СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско
"Театърът трябва да се отнася към публиката с уважение, да не я лъже и да не я подценява", споделя режисьорът на "Нирвана" и "Косвени щети"
Автор : / 2084 Прочита 0 Коментара
Максима Боева сред героините й от "Косвени щети" (Снимки: Театър Азарян/Колаж: Юлиян Илиев)
Как действа "ТЯ" в условията на внезапно развихрилия се кошмар и как той показва колко сложни са категориите за "добрите" и "лошите", с които сме свикнали да живеем и до днес?
Тези и още много въпроси, свързани с борбата на човека да запази своята индивидуалност по време на война, ни провокират в най-новата постановка на режисьора Максима Боева "Косвени щети", по книгата на носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич - "Войната не е с лице на жена".
Спектакълът направи своята успешна премиера, а сега ви очаква на 9-и и 26-и юни от 19.00 часа на сцена Backstage в театър Азарян.
Максима Боева завършва през 2017 г. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за драматичен театър" при проф. Пламен Марков. В момента следва "Мениджмънт в сценичните изкуства", отново там. Щатен режисьор е в ДКТ "Васил Друмев", Шумен. Дебютният ѝ спектакъл "Нирвана" получава множество отличия на няколко фестивала, между които три номинации за ИКАР 2019 - включително в категория "Дебют" за режисурата на спектакъла. Проектът "Косвени щети" е нейният първи независим проект.
Тази година Максима Боева получи Грамота за творчески постижения от Министерството на културата по повод 24 май.
Максима Боева за това как се прави искрен и човеколюбив театър:
Максима Боева (Снимка: Личен архив)
- Има ли някаква тайна около спектакъла ти "Нирвана" и всичките му признания и отзвук?
- Историята бе много лична и за мен, и за екипа. На всички нас ни се правеше точно този спектакъл, точно в този момент. Това рядко се случва. Всички в екипа си казахме, че това е нашата тема, нашият спектакъл и всеки си намери нещо лично. Дълъг процес, в който изпипахме всичко и се получиха нещата. Радвам се, че и ДТ "Васил Друмев" и изобщо Шумен си го обича и продължава да се играе пред препълнена зала.
Има я и нуждата да се случи нещо, което не е задължително да е смешничко, лесничко и естрадничко.
- Да поговорим за темата на спектакъла "Косвени щети". Защо млад човек като теб се спря точно върху едно от лицата на войната?
- Това са интуитивни неща. Историите са важни и това, че съм млад човек не ме ограничава да не ме интересуват.
Напротив, струва ми се, че живея в свят, който непрекъснато е на границата на следваща световна война. Идеята е, че всичко това може да се повтори, но този мач вече сме го играли.
- Експериментирате с различни театрални похвати в постановката.
- В спектакъла има документален и куклен театър само заради моята нахалност (смее се). Аз съм завършила режисура за драматичен театър. Кукленият театър е друг жанр, друго изкуство, което е сродно, но има друг език и специфики. На мен винаги ми е бил интересен и реших да се пробвам. Даже екипът е три актриси, завършили куклен театър, и три - драматичен театър, за да има баланс, за да има и аз от какво да се уча в движение.
- След успеха на "Нирвана", тръгваш ли с опасения и притеснения, че с "Косвени щети" може да не се получи същото?
- Естествено е да имам, обаче аз не правя театър, за да получа награди.
Правя истории, които са ме развълнували, и с които събирам екип със същите вълнения. С вярата, че в публиката има хора, които имат нужда да видят точно това, да чуят и съпреживеят тази история.
Премиерата мина успешно. Надявам се да продължи така и занапред.
- "Косвени щети" е независим проект. Какви са трудностите при направата му?
- Независим проект, който се случи с много усилия. Основното ни финансиране е от фонд "Култура" по програма "Дебюти". Успяхме да привлечем и партньори като "Български фонд за жените", тъй като това е история за жените по време на войната. Как да запазиш женствеността си в невъзможни условия. И от там как запазваш човешкото в невъзможни условия.
Tова е история за борбата. Как в тези условия да намериш ново битие, нов начин, по който парадоксално да запазиш нещо от себе си.
Началото на тази работа бе на Панаира на младите в Младежки театър, с по-друг текст. Но тогава още търсехме езика, как да го представим. След финансирането от НФК, Театър Азарян бяха така добри да ни подадат ръка. Тук дойде ужасът, че трябва да се занимавам със спектакъла хем творчески, хем организационно. Появява се някаква творческа идея и един глас в главата ти казва: "Ти, нормален ли си? Знаеш ли колко пари струва това?" Сложно е. Искаш да имаш творчески порив, но сам си слагаш други ограничения. Трудно беше, но се справихме.
Катерина Стоянова в "Косвени щети" (Снимка: Мария Цветкова/Театър Азарян)
- Какво ще видят зрителите, гледайки "Косвени щети"?
