Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пикасо - най-скъпият и най-краденият...

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Пикасо - най-скъпият и най-краденият...

"Дайте ми музей, и аз ще го запълня", уверен е художникът, който напусна нашия свят преди 50 години

Колаж: Траяна Генчева/Dir. bg/Снимки: Getty Images)

Още

Палома Пикасо: Наследството на баща ми е "тежко, но изпълнено с любов"

Палома Пикасо: Наследството на баща ми е "тежко, но изпълнено с любов"

"Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете". И добавя: "Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?"  

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в град Мужен, в Югоизточна Франция на Лазурния бряг, преди 50 години.

Портрет на Пабло Пикасо в ателието му, 20-те години на ХХ век (Снимка: Getty Images)

Пабло Пикасо е не просто велик художник, той е митичен образ, гений, който претворява световното изкуство и изпреварва времето. Пикасо е безспорно един от най-влиятелните художници на 20-ти век, който продължава да бъде пример за много млади хора по света да се занимават с изкуство. През целия си съзнателен живот, художникът не спира да рисува, като постоянно се развива, преминава през много различни художествени стилове.

Считан е за основоположник на стиловете кубизъм и сюрреализъм.

Испанският художник и скулптор Пабло Пикасо прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т. н. Той е изключително продуктивен и неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма заедно с Жорж Брак, преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век.

1946 г. В ателието (Снимка: Getty Images)

Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-значимия художник за последните 100 години, както и за най-скъпия и най-крадения.

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в град Малага и получава името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Clito Mártir Patricio Ruiz y Picasso) в чест на множество светци и роднини.

Той е първото дете на Хосе Руис и Бласко (1838-1913) и Мария Пикасо и Лопес, семейство от средната класа - бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и уредник в местни музеи.

Още

Пабло Пикасо е "рекордьор" в аукционите

Пабло Пикасо е "рекордьор" в аукционите

Пикасо проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава в рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищeто.

През 1891 г. семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 г. седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него.

8 ноември 1955 г.: испански художник, скулптор, график, дизайнНа корида близо до Кан с френския поет и филмов режисьор Жан Кокто (1889 - 1963) (Снимка: Getty Images)

След смъртта на Кончита семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом.

В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов контрол.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната.

15 февруари 1973 г.: Пикасо с някои от картините си в Mougins Cote D'Azur в южната част на Франция (Снимка: Getty Images)

През 1897 г., шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно напуска академията. По това време често посещава музея Прадо, където се запознава с творчеството на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско де Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, се появяват по-късно в неговото творчество.

След като напуска Мадрид, през 1900 г. Пикасо пътува за пръв път до Париж. Там той се сприятелява с Макс Жакоб, който става негов учител по френски език и литература. Двамата живеят в голяма бедност. Пикасо спи през деня и работи през нощта и често се налага да гори картините си, за да не премръзне от студ.

През първите пет месеца на 1901 г. Пикасо отново е в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието "Арте Ховен", от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации, главно мрачни карикатури, описващи живота на бедните. Първият брой излиза на 31 март 1901 г., като по това време художникът вече е започнал да подписва работите си само с Пикасо, вместо с първоначалното Пабло Руис и Пикасо.

Син период

Още

Под картината "Жена с шал" на Пикасо е открита друга негова творба

Под картината "Жена с шал" на Пикасо е открита друга негова творба

Синият период в творчеството му трае от 1901 до 1904 г. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя и зелена гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци, проститутки и пияници. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата.

В края на 1901 г. Пикасо изпада във все по-дълбока депресия и се отдръпва от своите приятели. Сините тонове стават все по-тъмни. Кариерата на Пикасо като художник през 1901 г. е обещаваща, но след като се обръща към социално слабите и бездомниците, и настроението на картините му става все по-мрачно, публиката вече не го харесва. По това време той почти не продава картини и финансовото му състояние се влошава.

Между 1901 и 1903 г. той рисува няколко посмъртни картини на Карлос, от които най-известна е алегоричната La Vie (Животът). Това е картина, на която първоначално той рисува себе си, но по-късно сменя своя образ с образа на приятеля си.

30 септември 1955 г. (Снимка: Getty Images)

Такива мрачни настроения излъчват и следващите му картини, рисувани и през 1904 г. изобразяващи самотни хора, слепи, изтощени жени и други.

