Avant-garde
Пол Елюар – любов, революции и много поезия
Войни, сюрреалистични сеанси, любов в тройки и пламъка на думите - основните характеристики на живота на един от основателите на едно от най-авангардните движения в изкуството
Автор : / 1935 Прочита 0 Коментара
Колаж: Петя Александрова/ Dir.bg
Вечно влюбеният поет, Пол Елюар, следващ своето сърце във време на революции, социални кризи, война и авангардни движения в изкуството.
Повече за поетичните търсения на Пол Елюар можете да разберете от новото ювелирно бутиково издание на издателство "Колибри" - "Поезия", което излезе съвсем наскоро. Това е селектирана антология от стихотворения, събрани и преведени от Силвия Вагенщайн.
Купи книгатаЗа сюрреалистите, един от основателите на които е самият Елюар, животът до момента трябва да бъде напълно зачеркнат и отречен поради взривения хуманизъм от Първата световна война.
Пол Елюар е вселена от необятна любов, съкрушения и все пак, вяра в човека.
Животът му не е лек. Няколко пъти се разболява от туберколоза, а любимата му Гала, екстравагантната млада рускиня Елена Дмитриевна Дяконова, муза на не един авангардисти, го изоставя, за да се посвети на Салвадор Дали, на когото позира и с когото остава до края на живота си.
Следващата му съпруга, танцорката и певица Мария Бенц, по-известна като Нуш, която той обича изключително много, умира също, което го води към дъното на дълбока скръб.
Пол Елюар и Гала през 1917 г., Франция (Снимка: Getty Images)
Когато Елюар сключва брак с Гала през революционната 1917 г., техният брак със сигурност няма да бъде догматичен и традиционен, невъзможно във времето на трансформации, и авангардно отношение в изкуството и живота.
Портрет на Пол Елюар, нарисуван от Салвадор Дали, 1929 г.
Когато се женят, Пол и Гала се преместват в къща извън Париж и към тях се присъединява Макс Ернст, който влиза нелегално във Франция, използвайки паспорта на Елюар. Жан Полан предоставя на Макс Ернст фалшиви документи за самоличност. Пол, Макс и Гала влизат в по-различен брачен модел на съжителство ала ménage à trois през 1922 г.
Живеят тримата заедно и споделят любовта си...троично. Пол обаче е разкъсван между любовта си към Гала и приятелството си към Макс Ернст.
Елюар гледал да излиза повече по нощни клубове, за да не гледа бурната страст между своя приятел Макс Ернст и съпругата. Опитвал да забрави безпокойствата си с алкохол.
Един ден през март на 1924 г., Елюар, депресиран, внезапно изчезва. Нито семейството му, нито съвременниците му знаят къде се намира и дали е жив. Мълви за смъртта му се разпространяват из цял Париж.
Пол Елюар в освободения Париж, Втората световна война, 1944 г. (Снимка: Getty Images)
Предната вечер той има тревожна среща с дадаиста Луи Арагон, по време на която признава, че иска да сложи край на всичко.
Ужасно уморен и измамен, искал да изхвърчи от самия себе си, за да забрави. Затова поема на дълго пътуване: отплава от Марсилия до Таити, Индонезия и Шри Ланка.
Няколко месеца по-късно Гала отива да го търси, тъй като преди това той ѝ пише писмо. Намира го в Сайгон.
Малко след това и Салвадор Дали се радва на бившата съпруга на Елюар - Гала, а Оруел нарича Дали "презряно човешко същество", вероятно възмутен от постъпката му.
Гала продължава да има много извънбрачни връзки, за които Салвадор Дали, в духа на правилата на сюрреализма за сваляне на всякакви граници, в изкуството и любовта, не възразява.
Пол Елюар и втората му съпруга Мария Бенц, по-известна като Нуш (Снимка: Getty Images)
Поетичната антология "Поезия" от Пол Елюар, запълва до голяма степен пропаст в българската поезия по отношение на един от най-значимите европейски поети.
Купи книгатаСпоред преводачката на поетическия сборник, изтъкнатата издателка Силвия Вагенщайн, 70 години след смъртта на Елюар, той не е от щастливците от гледна точка на българското му битие, тъй като не се е радвал на издания и преиздания, но същото важи и за другите водещи фигури на сюрреализма.
