Подкрепям с две ръце. Jane Eyre е класи над обсъждания роман. Във Wuthering Heights има също така една много неприятна политическа коректност и вероятно това е причината да го налагат толкова много.

Аз искам просто да благодаря на авторката на статията (или преводачката, ако е преведена), както и другите автори пишещи в темите за изкуство и култура и обръщащи внимание към класика, но и съвременни автори и творби. Мечтая за времето, когато ще мога да си открадна още повече време и вложа в четене, изложби, театър и кино. Винаги може повече и не е достатъчно.

Не знаех, че е имала такъв тежък живот и е починала толкова млада. Романът е гениален и тя е останала завинаги в историята с него.

Много повече ми харесва "Джейн Еър" н а сестра ѝ Шарлот.

Бивал съм по тези хълмове - доста самотно и тъжно място до ден днешен.

Ха ха ха...

Ако човек е преминал през трагедия, независимо на каква възраст, то целия мироглед за бъдещето му се променя. Шансът да усвои "занаята" да живее е възможен. Всеки от нас ще е милиарди години само отделни атоми в безкрая, но сега вече ще може да оцени уникалността, че в някакъв миг от времето и в пространството, същите тези атоми са "решили" да съставят едно тяло с душа. Ролята на трагедията е да те принуди да изживееш живота си , а не да го преживееш. Всички ние сме заменими, но такива като Емили са незабравими. "Атомите" на нейната душа са с нас. Може би, за да ни подтикнат към откриване на смисъла на съществуването ни?

Днес сме разглезени и имаме всякакви удобства и привилегии. Най-обикновен човек днес има повече удобства и достъп до здравни грижи и медицина от Римски и Египетски император! Какъв ли е бил животът на тези хора от тъмните векове? Непрестанни болести, смърт на деца, родители, братя, сестри... Какъв човек остава от теб след като преживееш толкова мъка и страдание? В същото време от всичките проблеми самият ти не си познал любовта, нямаш свои деца, а и за какво са ти в тези мрачни времена? Животът е суров и изпълнен с тревоги и проблеми за голямата част от хората дори и днес и честно да си призная, смисълът му е труден за намиране. Някой ще кажат че смисълът е в това да създадеш и отгледаш деца. Днес донякъде е така, но какво е било тогава? Да си свидетел на мъките и смъртта на 3-4 от децата ти!? Това е непоносима мъка, със сигурност това не са били хора след това в днешния смисъл на думата. А днескашните деца, какво се случва с тях? Не ги ли превръщат в роби и зомбита още от ранна детска възраст? Темата е дълга, но въпросът е за смисъла. А той е все по-труден за откриване...

Най-великият руски роман е Анна Каренина.

"най-великия английски роман" - замислих се, а кой ли е "най-великия руски роман" .... май такъв няма ....