През 1904 г. Пабло се мести да живее в Париж.

Розов период

Преходът между "синия" и "розовия" период отбелязва картината "Момичето с топката". Той е между1905 и 1907 г. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти - комедианти, танцьорки и акробати. Арлекино, комедиен образ, който е с характерно облекло, става запазен символ за Пикасо. Той среща Фернанде Оливие, по рождение Амели Ланг, която му става любовница. Тя е и първата му любовница. Тя се появява в много от неговите картини от розовия му период. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха носталгия и самота.

Отношенията на Пикасо с Фернанде Оливие се отразяват на творчеството му. Те живеят заедно седем години и през този период той създава редица кубистични творби. Едно от тях е скулптурата "Женска глава", на която е изобразена Оливие.

Периодът на творчеството на Пикасо, повлияно от африканското народно творчество започва (1907 - 1909) с неговата картина "Госпожиците от Авиньон". Пикасо рисува тази картина под влияние на иберийската скулптура, но прерисува лицата на две от фигурите вдясно, след като е въодушевен от африканска маска, която вижда през 1907 г. в етнографския музей на двореца Трокадеро. Когато показва тази картина в своето ателие, почти винаги реакцията е шок и отвращение. Матис счита, че това е някаква шега и Пикасо не показва картината си до 1916 г.

1950 г. Пабло Пикасо (Снимка: Getty Images)

Други картини от този период са "Гола с вдигнати ръце" (1907) и "Три жени" (1908). Формално идеите на Пикасо от този период водят до развитието на кубизма.

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма ("Госпожиците от Авиньон"). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, най вече на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Кубизмът на Пикасо може да се раздели на две фази: аналитичен и синтетичен кубизъм.

През септември 1916 г. писателят Жан Кокто и композиторът Ерик Сати уговарят Пикасо да участва в постановката на новаторския сюрреалистичен балет "Парад на Руския балет" на Сергей Дягилев.

Пикасо приема присърце тази задача и изцяло преработва сценария и сценографията на балета. След месец той тръгва с трупата и отива за два месеца в Рим, където прави декорации, костюми и се запознава с участниците в балета. Дягилев съзнателно подготвя провокация и в резултат на това на 18 май 1917 г. на премиерата в Париж се разразява голям скандал. Този скандал способства за увеличаването на популярността на Пикасо в Париж. Сътрудничеството на Пикасо с балета продължава. Ярките сценични образи възбуждат в него интерес към декорациите и театралността.

През този период Пикасо се запознава с балерината Олга Хохлова, която става негова първа съпруга. Те имат син Пауло, роден през 1921 г. Независимо от другите връзки на Пикасо, те не се развеждат, тъй като трябва съгласно брачния си договор да разделят имуществото си. Остават женени до нейната смърт.

По време на Първата световна война в Европа се развива стремеж към връщане на класическите традиции, за "чистота и ред". Това е свързано и с рязко отричане на модернизма. Във Франция считат, че са директен наследник на античността.

Le Matador на Пабло Пикасо (приблизителна оценка £14 000 000 – 18 000 000) в Sotheby's на 22 февруари 2018 г. в Лондон, Англия (Снимка: Getty Images)

Още през 1914-1915 г. Пикасо показва фигури, които изцяло изхождат от традициите на класиката, като например картината "Олга във фотьойл" от 1917 г. Наред с тези картини обаче създава произведения на синтетичния кубизъм, като "Спокоен живот пред прозорец в Сейнт-Рафаел", както и "Трима музиканти" от 1921 г.

За Пикасо годините от 1916 до 1924 по този начин образуват видимо едно съвместно съществуване на противоположностите. Шегата на историка на изкуството Юлиус Майер-Грефе гласи, че сутрин Пикасо създава кубистични творби, а следобед рисува пълни жени.

Между 1917 - 1925 г. посещава Неапол и Флоренция, където се докосва до изкуството на барока. Това го връща към обемно пространствено изграждане на формата. Сюжетът в картините му от този период е женското тяло, майчинството, а известните картини са "Танцьорки" и "Момиче с огледало". Увлича се по сюрреализма.

