АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Повече от 200 монети откриха археолози при разкопки до Източната порта на Филипопол
Те са от късноантичните пластове, когато извън крепостните стени е процъфтявал квартал, посрещал пристигащите в града
Автор: / 10077 Прочита 0 Коментара
Екипът на Регионалния археологически музей прави проучването във връзка с инвестиционно намерение за строеж на нова жилищна сграда.
Снимка: Боян Ботев/БТА
Повече от 200 монети, предимно от Константиновата династия, откриха археолози при спасителни разкопки на обект, разположен непосредствено до Източната порта на Филипопол в Пловдив.
Те са от късноантичните пластове, когато извън крепостните стени е процъфтявал квартал, посрещал пристигащите в града, разказа пред БТА ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. Екипът на Регионалния археологически музей прави проучването във връзка с инвестиционно намерение за строеж на нова жилищна сграда.
Ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов
Снимка: Боян Ботев/БТА
Обектът е с площ 150 кв. м и е разположен в североизточна посока от Източната порта. Районът е част от важен квартал през Късната античност, който е извън крепостните стени (екстра мурос). Той е свързан с пътя, който прави връзката с портата и моста над река Марица, при остров Адата.
През моста са минавали всички посетители, които са идвали от Константинопол. Отляво и отдясно на пътя са били разположени едни от най-представителните сгради, някои от тях свързани с религиозните култове като Античния мартириум, който е близо до обекта, посочи археологът. Той подчерта, че от научна гледна точка проучването на обектите по този път е важно, за да се разкрие цялостния облик на този представителен квартал.
До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко преправки.
Снимка: Боян Ботев/БТА
До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко преправки, каза археологът. Все още е не е ясно каква е била функцията й, но предстои в хода на разкопките да се установи. Източната й стена е била подсилвана допълнително, което означава, че е имало някакъв конструктивен проблем.
В по-ранните пластове са разкрити останки от сграда от II-III в. с множество преправки. До момента са проучени две помещения от нея. Едното е със зидове, дебели над 1,2 м, което според археолога е особено интересно.
От научна гледна точка проучването на обектите по този път е важно, за да се разкрие цялостния облик на този представителен квартал.
Снимка: Боян Ботев/БТА
В тази сграда предметите са по-малко - около 10-15 монети, няколко фрагмента от теракоти, няколко от лампички, костни игли и основно керамика, която подсказва за бита в жилището.
Имаме и две интересни погребения, които са от средата на VII в. , които пресичат късноантичните структури, разказа Мерджанов. И двете са с гробен инвентар. Единият е със сребърна тока, а другият - с неразпознаваем към момента бронзов предмет, който ще бъде определен след реставрация.
Отляво и отдясно на пътя са били разположени едни от най-представителните сгради, някои от тях свързани с религиозните култове като Античния мартириум.
Снимка: Боян Ботев/БТА
Интересното, според специалиста, е, че въпреки, че погребенията са от вече християнския период във Филипопол, ориентацията на тялото на покойника е юг - север. Те са извършени след като сградите от Късната античност са престанали да функционират. Това означава, че тогава тази част на града е променила характера си и това вече празно пространство се е усвоявало като некропол, обясни археологът.
Районът е част от важен квартал през Късната античност, който е извън крепостните стени (екстра мурос).
Снимка: Боян Ботев/БТА
"За съжаление, както винаги се случва при многослойни обекти, всеки следващ исторически обект разрушава предишния. Затова всички археологически пластове и структури са в много лошо състояние. Благодарение на старанието на екипа успяваме да установим траншеите от зидовете и да възстановим планировката въпреки липсите на зидовете и подовите нива, които носят основната информация", каза Мердежнов.
Специалистите имат информация от предишни проучвания, че районът е обитаван интензивно през Елинистическата епоха. Предстои разкопките да разкрият съществуват ли такива културни пластове и при този обект.
Обектът е с площ 150 кв. м и е разположен в североизточна посока от Източната порта.
Снимка: Боян Ботев/БТА
До момента в части от него е достигната шест метра дълбочина. За Пловдив това е стандартно, защото културните пластове са много дълбоки, каза Мерджанов и допълни, че в обекта има още един сектор, който трябва да бъде проучен до края на месеца.