ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Рене Магрит - илюзионистът на изображенията
55 години от смъртта на художника-сюрреалист
Автор : / 7293 Прочита 3 Коментара
Жена, носеща защитна маска, гледа "L'Ovation" от Рене Магрит по време на предварителен преглед на предстоящата вечерна разпродажба на импресионисти и модерно изкуство в Sotheby's на 23 октомври 2020 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images
"Империята на светлините" на Рене Магрит беше продадена за рекордните 79,7 милиона щатски долара
Сигурно сте виждали повечето му картини: "Предателството на образите" (др. "Подлостта на образите"), по-известна като "Това не е лула", друга с подобно заглавие - "Това не е ябълка", "Черна магия", "Империята на светлината", "Прозорливост", "Репродукциите забранени" ("Портрет на Едуард Джеймс"), "Изнасилването", "Любовниците", "Синът човешки" и др. Техен автор е белгиецът Рене Магрит, един от най-представителните художници на сюрреализма.
Завършил е Академията за изящни изкуства в Брюксел с интереси в модернизма, футуризма, кубизма и сюрреализма.
Най-известната му творба: На платното виждате една лула, под която са изписани думите "Това не е лула". Какъв човек може да се "подиграе" по този начин с възприятията ни? - Екстравагантен и много интересен. Като Рене Магрит.
Един критик възкликва, виждайки творбата: "Тоя тип нещо ни се подиграва!" Но днес, години по-късно, аукционите с негови творби сами по себе си говорят, кой е Магрит за познавачите.
Рене Магрит провокира по необичаен начин въображението. Когато го упрекват за "лулата, която НЕ Е лула", той отвръща съвсем простичко с: "Можеш ли да натъпчеш тази лула? Не, това е просто образ, нали?! Така че ако бях написал "Това е лула", щях да излъжа!"
Иронията в картините му е така завладяваща, че ни провокира да разсъждаваме. Магрит ни казва постоянно "Усъмни се! Не само гледай, а мисли!" Да мислим без предразсъдъци, без условности, при пълна свобода...
Магрит ни подбужда към приключение без каквото и да е насилие от негова страна над волята ни.
Той е истински философ на изкуството. Сякаш ни казва "Нищо не е само това, което изглежда. Търси повече от онова, което виждат очите ти! Гледай с мисълта си!"
Повечето му картини са с два, или малко повече предмета. В тях сякаш нарочно няма нищо "в повече". Няма хаос, всичко е някак семпло и организирано, на първ поглед спокойно, а изпитваме някакво напрежение. В картините му диша невидима енергетика от онова, което виждаме в симбиоза и осмисляме като контрапункт. Ако ставаше въпрос за литература, човек би нарекъл картините на Магрит метафори.
И един критик много точно ги назовава точно така: "Магрит рисува метафори!", казва той.
Рене Магрит често поставя себе си в своите творби. Той присъства в тях: с птица, с яйце, или гледащ в огледало. Зрителят, обаче, не вижда лицето му, а само гръб, бомбе, или силует.
Художникът в негово лице е като някаква имажинерна фигура, която сякаш няма значение, а просто ни насочва към главното. За да погледнем с повишено внимание предмета и да си отговорим на въпроса: Какво, всъщност е това, и какво иска да ни каже с присъствието си?
"Синът на човека", худ. Рене Магрит
Огледалото в картините му е знаков предмет. Познавачите разсъждават върху загадката, случайно ли е това? При Магрит нищо нве е случайно попаднало върху платното. Смисълът на огледалото е някаква втора реалност, в която онова което се оглежда, хем е себе си, хем представлява някакъв "втори" ракурс на образа си. И може би в това е загадката на вълшебството в картините на Магрит - че всичко в тях сякаш априори е отречено от самия автор като обичайния предмет, който всички познаваме, и се превръща в нещо повече - в някакъв символ с дълбок смисъл.
А мъжът с черния костюм и бомбето? - Той е като рекомендант на онова, което трябва да видим. Подобно на илюзионист, Магрит сякаш ни казва: "Гледай внимателно, и виж какво ще ти покажа!"
Той непрекъснато ни изважда "зайчета" от ръкава си, и ние просто се чувстваме като приковани в образите върху платното, за да видим повече от онова, което виждаме - да проумеем магията.
Много интересни мисли събужда картината му "Любовниците", в която мъж и жена се целуват със забулени в копринен плат глави. Ние не виждаме лицата им, но усещаме любовната прегръдка и целувката - те са истински. В същото време фигурите хем са заедно, хем като че ли всеки е потънал в собственото си аз. Реалното се превръща в някаква иреалност.
Хваната е тънката граница между битието и небитието.
Неслучайно "Любовниците" припомни за себе си, когато избухна пандемията в наши дни. Ограниченото общуване породи по-силно желание за близост, но някак - от разстояние.
Какъв е човекът, който създава подобни творби, над които щем не щем започваме да разсъждаваме като върху недовършено изречение?
"Любовниците", худ. Рене Магрит
Рене Магрит има труден живот. Сетивата му се изострят още в младата му възраст, когато става свидетел на мъртвото тяло на майка си, извадена след самоубийствено удавяне от реката. Според биографите на художника, той до края на живота си прикривал страданието, дало дълбок отпечатък в подсъзнанието му от спомена за мократа нощница на майка му, прилепнала по тялото й и върху лицето. Самият той отричал това и не обичал да му го припомнят.