През 1923 г. той среща сюрреалиста Андре Бретон. Още в първия брой на сюрреалистичното списание La Révolution surréaliste от декември 1925 г. е показана пластична конструкция на Пикасо. Във втория брой от януари 1925 г. са показани две страници от книга със скици. В четвъртия брой са показани картините на Пикасо "Трите танцьорки" и за първи път "Госпожиците от Авиньон". През този период той за първи път включва и мотива за минотавъра. Като на истински испанец, борбите с бикове му оказват силно влияние. Първият брой на сюрреалистичното списание "Минотавър" излиза на 25 май 1933 г. с корица на Пикасо, която показва ... минотавър.

Още

Какво е било влиянието на праисторическото изкуство върху Пикасо?

Какво е било влиянието на праисторическото изкуство върху Пикасо?

От 1925 до 1936 г. Пикасо се обръща към пластичните форми. Въпреки че участва в изложби на сюрреалисти и въпреки че използва творби на скулптури сюрреалисти за пример, той не се счита за такъв. В едно свое изказване казва, че някои наричат негови творби от определен период сюрреалистични, но той "не е сюрреалист и никога не се е отклонявал от истината и ще остане винаги в действителността."

Независимо от субективизма произведенията му са социално ангажирани, силно емоционални, изпълнени с гняв и болка срещу насилието - "Герника" (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки "Гълъбът на мира", 1947). Работи графики, скулптури, керамика.

По време на гражданската война в Испания симпатиите на Пикасо са на страната на републиканците. През април 1937 г. германската и италианската авиация разрушават малкия град Герника, който е културен и политически център на баските. За два месеца той създава своето платно "Герника", изложено в павилиона на Испания в Париж.

Ужасът, който изпитва Пикасо от настъпващото варварство, той изразява в своите картини. По време на немската окупация той остава в Париж от 1940 до 1944 г. и продължава да рисува.

1946 г. Пабло Пикасо държи част от скулптура (Снимка: Getty Images)

През 1944 г. Пикасо става член на Френската комунистическа партия и през 1950 г. рисува знаменития си "Гълъб на мира", като израз на своите пацифистки идеи. Рисува своя гълъб на мира в много варианти и той става негова запазена марка.

След шест години на вътрешна емиграция и изолация в Париж през Втората световна война след 1945 г. Пикасо започва да посещава по-често Южна Франция - Антиб и Ница. Там често се среща с Анри Матис, чийто начин на рисуване влияе съществено на късното му творчество. Двамата художници се срещат в продължение на много години, като Матис е единственият жив художник, който Пикасо признава за равностоен на себе си. Всеки признава значението на другия, респектират се взаимно и си оказват взаимно влияние въпреки своите различия.

През тези години той живее с художничката Франсоаз Жило, с която се запознава през 1943 г. в Париж. Техните отношения продължават до 1953 г. През това време се раждат двете им деца: синът Клод (1947 г.) и дъщерята Палома (1949 г.).

От пролетта на 1948 г. те живеят във Валерис, където Пикасо се запознава с местното традиционно грънчарство. Той експериментира в местните грънчарски работилници с глината и глазурата и по-късно с това помага на местното производство да стане световноизвестно.

Пабло Пикасо държи статуетка на боен бик, подарена му от тореадори в знак на признателност към изкуството му, на трибуните на корида във Валлорис, Франция, 11 август 1955 г. Отляво е Жаклин Роке (1927 - 1986), която по-късно се омъжва за Пикасо. Вдясно е френският писател, художник и режисьор Жан Кокто (1889 - 1963) (Снимка: Getty Images)

След раздялата си с Франсоаз, през 1953 г. Пикасо се запознава и започва да живее с Жаклин Рок, продавачка на керамика в Валерис. През 1954 г. се запознава с деветнайсетгодишната Силвет Давид, момиче с руса опашка, която става негов модел и той й прави над 50 портрета. В този момент той е на 72 години, и усилено ухажва Жаклин Рок, която тогава е на 26 години. През 1955 г. умира първата му жена Олга и Пикасо може да се ожени повторно без да загуби имущество. С Жаклин се женят през 1961 г. Живеят заедно до 1973 г., когато Пикасо умира.

Пикасо работи по декоративни платна за замъка Грималди в Антиб. Рисува "Разстрел", творба, в която заклеймява войната в Корея. Неговото изкуство е силно изобличаващо, трагично, аналитично и социално ангажирано. В него навлиза за първи път категорията грозно.

