Написва поемата "Alastor, or The Spirit of Solitude" ("Аластор, или духът на Самотата").
Ще минат години, докато критиката се произнесе, че това е най-значимата му поема. Навремето тя минала незабелязано.
Пърси Биш Шели, ок. 1820 г. / Снимка: Getty Images
През лятото на 1816-а Шели и Мери отново тръгват за Швейцария. Там вече била сестрата на Мери - Клеър, която имала извънбрачна връзка с Джордж Байрон. Байрон и Шели наели съседни къщи на брега на Женевското езеро, където двойките общували целодневно.
Двамата поети стават приятели. Едно съвместно пътуване с лодка вдъхновило Шели да напише "Hymn to Intellectual Beauty", а пътуване до Френските Алпи - поемата "Mont Blanc". Приятелството с Байрон се отразило изключително благотворно на Шели. Всъщност, и на Байрон, който по онова време работел върху третата част на "Странстванията на Чайлд Харолд" и "Манфред".
Двете сестри и двамата млади поети прекарали чудесно време заедно, преди Шели и двете жени да се върнат обратно в Англия. Клеър вече била бременна от Байрон. Всички били изпълнени с надежди, когато още със завръщането им в родината, върху тях буквално се изсипали трагични събития: есента се самоубила сестрата на Мери и Клеър - Имли.
След нея сложила край на живота си и изоставената съпруга на Шели - Хариет, която се удавила в езеро в Хайд парк. На фона на тези ужасни събития Мери и Пърси решили да сключат брак, за да получат попечителство върху децата на Шели от Хариет. Въпреки брака, обаче, не успяли да убедят службите, че са благонадеждни родители, и децата били дадени на приемни родители.
Шели бил съкрушен, когато спасително в живота му се появява Джон Кийтс. Той го стимулирал да пише. Шели намерил спасение в творчеството. Написва два революционни трактата и една поема, в която отново критикува религията. И отново бил подложен на унищожителна критика.
С Мери решили да напуснат Англия. Заминават отново заедно с Клеър, която вече била родила момиченце от Байрон. Тримата с бебето заминават при Байрон във Венеция.
В Италия Шели написва "Julian and Maddalo" - поемата, която слага началото на т.нар. му "градски" творби.
Идва ред и на едно от най-известните му произведения - "Освободеният Прометей". Героят му сваля Зевс от трона - това е като поетично заклинание - израз на чувствата на Шели в онзи момент.
През 1818-а година започва нова черна серия в живота на Пърси Биш Шели: Той изгубва сина си Уил, който умира в Рим, а след него и малката си дъщеря Клара. Единственото му дете, което го надживява, е Пърси Флорънс, роден във Флоренция. Мери и Пърси се местят непрекъснато на различни места в Италия, сякаш за да лекуват изтерзаните си души с различни картини.
Клеър Мери Джейн Клермонт (1798 - 1879), около 1820 г. / Снимка: Getty Images
Шели написва трагедията си "Ченчи" и най-известните си политически поеми: "The Masque of Anarchy", "Men of England" и "The Witch of Atlas", както и есето "The Philosophical View of Reform" - най-пълното изложение на политическите му възгледи.
През 1821-ва година, посмъртно на Джон Кийтс, Шели му посвещава есе и написва елегията "Адонаис".
Хрумва му идеята за издаването на списание, като планува да го списва заедно с Байрон и един британски поет и издател - Лий Хънт, негов почитател. Готов е и с името на списанието - "The Liberal", като идеята му е в него да се публикуват опозиционни на консерваторите текстове, когато съдбата фатално препъва плановете му.
На 8-и юли 1822-ра година, Шели тръгва по море с шхуната си "Дон Жуан" от Ливорно за Леричи. Внезапно в морето излиза страховита буря и обръща шхуната. Шели и другите двама негови спътници загиват в бурните вълни. Тялото на Шели било изхвърлено на брега край Виареджо. И точно там, на един плаж, било изгорено (кремирано). От тленните останки било запазено единствено сърцето на поета, което Мери Шели пазела до смъртта си.
Останалите тленни останки на Пърси Шели били погребани в Протестантското гробище в Рим.
Така приключва животът на един невероятен талант, свободомислещ човек и бунтар. Много критици го сравняват с героя му от "Освободеният Прометей", а враговете му злорадствали, че "Бог го е наказал за атеизма му", като цитирали конкретна творба на Шели - издадената през 1811-а - "The Necessity of Atheism" ("Необходимостта от атеизъм").
Шели е оставял противоречиви чувства у хората. Ексцентризмът му донякъде плашел пуританите и консервативно настроените му сънародници.
След себе си, обаче, той оставя произведения, приети безапелационно за истински бисери на лириката: поемите "Адонаис", "Кралица Маб", "Епипсихидион", "Освободеният Прометей", както и множество стихотворения, най-известното от които е "Лека нощ", чийто превод на български от покойния проф. д-р Симеон Хаджикосев звучи наистина красиво:
Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя!
Морската буря, в която загива Пърси Шели, е може би най-подходящия фон за края му. Такива бури са бушували и в душата му, по време на целия му кратък земен живот.
Неслучайно на надгробната плоча, където са погребани тленните останки на поета, пише: "Пърси Биш Шели - Сърце на Сърцата", а под надписа са изваяни стихове на Шекспир: "Ни една частица от него не увяхна..."
Пърси Биш Шели - цитати:
"Въображението е велик инструмент на морала и доброто."
"В нашата епоха и любовта се продава."
"Общественият строй, в който живеем, е смес на феодални дивотии и несъвършена цивилизация."
"Поетът е славей, който стои в мрака и пее, за да почете собствената си самота със сладки звуци."
"Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и най-щастливите мигове на най-добрите и най-щастливите умове."
"Все повече ненавиждам съществуващия ред, задъхвам се от омраза, като мисля за среброто, за разкоша, за баловете, за титлите, за короните."
"Никой не може да бъде опозорен от действия на друг."
"Колкото повече учим, толкова повече откриваме собственото си невежество."
"Поетите и философите са непризнатите законодатели на света."
"Радостта, веднъж загубена, е болка."
"Не се страхувай от бъдещето, не плачи за миналото."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}