ПЪТЕШЕСТВИЯ В ДУМИ
Париж - градът, в който всичко е позволено
"Артистът няма друг дом в Европа освен Париж" казва немският философ Фридрих Ницше в Ecce Homo
Автор : / 6714 Прочита 19 Коментара
Гледка от центъра "Жорж Помпиду" - едно от най-емблематичните места за съвременно изкуство в света (Снимка: Фарид Гадами)
Париж през пролетта може да предложи всичко. Забавления, дъжд, студ, вятър, слънце, градушка, цъфнали вишни, Голоаз и свежа френска реч. Да, ще кажете, Париж винаги е бил такъв, във всяка епоха, ера и момент. Така е. Пролетният Париж обаче оцветява живота и в малко розово, може да ни подхрани илюзиите, да ни засили мечтите и изобщо да ни подейства като машина, която да забърза желанието ни за живот.
Хълмът Монмартър и храма Сакре Кьор (Снимка: Юлия Владимирова)
Гледка към Айфеловата кула от Пантеона в Париж (Снимка: Юлия Владимирова)
Ако искате да се излекувате от постпандемичната депресия - то мястото е Париж. Не бих го нарекла градът на любовта, каквото е наложеното клише, а по-скоро градът на свободната любов.
Т.С. Елиът отдавна ни е споделил становището си, че най-голямата опасност в Париж е именно това, че е особено силен стимулант.
Така е. Градът може да задейства в нас всякакви желания - за любов, отмъщение, добро, зло, пороци и забавления. Това е градът, в който всичко е позволено. Дори живеещите под моста на Сена, пак са щастливци. Те живеят в лукс, защото покривът им е Париж.
Площада на Бастилията - демонстрация (Снимка: Юлия Владимирова)
Пролет в Париж и разцъфналите паркове (Снимка: Юлия Владимирова)
Разходка около площада на Бастилията (Снимка: Юлия Владимирова)
Град на революции и бунтове в политиката и изкуството, град на сексуална свобода, бохемски нощи и свърталище на бездомници, интелектуалци и гигантски плъхове.
Париж на Годар, Трюфо, Сартър и Бовоар. Париж на Серж Генсбур, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър. Париж на Полански, Бриджит Бардо и Ален Делон. Париж на Волтер, Декарт и Фуко. Париж на Хенри Милър, Уди Алън и Венсан Касел.
Париж е на всички и ни е дал почти всичко, което можем да обичаме. И което си струва да обичаме в един живот.
Париж е огледало на възможното. И на невъзможното.
Там революциите са позволени. Радикалността в този град е не препоръчителна, а задължителна. Той призовава за изпълняване на желанията.
Поглед към Сена (Снимка: Юлия Владимирова)
"Когато добрите американци умрат, те отиват в Париж"
Оскар Уайлд
Отивам в Париж и първото нещо, което виждам, е демонстрация на Бастилията - нещо, свързано с президентските избори, предположих. Червен дим и знамена. Пушеци и развълнувани хора. Разходката е с двама ирански интелектуалци, Фарид, който е преводачът на фарси на Вапцаров, Маяковски, Джеймс Джойс, Керуак, Уилям Бъроуз и др.
Смеем се на американските туристи, които търсят сградата на Бастилията наоколо. Ние се радваме, че я няма и вдигаме наздравици. Превземаме я наново.
В следващите дни играем на българо-персийска игра на думи. Казваме си думи на български, персийски и английски, търсим общ корен. Даваме си сметка, че наистина българският език има значително количество думи от персийския.
Фурма, кюфте, шкембе, айрян, кебап, шиш, леща, нар, чай, сешоар, мезе, шадраван, баклава, халва, хумус, патладжан, хаванче, механа, нахут, перде, тютюн.
Захар пък на фарси е отрова. Казах си: правилно. До голяма степен захарта е отрова.
Дните и нощите се сливат в едно. Не знаем кога е нощ и кога ден. Винаги има цигари, вино и наситени разговори. Планираме къде искаме да отидем. Фарид е фен на Виктор Юго. Аз на модерното изкуство. Искам да гледам сюрреалисти, дадаисти и всякакви авангардисти, автори на манифести, скандали и обрати. Разбираме се, ще отидем и на двете.
Къщата на Виктор Юго се намира на Place des Vosges. Това е апартаментът, който Виктор Юго е наел между 1832 до 1848 г.. Тогава 6 Place Royale. Домът е организиран по такъв начин, че да ви преведе през живота му и неговото писане чрез мебели, предмети и произведения на изкуството - негови или такива, които той сам е създал.
Бохемският парижки квартал Монпарнас (Снимка: Юлия Владимирова)
Поглед от хълма Монмартър (Снимка: Юлия Владимирова)
Прави ни впечатление, че в къщата има различни стилове, които означават различните етапи от живота му от детството до леглото, в което умира. Виктор Юго е гигантски писател и общественик, предводител на много движения и течения в изкуството след него.
В къщата на Юго попадаме на няколко екзпозиции из етажите.