- Един ключов момент от този спектакъл, мога да обобщя така - едно момиче излиза на сцената и казва: "Аз на война тръгнах с цял куфар шоколадови бонбони". Е, как така? (смее се)
Това е история за един млади, даже малки момичета, които от романтизъм, от героизъм искат да отидат да защитават родината. И се срещат с един суров, кошмарен свят, в който надеждата им за велики подвизи пропада и остава само борбата за оцеляване. И все пак те остават, показвайки какво означава да си жена на война. Да се докажеш, че имаш право да бъдеш там. От друга страна, да не се правиш на мъж, само и само за да те приемат.
Сложна, на моменти изключително смешна ситуация. В спектакъла има много комедийност и смях, на други моменти е трагичен.
- Кое бе най-трудното в адаптирането на текста на Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич и романът й "Войната не е с лице на жена?"
- Текстът не е театрален изключително трудно да го направиш на сцена нещо, което не е пиеса. Светлана Алексиевич има изключителната особеност да извежда от документа художествената стойност. Да не остави само статистиката, а да намери човешкото. И все пак това все още не е театър. Да избереш от една дебела книга, какво в час и 15 минути да направиш като спектакъл, кое да е есенцията от нея, но да има свой собствен живот, какъв е сценичния му образ - това е много дълъг процес на работа. За мен, за артистите, за художника, за композитора. Всички заедно четохме книгата. Всеки от нас извади парчетата, които най-много ни говорят, и заедно създадохме движението на разказа в спектакъла.
Другата борба беше да сме възможно най-автентични към тези документални разкази. Към начина на изразяване на тези хора и фактите от историите им. Не сме дописвали и манипулирали нищо.
- Как си избра екипа?
- Ние сме млади хора, някои от нас в категорията дебютант. Екипът са хора, които не само познавам, но и чиято работа съм наблюдавала и много уважавам, а и на които мога да се доверя. Имахме и късмета към нас да се присъедини Михаил Шишков - баща - изключителен творец и професионалист с 400 спектакъла зад гърба си, който ни подари музиката си.
- Защо реши точно режисура, предполагам, че си играла и на сцена?
- Да, в ученическите си години играех, даже и награди имах. Просто това в един момент спря да ми носи удоволствие. Моят проф. Пламен Марков казваше: "Актьорът трябва да може да бъде някой друг и да иска да бъде някой друг". Трябва да има и моженето и искането. Иначе не става. Нямам внушителна история защо режисура, но веднъж в гимназията ми поискаха да направя една презентация, а аз реших да направим репортаж. Стана успешен и се оказа, че този процес ми е много приятен. После правих ученически филм на екологична тема.
Процесът на създаване е изключително интересен. Режисьорската работа е нагла - трябва ѝ по малко от всичко. Искаш да напишеш текст, но не си написал, от друга страна намираш текст и казваш, че точно това си искал да кажеш и го представяш през себе си (смее се). Искаш да го изиграеш, но има хора които играят по-добре от теб. Представяш си какъв трябва да е образът, но има по-добри художници от теб и тях си ги взимаш. Взимаш от всичко по малко и го превръщаш в един цялостен свят.
- Трябва ли да си лидер, за да си успешен режисьор?
- Изисква се да си лидер. Трябват и усилия, и характер.
- Ти какъв характер си?
- Надявам се - разбиращ към колегите и такъв, който не ми позволява да се предавам по пътя. Вероятно и много изискващ. Това са огромни усилия и когато има някакъв проблем, всички чакат режисьора да го реши. Особено в независим проект.
Режисьорът трябва да е много обичащ екипа си. Да се отнася с тях като към колеги, а не като средства за себеизразяване. И да иска да работи в група. На мен лично това ми е най-приятното. Не обичам да съм сама. Обичам около мен да има шум. Присъствието на други хора ме зарежда.
Анелия Мангърова в "Косвени щети" (Снимка: Мария Цветкова/Театър Азарян)
- Имаш ли притеснения при режисурата на по-големи, популярни имена?
- Реално още не ми се е случвало. Ето например Ирина Митева, която играе в "Нирвана" - ние с нея заедно завършихме НАТФИЗ и тя междувременно стана звезда, след всяко представления я причакват за автографи. А пък за мен тя е моята приятелка Ирина. Да, имам някакво притеснение дали, когато се наложи да работя с известни имена, те ще ми имат доверие. Но за мен добрият професионалист се отнася с разбиране и уважение към колегата, независимо от възрастта му. В крайна сметка спектакълът е най-важен.
С голямо удоволствие бих искала да се уча от по-опитните колеги и се надявам не егото да е водещо, а желанието да се получи нещо добре. Тогава всичко е наред. Неуважението към колегата не зависи от възрастта и колко е утвърден. Свързано е с други пропуски.
- Жена-режисьор. Има ли разлика в отношението, пречи ли и къде свършват предразсъдъците?
- Има я в това, че един мъж-режисьор, никога няма да го питат това пречи ли ти (смее се).
Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско. Мъжки или женски са всекидневните, евтини филми и сериали, в които на корицата за мъжете слагат голи мадами и коли, а за жените слагат токчета и червила. Има такива продукти в ентъртейнмънта, но аз не творя в тази категория. Ако правиш нещо стойностно и искрено, мъжко или женско няма никакво значение.
Предразсъдъците се появяват и там, когато се задейства рефлексът: А бе, ти не си ли твърде малка? Усещала съм го, но не се занимавам с него. Ако човек работи добре, нещата бързо се изчистват. Темата за мъжката и женската режисура ми се струва инфантилна.
Дори и да вземем спектакъла "Косвени щети" - той е историята на жените по време на войната, но категорично не смятам, че това е женски спектакъл. Не. Това е история за човека и борбата да запази своята индивидуалност. Да, през гледната точка на жените във война, но това е така, защото ние не сме свикнали да мислим, че има жени снайперистки, сапьорки...
Максима Боева (Снимка: Личен архив)
- От кои режисьорски имена се учиш?
- Не мога да пропусна, че съм завършила при Пламен Марков, който ме е обучавал, взимал ме е за асистент да му "крада от занаята" както казва той, и това оставя своя отпечатък. Научил ме е на много.
Харесвам не толкова режисьори, колкото отделни представления, на които можеш да кажеш: Това е! При всеки режисьор има по-успешни и по-малко такива, което е нормално. Творчеството е такова, понякога става, понякога не, но ти нямаш пълен контрол върху това, защото невинаги зависи от таланта или труда ти. Работят други сили, неизвестни.
Винаги препрочитам книгите на Леон Даниел, особено когато съм в дупка в творчеството си - каквото и да хвана там, то започва да ми говори. С Уди Алън е по същия начин. В големите майстори винаги ще намерите отговори, които търсите. Сега, докато правехме "Косвени щети", четох книгата на Славчо Маленов за кукления театър. Уча се от всички.
- Отстрани как се виждаш?
- Най-много ценя в себе си, че съм борбена личност и не се отказвам, пък било то и от инатлък (смее се). Ако нещо не става, в един момент почвам да го правя напук.
Максима Боева (Снимка: Личен архив)
- Кое ти дава сила?
- Нямам никаква представа. Може би най-много ме дърпа това, че работим в група, ядро, фокусирано върху една цел. Обичам да ми е шумно. Аз съм шумен човек. Екстроверт, който се смее силно, като "раздрънкано ремарке", както казва баща ми (смее се).
- Следващият спектакъл е...
- В Шуменския театър ще правим спектакъл по български текстове заедно с моя приятел Любомир Колаксъзов, също режисьор. Ще бъде куклено-драматичен по текстове на Алеко Константинов, но още не издаваме подробности.
- Следваш и арт мениджмънт в момента. Как изглежда българският театър и какво те дразни на българската сцена?
- Да. Предстои ми да се дипломирам в специалност арт мениджмънт. Харесвам всичко, което е искрено. По принцип гледам да не обсъждам колегите, защото знам, че всичко се постига с много усилия. Даже и това, което не ми харесва.
Искам театърът да е искрен и човеколюбив, да не се претупват нещата, да не се произвеждат набързо и насила представления само с цел печалба. Театърът трябва да се отнася към публиката с уважение, да не я лъже и да не я подценява.
- Бориш се театърът да присъства повече в образованието?
- Моята тема за държавен изпит е театърът, като част от образованието, защото смятам, че театърът е необходим за човешкото развитие. Да играеш е естествен нагон, почти примитивна необходимост. Театърът носи душевна наслада - човек има нужда театър, както има нужда от хубава музика или филм.
Театърът трябва да присъства в образованието, защото от една страна те развива душевно - емпатията, емоциите, а от друга - интелигентността, способността за анализ, четенето с разбиране, исторически познания, литературни познания, способности за работа в екип. Въобще умения, които са необходими и важни.
Не е важно всички ученици да станат талантливи артисти, но е важно у тях да се развият сетива, с които да общуват с изкуството - затова сме включили рисуването и музиката в училище....но и тях общо взето сме ги ритнали някъде. А имаме нужда от тях.
Интервю на Тина Философова
Максима Боева сред героините й от "Косвени щети" (Снимки: Театър Азарян/Колаж: Юлиян Илиев)
На 9-и и 26-и юни 19.00 ч. сцена Backstage в Театър Азарян посреща спектакъла "Косвени щети" на Максима Боева, по книгата на носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич - "Войната не е с лице на жена".
Проектът е финансиран от Национален фонд "Култура" по програма "Дебюти" и се осъществява с подкрепата на "Клас 5Х5", Български фонд за жените, Младежки театър "Николай Бинев" и издателство "Парадокс".
Билети за спектакъла може да закупите от касите на Билетен център - НДК, и онлайн на www.tickets.ndk.bg.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}