Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

"СЛАДОСТНИЯТ НОВ СТИЛ"

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

"Ад" оживява в новия поетически превод на Кирил Кадийски, а премиерата ще се състои на 3 юни от 19:00 ч. в Casa Libri (ул."Цар Асен" 64) в София

Портрет на Данте Алигиери в Катедралата на Орвието (Италия), известна и като катедрала "Санта Мария Асунта" (Снимка: iStock by Getty Images)

Ако има произведение, чието присъствие в европейския литературен канон се приема за абсолютно неоспоримо, това е "Божествена комедия". По случай 700 години от рождението на Данте издателство "Колибри" предлага на българските читатели нов поетически превод на "Ад", първата и най-популярна част от епичната поема.

Изданието в превод на поета Кирил Кадийски, оформено с илюстрации на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов, ни доближава до смисловите и естетически висоти на великото произведение.

Премиерата ще се състои на 3 юни, петък, от 19:00 ч. в Casa Libri на ул."Цар Асен" 64 в столицата.

Специални гости на събитието ще бъдат поетът и преводач Кирил Кадийски, проф. Клео Протохристова, автор на предговора към изданието, и великолепните актьори Леонид Йовчев и Валентин Ганев.

"Ад" е първата част от епичната поема "Божествена комедия", следвана от "Чистилище" и "Рай". В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория "Божествена комедия" представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха.

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията
от Младен Влашки

Твърдението, че Данте и Шекспир си поделят света, принадлежи на Томас Стърнс Елиът. Макар и крайно, то отразява една модерна тенденция в отношението към канонизираните световните автори. Защото чрез образцовите свои творби те занимават умовете на поколения, които вече нямат нищо общо с техния битиен свят.

Да, със своята комплексност във форма и съдържание "Божествена комедия" представлява голямо предизвикателство към днешния читател, но пък провокира нови измерения на възприемането си - както например телевизионния проект филма на Питър Грийнауей и Том Филипс "A TV Dante" (1989), създаването на Ватикански мюзикъл от епископ Марко Фризина през 2007 г. или на японски електронни игри от началото на ХХI век. до днес, на криминални романи и на холивудски продукции като "Адът на Данте" на режисьорите Арман Мастрояни и Борис Акоста (2022).

Embed from Getty Images

Днес не само поети, филолози, теолози или философи четат, препрочитат и преработват Дантевото творчество! Литературата обаче подсигурява това мощно общо присъствие. Безспорно Данте попада в канона не от времето на Елиът, но бащата на модерната поезия е авторът, който добавя към предходния авторитет на великия флорентинец импулси за нови прочити през ХХ и ХХI век.

Само няколко имена на подобни читатели ще ни убедят в категоричния интерес на модерните времена към създателя на "Божествена комедия": Езра Паунд, Еудженио Монтале, Джузепе Унгарети, Ана Ахматова, Осип Манделщам, Самюъл Бекет, Пабло Неруда, Шеймъс Хини, Хорхе Луис Борхес, Дерек Уолкът. Заедно с Елиът в този кратък списък от единайсет имена виждаме пет нобелови лауреати.

Това означава, че четенето на Данте така, както са го чели Джефри Чосър, Уилям Блейк, Аугуст Шлегел, Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, Оноре дьо Балзак, Шарл Бодлер, Аугуст Стриндберг, Стефан Георге и много други световно значими автори, му подсигурява живо присъствие в развоя на световната литература.

При това не по формулата "всички знаят кой е Данте, но никой не го е чел", която оправдава повърхностното познание за великия предшественик на Ренесанса не само у нас, но у нас - категорично.

Embed from Getty Images

Впрочем и в България активните занимания с Данте са част от началото на модерната българска литература - преводите на Константин Величков (1893-1896) и на Кирил Христов (1935) на "Ад", техните издания с коментарите на преводачите, публичните критики и оценки на преводите наистина допринасят за самочувствието на младата ни литература като част от европейската. В епохата на социализма обаче Данте се превръща в име от учебниците и колкото и да е странно, този подход отпраща поколения българи в средите на повърхностните читатели.

Доказа го появата на Дан-Брауновия "Ад" през 2013 г., който активира най-вече екскурзиите до Флоренция, но поне подсигури преиздаване на Бокачовото "Житие на Данте". И най-младата ни литература е правила опити за осмисляне на Дантевия "Ад" (кръгът около "Литературен вестник" в началото на 2009 г.), но някак си като цяло в днешната българска култура липсва нещо голямо, значимо, предизвикателно, което да свързваме с "Божествена комедия".