Силвия Вагенщайн е написала изключително точен и очарователен предговор като описва "Поезия" по-скоро като "лична антология".
Прецизният й и фин превод правят възможен света на Пол Елюар за всички нас, които не владеем френския език.
За Пол Елюар могат да се кажат много неща, защото той е поетически космос, съчетаващ едновременно традицията на сюрреализма със своите собствени поетически вълнения и търсения.
Стиховете са му революционни за европейската поезия на ХХ век.
Поетът, приятел на Елюар и съмишленик в движението на сюрреализма, Андре Брьотон, нарича Елюар "поетът на необятните, несравними, неудържими, дълбоки, великолепни, съкрушителни сърдечни изблици".
Поезията, с която ще се срещнете този сборник е поезия, която не може да бъде затворена в клише, защото това е автор, чийто свят бива движен благодарение на словото и писъка на фините човешки струни.
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-късно станал известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. През 1908 г. семейството се премества в 10-и район в Париж и Пол отива да се обучава като стипендиант в най-престижното училище - частния колеж "Колбер".
Но на 16 години се разболява от туберкулоза и е принуден да напусне училище. През декември 1912 г. е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му Фелиси.
Известната картина на Макс Ернст ''Au Rendez-vous des amis" (1923)
Докато се възстановява от тежката болест в Швейцария, младият Елюар чете символистите и авангардните поети като Артюр Рембо, Шарл Бодлер и Гийом Аполинер. Той също така започва да чете руските писатели, запознава се с Фьодор Достоевски и Лев Толстой по настояване на Гала.
Нишките на младежкия му прочит - символи, експеримент и политика - ще оформят до голяма степен работата на Елюар като поет.
Елюар подкрепя Мароканската революция още през 1925 г., а през януари 1927 г. се присъединява към Френската комунистическа партия заедно с Арагон, Брьотон, Бенжамен Пере и Пиер Юник. Всички обясняват решението си в общ документ, озаглавен Au grand jour. През тези години Елюар публикува две от основните си произведения: Capitale de la douleur (1926) и L'Amour la Poésie (1929).
Гала и Салвадор Дали в Лондон, 29 април 1955 г.(Снимка: Getty Images)
През 1934 г. Елюар се жени за Нуш (Мария Бенц), артистка от мюзикхол, с която се запознава чрез приятелите си Ман Рей и Пабло Пикасо.
Периодът от 1931 до 1935 г. е сред най-щастливите му години. Изключен е от Френската комунистическа партия, пътува из Европа като посланик на сюрреалистичното движение. През 1936 г. в Испания научава за франкистката контрареволюция, срещу която протестира бурно.
На следващата година бомбардировката на Герника го вдъхновява да напише поемата "Победата на Герника". През тези две ужасни за Испания години Елюар и Пикасо са неразделни.
Поетът казал на художника: "Държиш пламъка между пръстите си и рисуваш като огън".
През септември 1939 г. е мобилизиран. Елюар отново се присъединява към Френската комунистическа партия в тогава окупираната от нацистите Франция. Хиляди копия на поемата му "Liberté" са спуснати с парашути от британски самолети над окупирана Франция.
Освен на любовта, Пол Елюар е поетът на свободата, привърженикът на всички възможни революции и справедливост по света. Елюар е винаги на страната хуманизма, от който по това време Европа е имала крайна необходимост, потънала в руините на безчовечната катастрофа на Втората световна война.
Не бива да пропускаме и големия принос на Пол Елюар в популяризирането на българската поезия по света.
През 1950 г. той посещава Прага по повод изложба на Владимир Маяковски и София като делегат на Асоциация "Франция-СССР". Вдъхновен от героичната съдба на Христо Ботев, през 1952 г. превежда на френски език 18 негови стихотворения, заедно с подробна биография на българския революционер.
Отделно Елюар посвещава стихотворението "Победителите" на Васил Левски.
Пол Елюар и съмишлениците му възстават най-вече срещу буржоазния морал, който според тях трябва да бъде тотално отречен в името на изкуство, което е освободено от рамки. Елюар живее в годините след Belle Epoque, а това са годините на глад, война, човешки страдания. Затова Елюар не се колебае да се присъединява и към дадаизма (когато е на 21), а после и към сюрреализма.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}