Едната от тях действително много ме впечатли. Тя представяше история на погледа. Какво значи погледа, каква символика има погледа, окото още от древногръцката митология до днес, когато се гледаме за селфи в айфона си. Какво са виждали артистите вчера, днес и утре?
Изложба в къщата на Виктор Юго, посветена на историята на погледа (Снимка: Юлия Владимирова)
Погледът до голяма степен се дължи на светлината. Той е отваряне към света, към очакваното, но и към неочакваното. Погледът е прозорец към всякакви откровения: сънища, забрани, видения и дежа-вю.
Историите на погледа и изследването му действително ме впечатлиха. След като излязохме от къщата, все още си мислех за погледа, през който филтрирам града. Какъв е моят поглед и как той рефлектира върху цветовете и сградите, които виждам. Погледът към Париж е меланхоличен, но и жизнерадостен, очакващ нови предизвикателства.
Изложба в къщата на Виктор Юго, посветена на историята на погледа (Снимка: Юлия Владимирова)
"Има две места в света, където можем да живеем щастливо: у дома и в Париж"
Ърнест Хемингуей
Другата ни артистична отправна точка е центъра Помпиду.
Невероятно впечатляваща сграда архитектура, направена като пулсиращо сърце, захранващо се от множество цветни артерии. Сгушена в центъра на Париж от 1977 г., сградата на центъра Помпиду е със стъклена и метална конструкция, окъпана в светлина. Създадена е от двама небезизвестни архитекти - Ренцо Пиано и Ричард Роджърс и концепцията за нея е да бъде като истински жив организъм, построен в един от най-старите квартали на Париж от Средновековието, Бобур.
Центърът "Жорж Помпиду" (Снимка: Юлия Владимирова)
Центърът "Жорж Помпиду" (Снимка: Юлия Владимирова)
Помпиду е световно място. Мястото на всички места, ако искаш да си свериш часовника със съвременно изкуство и нови тенденции. Отиването там винаги е подготовка за истинска наслада, в която времето спира да функционира физически. Тогава започва пътешествието. Пътешествие в идеологии, цветове, концепции и разбирания за света.
Насочвам се към Помпиду с главна цел да разгледам изложбата за вдъхновенията на френския дизайнер Ив Сен Лоран от изкуството.
Тази година се празнуват 60 години от първото модно ревю на дизайнера, заради което цели шест парижки музея отбелязват това събитие. Сред тях са Лувъра, Музея за модерни изкуства, Музеят Д"Орсе и Музеят на Ив Сен Лоран в Париж.
Помпиду отделя внимание на прякото взаимодействие между изкуството и модата, което прави Ив Сен Лоран новатор и експериментатор, едновременно артист от висока класа, както и производител на дрехи.
Ив Сен Лоран реабилитира изкуството по нов начин чрез модата. Дори донякъде създава мода и шик около него. Например холандския художник Пийт Мондриан почти не е бил известен във Франция докато Лоран не прави колекцията си с коктейлни рокли през 1965 г., основани на прочутите квадрати на създателя на движението Де Стийл.
Лоран харесва неопластицизма заради неговите изчистени форми, ясни линии, простота, модернистичност и в същото време хармония между линия и цвят. Именно след колекцията на Лоран, в Париж, в Музея Orangerie се прави първата ретроспективна изложба на холандския художник.
Пабло Пикасо и Анри Матис имат централна роля в творчеството и стила на Ив Сен Лоран. И двамата художници са централни фигури в революционните движения в изкуството в началото на ХХ век. Според Лоран "Матис е Художникът". Лоран се интересува от начина, по който Матис изследва цветовете и спокойствието, което излъчват картините му.
За есенно-зимната си колекция през 1981 г., Ив Сен Лоран представя облекла, директно вдъхновени от Матис. Като почит към френския художник, той прави блузка, вдъхновена от картината "Румънска блуза", която представя традиционен румънски фоклорен костюм. Лоран споделя, че изключително го впечатляват цветовете в традиционните костюми на Източна Европа и Русия.
Поп-арт завинаги
"Как бих могъл да устоя на поп-арта, който е изразът на моята младост" казва Лоран. Често ще видим, че в колекциите на Лоран присъстват поп арт артисти като Рой Лихтенстейн, Джим Дин, Том Веселман, както и френските неореалисти. През 1968 година Ив Сен Лоран среща лично Анди Уорхол, с когото много бързо стават приятели. Уорхол прави серия от портрети на дизайнера, както и на неговото куче, френският булдок с руско име - Мужик.
Бохемският парижки квартал Монпарнас (Снимка: Юлия Владимирова)
Париж завинаги
Това е градът на философията, известните си умрели и гробищния туризъм, град просмукан от напрежение, красота, конфликти и най-великите любовни истории - в реалността, в киното и литературата. Затова Париж винаги е опция, когато искаме да оценим живота и всичко останало, което той съдържа - от изкуството през хубавата храна до великата смърт в този град.
Автор: Юлия Владимирова | Instagram
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}