Embed from Getty Images

Навярно новото издание на издателство "Колибри" в нов превод на Кирил Кадийски и с нови коментари от Клео Протохристова би могло да се превърне в подобно културно явление. Към споменатите превод и коментари трябва да се добави и решението за визуално оформление с рисунки на Ботичели, тъй като тази триада е структурната основа на всяко световно издание на "Ад". И в трите елемента изданието е алтернативно спрямо нашата традиция.

По находчивото, но справедливо определение на италианистката Дария Карапеткова "божественият италиански поет (е) ад за преводачите и рай за критиците". Можем да добавим и художниците, които илюстрират божествената Дантева реч - самият Данте е бил скептичен спрямо възможностите на лирическия превод, но не и към онагледяването.

Embed from Getty Images

Днес най-разпространени са неокласицистичните илюстрации на Гюстав Доре - тази традиция тръгва от английския скулптор Джон Флаксман (за разлика от илюстрациите на мистика Уилям Блейк) и през Енгр и Доре провокира дори Салватор Дали и италианското нямо кино от 1909 г.

Но издателите са избрали първия художник на "Божествена комедия" - Сандро Ботичели, за чиито рисунки по "Ад" е прието мнението, че те са едновременно първият истински превод и коментар чрез друг вид изкуство.

Embed from Getty Images

Изборът, Клео Протохристова да напише коментарите и предговора явно се основава на значимостта й като академична фигура във филологическата дисциплина "Антична и западноевропейска литература". Новостта на нейните коментари е във формата им - тя е избрала не чисто академичния подход с множество бележки като паратекст, които забавят четенето за сметка на разбирането, а вписването в потока на прочита - предговор към цялото и въвеждащ коментар към всяка една песен на достъпен език, но без компромис в контекстуализирането и просветляването на непознатото за един по-широк кръг читатели.

По този начин нейният коментар партнира на превода, който пък от своя страна е насочен не към филолози, теолози или философи, а към живите днешни хора, който чрез поетическото слово могат да се потопят в света на Дантевия "Ад".

Много могат да бъдат основанията за нов превод на първата част от "Божествена комедия" на български - от лични предизвикателства до аргументи, свързани с критиката на предходните преводи.

У нас най-често издаван е преводът на Константин Величков (последното 24-то издание е от тази година в ИК "Кръг", въпреки че езикът на който е направен преводът, е на повече от 120 години), а най-разпространен в учебен режим е преводът на Иван Иванов и Любен Любенов (техният, като и този на Кирил Станчев предават съдържанието на цялата "Комедия" коректно, но четенето им е затруднено откъм не добра поетичност на словото).

Embed from Getty Images

В дългата история на българските издания на Данте има и куриозни случаи - например преведеният от Николай Лилиев през 1928 г. прозаичен френски текст на "Божествена комедия, разказана за юноши от Б. Ганьо".

Видимо въпросът за нов превод на съвременен български език е подвластен на целта, която си поставя. Тя може да се сведе до две алтернативи.

Първата е точно предаване на съдържанието на Дантевия оригинал във всяко едно измерение - мисля че това е непосилна задача както поради особената форма на това съдържание, така и поради дългия рецептивен живот на оригинала, а пък информативни преводи на български вече са налични.

Втората предполага преводът да се приближи в поетическото претворяване (такова е обозначението на заглавната страница на изданието) до тъй наречения от Валтер Бенямин "чист език".

Embed from Getty Images

Изборът на Кадийски е да се стреми да предаде неуловимото, тайнственото, поетическото естество на Дантевата поезия, без да затваря прочита само за подготвени читатели, а да го отвори към вълненията и преживяванията на съвременните българи. Не само защото има значим опит в този подход, а защото неговият опит винаги е следвал съзнато или не Гьотевата формула: "основно заблуждение на превеждащия е да се придържа към случайното състояние на собствения език вместо чрез чуждия език мощно да го раздвижи". Тъкмо този подход разгръща Валтер Бенямин в своето есе "Задачата на преводача" и определя превода като израз на "най-вътрешни отношения между езиците", чието "родство ... не се вижда в голото подобие или копие на оригинала, а в достижимостта на интенциите".