През 1955 г. Пикасо купува вила "Калифорния" (La Californie) в Кан. Той се обръща към пресъздаване на произведения на големи майстори като "Жените на Алжир" на Делакроа (1955), "Las Meninas" на Веласкес, (1957) или "Закуска на тревата" на Мане.

Все повече започват да го преследват туристи и почитатели. В непосредствена близост до вилата са построени блокове, които му затварят гледката, за да могат "феновете" да наблюдават имението му.

Колекционерът Дъглас Купър му предлага да закупи замъка Вовенарг, на 15 км източно от Екс ан Прованс. Там пред неговия поглед е любимата на Пол Сезан планина Сент Виктоар. Пикасо купува замъка, прави си там студио, но голямата му любов си остава вила "Калифорния".

Можи би най-известната картина на Пикасо "Герника" в Общинския музей в Амстердам, 12 юли 1956 г. (Снимка: Getty Images)

Наред с произведенията на изобразителното изкуство, Пикасо оставя стотици стихотворения. Поезията му и другите писмени произведения, създадени от него се пренебрегват. Въпреки че Пикасо се движи в среди, които активно се занимават с литература, той не пише нищо до 53 години. През 1935 г. след като го напуска Олга Хохлова, той изоставя рисуването и скулптурата и започва да се занимава с поезия. Въпреки че се връща по-късно към своите привични занимания, Пикасо продължава своите литературни занимания и пише стотици поеми.

Също така той се проявява като драматичен автор. Под влияние на германската окупация и студената зима на 1941 г. той пише пиесата Le Désir attrapé par la queue. Първо тя е напечатана в списание, след това през март 1944 г. под режисурата на Албер Камю и със съдействието на Жан-Пол Сартр, Дора Мар и други е прочетена в един апартамент. Първото представление е поставено през 1950 г. в Лондон. През 1948 г. той пише втора пиеса.

Още

Испания и Франция отбелязват 50 години от смъртта на Пикасо с грандиозни събития

Испания и Франция отбелязват 50 години от смъртта на Пикасо с грандиозни събития

Като художник без образование в областта на скулптурата, Пикасо създава между 1909 и 1930 г. творби, които имат голямо влияние на скулптурата на XX век. Той прави обемни работи непрекъснато, които му служат за експериментално поле за неговите картини. Своите разработки той не развива по-нататък, но те служат за подтик за развитие на футуристите, дадаистите и конструктивистите.

Пикасо проявява от ранни години интерес към театъра като източник на идеи за своето изкуство. От 1905 г. той рисува меланхоличен Арлекин и тъжни актриси.

Пикасо е един от 250-те скулптори, които излагат в Музея на изкуството във Филаделфия през 1949 г. През 50-те години на 20 век Пикасо отново сменя стила си на работа, като започва да интерпретира изкуството на големите майстори като Веласкес, Гойя, Мане и Делакроа.

Получава поръчка да направи макет на гигантска 15-метрова скулптура в Чикаго, известна като "Чикаго Пикасо". Това той прави с голям ентусиазъм. Какво представлява скулптурата, не е ясно: това може да е птица, кон, жена или изцяло абстрактна фигура. Има предположение, че това абстрактна фигура на афганска хрътка, каквато притежава негов близък приятел. Скулптурата става една от разпознаваемите забележителности на Чикаго и е открита през 1967 г. Пикасо отказва хонорара си от 100 000 долара.

Последните творби на Пикасо са смес от стилове.

Пабло Пикасо пред една от картините си у дома в Кан (Снимка: Getty Images)

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в град Мужен, в Югоизточна Франция на Лазурния бряг, докато той и жена му Жаклин са поканили приятели на гости в своята вила "Нотр Дам де Ви". Погребан е до неговия замък Вовенарг. Съпругата му Жаклин не позволява на децата им Клод и Палома да присъстват на погребението.

Съсипана и самотна след смъртта на съпруга си, Жаклин се самоубива с огнестрелно оръжие през 1986 г. на 59 години.

За своя дълъг живот Пикасо създава над 50 000 творби, от които 1885 картини, 7089 рисунки, 30 000 офорта, (като литографии), 150 книги със скици, 1228 скулптури, 3222 керамики, както и килими, светографии, сценични костюми и декори.

