Велики художници на неговото време като Дьолакроа са го рисували като техен знаменит съвременник. Гьоте написва драматична творба за него, Доницети - опера. Знаменитият поет Торкуато Тасо (др. Торквато Тасо) е роден на 11 март 1544 година, преди 480 години.

Умира млад - на 51, но оставя безценно творчество и размисли, които и днес будят възхищение със своята проницателност и хуманизъм. Има съмнения, че е страдал от шизофрения. Болестта се отключила от преживян стрес след злостна критика от страна на цензори на творбата му "Освободеният Йерусалим". Тасо страдал от мания за преследване и в края на живота си бродел по улиците на Рим с трескав поглед. Години наред бил лекуван в болницата "Света Анна". Дьолакроа го рисува, а Гаетано Доницети написва опера за него.

Торкуато Тасо (на италиански: Torquato Tasso) е италиански поет от 16 век, най-известен с героичната епопея "Освободеният Йерусалим" (1580), в която описва много образно битката между християни и мюсюлмани при обсадата на Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход.

Торкуато Тасо не дочаква тържествения ден, в който било предвидено на тържествена церемония да бъде коронясан от папата за "крал на поетите". Днес малцина знаят, колко известен е бил този човек, чиито произведения до края на 19 век са били най-четените в Европа. Заради болестта творческите му периоди са с прекъсвания.

Портрет на Торкуато Тасо на Доменико Морели

Оставил ни е няколко поеми и драми, които и днес будят любопитство със своята фактология и образност. Сред тях по-известните са поемата за рицарството "Риналдо" и пасторалната драма "Аминта".

Торкуато Тасо е роден на 11 март 1544 година в италианското градче Соренто, което по онова време било в пределите на Неаполското кралство и под испанско владичество. Майка му произхождала от заможен род с благородническа титла, баща му - също. Бащата - Бернардо Тасо работел като секретар на принца на Салерно - Феранте Сансеверино и изпълнявал важни дипломатически мисии на принца.

Младият Торкуато Тасо първоначално завършва колеж на йезуитите в Неапол, където изучавал латински и гръцки. Когато е на 11, баща му постъпва на служба при кардинал Луиджи д"Есте във Ферара. След време служил и в двора на херцог Алфонсо ІІ.

Преместванията на семейството повлияват на бъдещето на Тасо. От една страна му пречели, но от друга помогнали за израстването му.  Дворцовата кариера на баща му била позотворна за него в такова отношение, че сред висшето общество младият Тасо усвоил в най-ранна възраст аристократични маниери и като наблюдателен младеж, набрал житейски опит за отношенията между хората, а също и тънкостите в политиката.

Когато между Франция, Испания, Рим и другите мощни княжества, разположени на Апенинския полуостров, настъпват проблемни отношения, семейството на Торкуато Тасо било принудено да се премести през Орбино в Рим, а оттам - във Венеция и Мантуа.

Баща му Бернардо също бил известен като поет. Дали е бил кариерист, или като грижовен баща е искал да предпази семейството си от сътресения и кризи, но старият Тасо често прибягвал до ласкателства, като посвещавал творбите си на влиятелни хора. С покровителството на силните на деня, Бернардо Тасо успял да направи успешна дипломатическа кариера. Бил избран и за член на академия.

Авторитетът му на успешен дипломат го издига до доверено лице на кардинал Луиджи д"Есте. Бернардо Тасо придружил кардинала в дипломатическа мисия при френския крал Шарл ІХ.

Младият Торкуато Тасо се записва да учи право в Падуа и по време на следването си - през 1562 година, публикува известната си поема "Риналдо". По примера на баща си я посвещава на покровителя на семейството кардинал Луиджи д"Есте. Поемата се състои от 12 песни и сюжетно е взаимствана от френския рицарски роман. Описва подвизите на царедвореца Рьоно от Монтобан.

Биографите на Тасо считат, че той е бил силно повлиян и от таланта на 18-годишния поет Ариосто (1516 - 1532), автор на поемата "Яростният Орландо", която навремето събудила всеобщо възхищение от младия автор.

Вероятно Торкуато Тасо също е изпитвал в младостта си суетни мисли и е искал талантът му да бъде забелязан. Той, обаче, съвсем не е бил подражател - в "Риналдо" проличава не само неговият поетичен талант, но и забележителните му познания по реторика и философия. Всъщност, в периода 1563-1564 година той учи тези специалности в университета на Болоня.

Портрет на Торкуато Тасо (1544-1595)

И понеже споменахме, че Тасо посвещава "Риналдо" на семейния покровител, тук е мястото да отбележим, че това определено е било жест на признателност, но не и на привързаност към кардинала. В двореца на д"Есте Торкуато Тасо общувал повече с принцесите Елеонора и Лукреция, но не обичал да остава насаме с кардинала.

Любопитно е как у него възниква идеята за "Освободеният Ерусалим". Биографите му казват, че той бил едва 15-годишен, когато темата започнала да го вълнува, но написал творбата между двадесет и втората и тридесет и първата си година, когато вече е бил достатъчно зрял и ерудиран. Тасо се изгражда като поет, опознавайки класици като Омир и Вергилий, Данте и Петрарка, но оформя свой индивидуален стил.

Според критиците мечтата му била да напише една христианска "Енеида", като възвеличи един герой, достоен за пример на християнската представа за героизъм. Годфроа дьо Буйон за него бил най-изявеният герой на Първия кръстоносен поход, и когато флотата на Свещената лига разбива при Лепанто на 7 октомври 1571 година турската флота, Тасо буквално бил обявен за поет-пророк, възвеличил подвизите на първия достоен войн-защитник на праведната вяра.