Магрит рисува от 20-те до 50-те години на миналия век, когато теориите на Фройд и Юнг вече са завладяли съзнанието. Хората се вълнуват от сънищата си, от синхроничната случайност и китайската "И цзин". Мистериозната игра на подсъзнанието започва да ги "замисля" - що за нещо е онова "То", което потайно контролира поведението им?
Неподозирани спомени и първични инстинкти тревожат всички хора, но онези, които се занимават с изкуство, по правило са по-сензитивни от всекиго. Неслучайно във времето на Магрит се раждат модерни течения, дълбоко свързани с подсъзнанието. Традиционният морал е смутен от провокацията на открито говорене по "забранени" теми като първичните инстинкти на човека и тяхната проява в поведението. Магрит изважда на показ неподозирани реминисценции на подсъзнанието.
Жените изиграват голяма роля в живота на Магрит. На 15 се влюбва в 13-годишната Жоржет Берже - голямата му любов. След много житейски перипетии двамата остават заедно до края на живота му през 1967-а.
А какви са били перипетиите? - Това е доста любопитна история, в която самият художник изиграва главна роля за собствените си страдания. Той сам ги провокира да се случат. Каква е историята: Магрит се жени за Жоржет през 1922-ра, но по време на брака им започва връзка с една актриса и моли свой приятел да отвлича вниманието на жена му, за да може необезпокоявано да се среща с любовницата си.
Но приятелят му се "престарава" - започва връзка с жена му Жоржет. Любовният четириъгълник е достоен за филм. В крайна сметка Магрит и съпругата му се събират отново през 1940-а година и остават заедно до края му. Любовта побеждава след множество изпитания и битки.
През целия си живот "човекът с бомбето" - така мистериозен и някак самотен сред предметите в картините си, е търсел човешка близост и любов. В същото време може да се каже, че в изкуството, Магрит е бил колкото мисловен, толкова и комерсиален. Кариерата му започва като графичен дизайнер на свободна практика. Изработва рекламни материали. С брат си създава рекламна агенция "Studio Dongo". И, ако забелязвате, образите в картините му са близки до изразните средства на рекламата.
Рене Магрит е роден на 21-ви ноември 1898-а година и умира на 15-и август 1967-а, на 68 години. Навършиха се 55 години от неговата смърт.
Роден е в семейството на шивач и търговец на текстил, и майка - шапкарка.
Първите си картини излага, когато е едва на 22. Те са футуристични. Успехът идва две години по-късно - през 1922-ра, когато в картините му започват да се появяват женски форми. Негова муза и модел е жена му Жоржет.
Обектите, които предимно виждаме в картините му, започват да се появяват след 1925-а. "Ноктюрно" е една от първите му творби, която отразява тази негова промяна - интереса му към детайлите на предмета.
През 1926-а година завършва картината си "Изгубеният жокей", която сам определя за начало на пътя му към сюрреализма.
Музеят на Магрит в Брюксел, открит през 2009 г.
През 1927-а година Магрит и съпругата му се преместват да живеят в Париж и там художникът се сприятелява със сюрреалистите Андре Бретон, Пол Елюар и Макс Ернст. По-късно влиза в един приятелски кръг и с другия чудак - Салвадор Дали.
Времето на Голямата депресия се отразява зле на всички, и най-вече на хората на изкуството. Много галерии в Париж затварят врати. Магрит остава без доходи. Принуден е да се завърне в Брюксел, както и към стария тип комерсиално рисуване. Но не за дълго. Скоро творбите му си намират път към галериите в Лондон, Ню Йорк и Париж.
Идва следващата криза - Втората световна война. По време на германската окупация на Белгия, Магрит първоначално изпада в депресия, но след това е обхванат от някаква творческа треска, в която личи желанието му да отговори на тревожността с оптимизъм. Започва да рисува в ярки тонове птици и листа - като символи на тържеството на живота над смъртта. Сам нарича този свой период "слънчев".
През 1947-а година Александър Йолас - дилър на художника за Щатите, излага успешно негови творби в Ню Йорк.
Фигурата на мъжа с бомбето навлиза в творбите му след 1950-а.
Една от най-впечатляващите с този образ е "Синът на човека". Създадена е през 1964-та година. Изобразява фигура на мъж в тъмно палто, бяла риза и черна шапка, поставена пред бетонна стена. Зад бетонната стена се вижда море и облачно небе. Зелена ябълка с четири листа покрива лицето на мъжа. Самият художник обяснил идеята си като "картина на човешкото желание и на любопитството". Според някои критици картината е своеобразен автопортрет на Рене Магрит. Оригиналното копие на "Синът на човека" е част от частна колекция, която за последно е видяна през 2011 г. в "LHotel" в Монреал.
Веднъж Рене Магрит казал "Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни..."
Често определят картините му като "сънища наяве". Ако съдим по изказванията му, за него е било обратното. Магрит казва: "Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат".
В края на живота си Магрит споделил: "Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме..."
Изглежда този е главният въпрос, който го е вълнувал винаги, а картините му са като отделни части от незавършен пъзел. Като въпроси, останали без отговор. Като недовършено изречение, на което без да щем се превръщаме в съавтори.
Рене Магрит. Как да го определим? Може би като илюзионист на изобразителното изкуство? Човекът с бомбето, от което като че постоянно очакваме да изскочи някаква изненада. И постоянно се питаме: В какво е загадката?
Може би се броят на пръсти художниците, които са създали такъв съспенс в картините си, че да ни държат по този начин непрекъснато нащрек, докато ги съзерцаваме привидно спокойни. Нарекохме Рене Магрит илюзионист, но може би по-точното му определение е магьосник?!?
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}