Колаж: Траяна Генчева/Dir. bg Снимки: Getty Images)

Децата на художника

Пауло Пикасо (роден на 4 февруари 1921 г., починал на 5 юли 1975 г.) е първото дете на Пикасо от първата му съпруга Олга Хохлова. Като дете е рисуван в картината "Пауло върху магаре" (1923 г.) и "Пауло като Арлекин".

Още

 Пикасо през погледа на Андре Вилер и Едуард Куин

Пикасо през погледа на Андре Вилер и Едуард Куин

Мая Пикасо (родена на 5 септември 1935 г.) е от връзката му с Мария Тереза Валтер. Той я рисува многократно. Една от картините е "Мая с кукла", която е открадната през 2007 г. от неговата внучка Диана и по-късно върната от полицията.

Клод Пикасо (роден на 15 май 1947 г.) е първото дете на Пикасо от връзката му с Франсоаз Жило. Две години след смъртта на Пикасо е назначен за управител на наследството за фамилията.Палома Пикасо (родена на 19 април 1949 г.) е второто дете от връзката на Пикасо с Франсоаз Жило. Тя създава своя марка чрез създаването на бижута, модни аксесоари и парфюми.

Домашните любимци на Пикасо са Есмералда - емблематична домашна коза, увековечена от художника с много скици, рисувани керамични чинии и бронзова статуетка, която днес е изложена в Музея "Пикасо" в Париж. И... Лъмпи - домашно куче, дакел. То спи в едно легло със собственика си. Семейството се е хранило в неговата чиния, украсена с портрета му, а в двора е имало бронзова скулптура на кучето, която днес струва милиони..

Непосредствено след смъртта на Пикасо наследниците му започват да водят ожесточени съдебни битки. Още повече, че родствените му връзки са много объркани: Пикасо се е женил два пъти, но има деца и от други жени. 

Така каза Пикасо

Аз не търся, аз намирам.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Всички се опитват да разберат живописта. Защо се опитват да разберат пеенето на птиците?

Още

Почина Мая Руис-Пикасо

Почина Мая Руис-Пикасо

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Дълго време се ограничавах само с един цвят - като един вид дисциплина.

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият - от още по-малко.

Жена позира пред „Спящата жена до огледало“ от Пабло Пикасо в Tate Modern на 6 март 2018 г. в Лондон (Снимка: Getty Images)

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата - не се докосвай до тях.

Още

48,8 милиона щатски долара за първата скулптура на Пикасо

48,8 милиона щатски долара за първата скулптура на Пикасо

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

Искам да живея като беден човек с пари.

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

И сред хората копията са повече от оригиналите.

Дизайнерката Палома Пикасо, дъщеря на Пабло Пикасо, разговаря с испанския художник Салвадор Дали, докато присъстват на изложба на бижута в Барселона, 29 май 1974 г. (Снимка: Getty Images)

Живописта - това е просто друг начин за водене на дневник. 

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

Добрите художници копират; великите - крадат идеи от Бог.

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

40 години - това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

Още

Пикасо: Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината

Пикасо: Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

Всичко, което можеш да си въобразиш - е реално.

Пабло Пикасо 12 май 1971 г. (Снимка: Getty Images)

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

Още

"Потапяне в интимното" - в света на Мая, дъщерята на Пабло Пикасо

"Потапяне в интимното" - в света на Мая, дъщерята на Пабло Пикасо

Още

Уикален балетен спектакъл от Северна Македония, вдъхновен от Пикасо, на фестивала на музикалния театър

Уикален балетен спектакъл от Северна Македония, вдъхновен от Пикасо, на фестивала на музикалния театър

Още

67,6 милиона долара за "Легнала гола жена" на Пикасо

67,6 милиона долара за "Легнала гола жена" на Пикасо

Още

Наследниците на Пикасо няма да продават негова творба като незаменим токен

Наследниците на Пикасо няма да продават негова творба като незаменим токен

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите

Големият художник Илия Петров и Академията като съдба

Изложбата е от 7 февруари 2024 до 9 март 2024 в Художествена галерия "Петко Задгорски" - Бургас

Съюзът на българските писатели отбелязва с рецитал 176 години от рождението на Ботев

В рецитала на 5 януари в литературния клуб "Парнас" са включени съвременни поети

Писателят Тошо Дончев от Унгария спечели Международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко"

Той се организира ежегодно от Община Свищов в навечерието на Алековите дни, посветени на рождената дата на писателя - 13 януари 1863 г.