"Любов и смърт по Данте и Бокачо" или накъде отиваме всички ние?

"За смисъла в разрухата и саморазрухата, за опита за бунт на всяко ново изгубено поколение, за желанието да се изгубим нарочно, че да се намерим. Ренесансовите идеи на Данте и Бокачо въведени и вплетени в нашия свят на отчуждение, когато Човекът губи Човека, а "Накъде отиваме всички ние?" става все по-неясен обект на разсъждения или краткотрайна забрава. Дали щастието ни е абстинентна фантазия или въпрос на избор, проведен през човешкия ни талант да го живеем тоя живот и да се избираме един друг всеки ден?

Нека отново да потърсим смисъла в безсмислието, за да можем за малко да забравим, че светът е Ад, разтварящ се под краката ни и да го превърнем в Рай през любовта, която може да ни спаси поне за малко..., поне докато сме тук.", казват от екипа на спектакъла "Любов и смърт по Данте и Бокачо", чиято предпремиера е днес от 19.30 часа във Fabrica 126 в София.

Следващите дати на представлението са 16 и 17 септември от 19.30 часа отново във Fabrica 126 в столицата.

Екипът на спектакъла "Любов и смърт по Данте и Бокачо" (Снимка: Миглена Везирева и Ивайло Николов)

Това е свободно-театрално, жанрово-невротично преживяване с постпънк предапокалиптично афтърпарти, а след спектакъла щи имате възможност да ударите по едно наздраве и да послушате малко хубава музика.

Вход - свободен, изход - на шапка.

Сценичната версия и постановка са на Анастасия Събева, сценографията и костюмите на Ивайло Николов, хореограф е Александър Манджуков, а музиката е на Добромир Кисьов.

В спектакъла ще видите: Августина-Калина Петкова, Кирил Недков, Кристиян Негалов, Миглена Везирова, Мила Люцканова, Николай Николов, Пепа Николова, Станислава Николова, Явор Вълканов, Георги Попов с гласа на Йосиф Шурелов и "Патриотична песен" на Нова генерация.

Какво да очаквате на "Любов и смърт по Данте и Бокачо", разговаряме с режисьора Анастасия Събева:

Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

Още

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

- След месеци на изолация, особено болезнени за творците, какво е усещането да се завърнеш в театралната магия? Кое бе най-тежкото по време на пандемията?
- След като тези месеци изместиха фокуса на живеене и цялото ни ежедневие в една конкретна точка, всички ние разбрахме колко лесно заменимо и недотам важно се оказва изкуството в живота ни. Това може да се разгледа и през личната катастрофа за всеки един преживяващ себе си като творец.

На мен все ми се иска да погледна тази дълбока тревожност, в която неминуемо изпаднахме, като въображение за възможности. Защото кризите всъщност зареждат творческия ни потенциал и разширяват възможността ни да разказваме вълнуващи истории. Поне така се надявам.

"Любов и смърт по Данте и Бокачо" (Снимка: Миглена Везирева и Ивайло Николов)

- Казвате свободно-театрално, невротично преживяване с постпънк предапокалиптично афтърпарти? Какво всъщност сте приготвили за зрителите?
- Представление, което се надяваме да вълнува по много различни, допълващи се начини. С много музика и постапокалиптична красота; крайно различни театрални средства в нетеатрална среда.

За мен е много интересно дали ще се справим и ще обединим всички тези жанрове във Фабрика 126, която е много далеч от театралната, но пък е точно това което търсихме.

Екипът на спектакъла "Любов и смърт по Данте и Бокачо" (Снимка: Миглена Везирева и Ивайло Николов)

- Съвременен прочит на Данте и Бокачо - риск, провокация или завръщане към нещо отдавна изгубено през очите на младия, търсещ човек? Още с името на спектакъла идва очакването за антагонизъм?
- Точно така. През въпросния антагонизъм е изтъкан спектакъла, в който се стремим през цялото време да се преплитат високо и ниско красиво и грозно, живот и смърт. Отдавна сме изгубили красотата и невинността на ренесансовия човек, а може би просто за малко сме ги позабравили.

Човекът е очарователно създание и всъщност според мен винаги ще има огромна нужда от изкуство, даже невинаги да го съзнава. Защото само през изкуството най-непосредствено може да изразява вълненията на душата, които по парадокс никога не остаряват и не се променят.

- Как изглежда бунът на съвременния човек и срещу какво е?
- Много важно е да отбележим, че този "бунт" не се тълкува от нас в политическа конотация, а по-скоро в социална и културна.

Безперспективността и усещането за огромна липса на смисъл и възможности залива нашето ново "изгубено поколение" и това всъщност ще бъде основната тема на този спектакъл.

Екипът на спектакъла "Любов и смърт по Данте и Бокачо" (Снимка: Миглена Везирева и Ивайло Николов)

- Ще ни разкажеш ли за екипа и как се събрахте?
- Екипът ни е съставен предимно от много млади, току-що завършващи Академията колеги. За мен беше много важно с този проект да дадем възможност на най-потърпевшите в тази ситуация, които сега стъпват на професионална сцена, а всички държавни културни институции се намират, разбира се в много трудно положение и няма как да се очаква тези съвсем млади хора да имат същия шанс, какъвто ние сме имали преди няколко години.

Проектът ни е финансиран от Столична програма култура, както беше и "Ромео и Жулиета", за което сме изключително благодарни и отговорни към творческите резултати.

Визията и костюмите са дело на Ивайло Николов, а музикалните интерпретации на Добромир Кисьов. Хореограф е Александър Манджуков, което допълва високата професионалност и квалификация на постановъчния екип.

"Любов и смърт по Данте и Бокачо" прави своята предпремиера на 30 август във Fabrica 126 от 19.30 часа

Заповядайте на"Любов и смърт по Данте и Бокачо" във FABRICA 126 тази вечер от 19.30 часа, както и на 16 и 17 септември отново там. Последвайте събитието във фейсбук - ТУК

Проектът е финансиран от програма "Култура" на Столична община.

Още

Августина-Калина Петкова: Правя нещото, което обичам, а това е лукс

Още

"Ромео и Жулиета" - най-щастливата трагедия в човешката култура

Още

Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско

Още

Вълнуващата любовна приказка "Кралят Елен" - в Кино "Кабана"