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

Според влиятелния немски философ на модерността задачата на преводача е "да разширява езика като разтвори в своя онзи чист език, който е вграден в чуждия", т.е. "да събуди резонансът на оригинала чрез откриването на общите за двата езикови свята интенции".

Предговорът на изданието оценява постигнатото от Кирил Кадийски в съзвучие с Гьотевото и с Беняминовото виждане: "виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции от оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и непостигано по-рано уподобяване на "сладостния нов стил", оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема."

Резултатът от претворяването, от коментарите и от визуалното оформление в тяхното единство е силен аргумент в подкрепа за преценката на изкушен и опитен читател като Клео Протохристова: "за първи път (е) възможен един не просто незатруднен, а и удоволствен прочит на "Ад".

"За пръв път" на български и "удоволствен прочит" - тези два наистина нови момента в "новия живот" на Дантевия "Ад" в България, които напълно споделям, ми дават основание да повторя казаното в началото - това издание може да се превърне в положителен повратен момент в българската рецепция на Данте.

Embed from Getty Images

Преводачът и поетът Кирил Кадийски, след като преди време активно инициира новото възприемане на френския символизъм у нас, в последните години съзнателно свързва своя опит, майсторство и виртуозност с началата на Ренесанса. Този негов личен избор е истински шанс за новите поколения български читатели да се докоснат до поезия, която ние възприемахме най-вече информативно.

И понеже вярвам в силата на поезията, която ни увлича в "чистия език", ми се иска да вярвам, че с всеки подобен издателски проект се откриват хоризонти за преодоляване на днешното адско състояние на българската култура и за спасяването на подложеното на адски мъчения българско слово.

Младен ВЛАШКИ


Данте Алигиери е италиански поет, писател, мислител и политически деец, роден във Флоренция през 1265 г. и починал в Равена през 1321 година. Произхожда от видно флорентинско семейство, изиграло важна роля в живота на града. След възшествието на черните гвелфи Данте е осъден и принуден да напусне родния си град. По време на изгнанието си написва "Божествена комедия", смятана за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. Наред с Петрарка и Бокачо Данте налага тосканския диалект като литературен език. Наричан е "баща на италианския език" и "Върховният поет" (il Sommo Poeta).

Още

10-годишен илюстрира "Божествена комедия" на Данте

10-годишен илюстрира "Божествена комедия" на Данте

Още

Данте и виденията за задгробния живот сред южните славяни

Данте и виденията за задгробния живот сред южните славяни

Още

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Още

Синелибри 2021 почита Данте под мотото "Божествена комедия"

Синелибри 2021 почита Данте под мотото "Божествена комедия"

Още

Италия пусна влак по "маршрутите" на Данте

Италия пусна влак по "маршрутите" на Данте

Още

Вечният "Ад" на Данте в ново луксозно издание с илюстрации на Гюстав Доре

Вечният "Ад" на Данте в ново луксозно издание с илюстрации на Гюстав Доре

Още

Италия отбелязва 700-годишнината от смъртта  на Данте

Италия отбелязва 700-годишнината от смъртта на Данте

Още

Изложбата "Данте плюс 700 - софийско издание" отбелязва годишнината от смъртта на големия италиански поет

Изложбата "Данте плюс 700 - софийско издание" отбелязва годишнината от смъртта на големия италиански поет

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Кои са местата в София, вдъхновявали българските писатели?

Четвъртият сезон на "Литературни маршрути" продължава през юли със "Зелена литературна разходка из Курубаглар" (днешен Лозенец) и с маршрут за проф. Иван Шишманов и неговия род и с маршрут, посветен на пет български писателки

Биографията на Зеленски излиза на български

Френски журналисти описват живота на актьора, който стана президент на Украйна

Ингмар Бергман: Изкуството (не само киното) ми се струва безсмислено (откъс)

Преди броени дни излезе новият сборник "Статии, есета, лекции" на легендата на световното кино Ингмар Бергман

"Повелителката на книгите" от Карън Хокинс - за вълшебството да откриеш правилната книга в точния момент (откъс)

Книгите живеят, дишат и говорят в стоплящия сърцето роман от американската писателка

Азем Делиу: Свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода

Младият косовски писател ще представи българското издание на романа си "Записки на Червея Смолински"

Украинският автор Сергий Жадан ще получи Наградата за мир на Франкфуртския панаир на книгата

"Благодаря на германските издатели и книгоразпространители за тазгодишната Награда за мир. Много е важно Украйна да присъства в германското информационно пространство" сподели Жадан