Една от най-успешните творби на Торкуато Тасо е пасторалната драма "Аминта", изиграна за първи път в двора на Ферара през 1573 година. Представлението имало голям успех и впоследствие обикаля всички престижни сцени на Италия.

В средата на 70-те години на 16 век Тасо получил огромно признание във Ферара, така че когато завършва поемата си "Освободеният Йерусалим" в прослава на херцог Алфонсо ІІ д"Есте, никой не се съмнявал в триумфа на творбата му. Но, неочаквано за всички, поетът бил атакуван злостно от цензори. Обвинили го, че в много от строфите му отсъства логическа връзка и обявили размишленията му за  неморални. Хулителите му до такава степен комплексирали поета, че той започнал да страда от мания за преследване. Вероятно точно тогава се е отключило и заболяването му. Параноята ще го преследва до края на живота му.

Видимо за околните Торкуато Тасо станал меланхоличен, а на моменти - напрегнат до крайност. Обзет от манията за преследване, изглеждал наплашен. Депресията му се задълбочила до степен, че почнал да твърди, че е обречен. Покаял се в краката на Инквизитора на Ферара, като отчаяно го молел да му даде опрощение. Всички тези състояния и налудното му поведение, накарали хората да се притесняват за него и да шушукат зад гърба му, че не е с акъла си.

Портрет на Торкуато Тасо (1544-1595)

Обвинявайки се като еретик, Тасо станал опасен и за двора д"Есте. Придворните там не искали да ги смятат за "покровители на еретик". Херцог д"Есте, въпреки това, дълго време отлагал задържането на Тасо. Докато станало неизбежно да го въдворят за лечение. Клетият поет прекарал седем години в болницата "Санта Анна" във Ферара. След като излиза от там, му дават жилище, в което имал право да приема гости.

Известно е, че Мишел дьо Монтен посетил Тасо в болницата "Света Анна" и по-късно споделил, че не забелязал никакво психично отклонение в поведението му. Това породило слуховете, че дългият му болничен затвор може да се дължи не само на депресиите му, но и на друга причина - според някои  д"Есте смятали, че Тасо е влюбен в сестрата на херцога Елеонора. Според биографите на Тасо обаче, той наистина възпявал нейната красота, но не изпитвал любовни чувства към нея.

Портрет на Торкуато Тасо (1544-1595)

От 1583 година нататък Торкуато Тасо бил свободен да се движи из Ферара, да ходи на църква и да посещава монасите от близкия манастир. Но Тасо избрал друг начин на живот - започнал да скита и да си търси нов надежден покровител. Поради характера си и честите кризи, не се задържал за дълго на едно място. Казвал, че се чувства щастлив единствено в родното Соренто и в Неапол.

Благоволението на Църквата закъсняло. Папата възнамерявал да короняса знаменития поет с бляскав ритуал, като положи на главата му лавров венец пред Капитолия и го обяви за "крал на поетите", но не става така. Тасо пристигнал в Рим болен от треска и издъхнал преди церемонията.

Пророчески се оказват стиховете му от "Сонетен диптих":

По звездни пътища пилеещи се, бели,
към облачни дворци нетленните вървят;
но мръкват техните лъчи пред оня път,
по който жаждащите слава са поели.  (Превод: Кирил Кадийски)

Има един любопитен факт около издаването на "Освободеният Йерусалим": През 1580 година във Венеция, докато Тасо бил още в изолатора на ферарската болница "Санта Ана", издават творбата му, без неговото знание. Първото издание имало невероятен успех и поемата скоро била преиздадена в Италия. После започват да я превеждат и да я издават из цяла Европа. В същото време, обаче, поетът я преработвал, за да освободи съвестта си от страховете, породени от упреците на цензорите.

Така на бял свят се появява "Завладеният Йерусалим"/1593/ - редакция на предишната му творба, която практически остава неизвестна за тогавашните читатели, както и на нас, и някои в прав текст я наричат "недоносче". През 1581 година издателят Фебо Бона от Ферара подготвя две нови издания на поемата, които днес служат като единствената надеждна версия на шедьовъра на Късния италиански литературен ренесанс - "Освободеният Йерусалим" на Торкуато Тасо.

Творбата е епическа поема от 20 песни. Първоначалното й заглавие било "Йерусалим". В нея личи стремежът на автора да вдъхне кураж за обединение на християните.

Тасо настоявал да се запази единство на действието и отразява интереса на съвременниците му към сблъсъка между католицизма и исляма - важна тема в тогавашната историческа реалност. А и в по-ново време. Като слабост на поемата литературоведите, обаче, изтъкват това че повечето й герои са безстрашни, но самотници, които сякаш не иска обединение с другите и в крайна сметка остават победени.

Самият Тасо е самотник. Негова е фразата: "Великата скръб е безмълвна - тя даже сълзи не показва".

Портрет на Торкуато Тасо (1544-1595)

Торкуато Тасо се опитал да обясни странностите на характера си в литературно теоретичния сборник "Разсъждения за героичната поема"/1594/. Там изповядва, че докато се преборвал с противоречивите импулси на творческото си съзнание, често е ставал жертва на утопии.

В крайна сметка самият той завършва живота си като самотен страдалец, който не получава своя заслужен венец приживе. Но славата му ще е вечна.

Еми МАРИЯНСКА