ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
Итало Калвино - най-добрият разказвач на Италия
Според преводача Сава Славчев през последните 50 години той няма аналог
Автор: 664 Прочита 0 Коментара
/ Писателят, преводач и доктор по философия Валентин Калинов, преводачът Сава Славчев и литературната теоретичка Ани Бурова участват в дискусията „Писателят, който играе с жанровете, стила, началата“, посветена на 100-годишнината от рождението на Итало Калв"Итало Калвино е най-добрият съвременен разказвач на Италия, през последните 50 години няма аналог", каза снощи преводачът Сава Славчев. Той бе модератор на дискусията "Писателят, който играе с жанровете, стила, началата", част от програмата за 100-годишнината от рождението на италианския писател.
Събитието се състоя в "Каза либри". То бе в рамките на есенното издание на "Литературни срещи", което се реализира в партньорство със "Синелибри" и със съдействието на Италианския културен институт в София.
В дискусията участваха литературната теоретичка Ани Бурова и писателят, преводач и доктор по философия Валентин Калинов.
Според Калинов Итало Калвино е символ на един нов тип писане на проза.
Тя е необикновена - предрешава се като класическа и разказваческа проза, но зад нея се обаждат или проработват механизми, които са антикласически и които ние можем да определим, използвайки термина "постмодерни", каза Валентин Калинов.
"Това са определени механизми, които възприемат някои основни точки на разлом в отношението между езика и света. Това са ориентири, които са концептуални и които препращат към определена стратегия за това езикът да се използва като начин, като средство за опознаване на света", уточни философът.
"Калвино не е случаен писател", подчерта Валентин Калинов. "Калвино създава литература с ясното съзнание какво трябва да бъде литературата за него. Това не е случайна, не е контингентна литература, това не е литература, появила се между другото", коментира още той.
100 години от рождението на Итало Калвино отбелязват есенните „Литературни срещи“ по време на Cinelibri
Според Сава Славчев основната задача, която Калвино сякаш си поставя във всяко едно нещо, което пише, е неговото желание за опознаване - на света, на себе си, на отношенията, на съпоставянето с другия и т.н. "Каквото и да пише Калвино, то е различно - всяка една книга е различна от другата", смята преводачът.
Според него именно това е, което е обединяващото и общото между всички книги на Калвино - че те са различни, а нишката, която води през всичките книжки е, че те са опит за опознаване на света и на себе си.
"Навсякъде при него присъства иронията", подчерта преводачът. "Калвино е човекът, който успява да естетизира баналното като ключ за екзистенциалното", допълни Славчев.
Според Ани Бурова при всички големи писатели, колкото и да свързани с определено литературно течение, винаги надделява личният почерк и отпечатък.
"Калвино наистина притежава разнообразие, което е изключително рядко срещано. Рядко имаме писатели, които да успяват по толкова органичен начин вътре в собственото си творчество да изглеждат толкова различни", каза тя.
По думите й, тези различия обаче не са толкова големи, понеже има неща, които свързват всичките му книги.
"Едното е неговата способност да разказва, да създава повествование", каза Бурова. Другото според нея е, че при Калвино има страст и интерес към системата, към литературния модел.
Поетът и преводач Кирил Кадийски (Снимка: Яница Христова/ БТА)
"Калвино не може да бъде сведен само до някакво определение. Ако трябва да го определим все пак, принадлежността му към постмодернизма, разбира се, е очевидна", посочи литературната теоретичка. "Трябва да кажем и друго - Калвино просто е от тези писатели, за които самата литература е много интересна като зародиш на други литературни творби", допълни тя.
В разговора за италианския писател и неговото творчество се включиха и гости от публиката, сред които културологът Александър Кьосев, музикологът Анда Палиева и поетът Кирил Кадийски.
Александър Кьосев смята, че Итало Калвино има много родствени автори, включително в Източна Европа и Русия.
Тодорова Радева (Снимка: Яница Христова/ БТА)
"Има наследници и в българската литература - ранният Георги Господинов с "Естествен роман", даде пример културологът. Той посочи, че Калвино има един литературен брат, който не може да не бъде споменат - "толкова близък по дух на писане на литература и на връзката между литература, гносеология, метасюжетност, философия и т.н. - Хорхе Луис Борхес".
"В някакъв смисъл те се занимават с еднаква проблематика, правят го, разбира се, по безкрайно различен начин. Самият факт, че Калвино пише романи, а Борхес пише главно разкази, показва гигантската разлика между тях", каза Александър Кьосев.
Музикалният изследовател Анда Палиева разказа за връзката на Итало Калвино с музиката у нас.
"В България е написана една творба от български композитор-авангардист - Георги Тутев, посветена на "Невидимите градове", каза тя.
"Във връзка с рецепцията на Калвино трябва да кажа, че всъщност тази творба е по-рано позната и чута като име у нас (преди романът да бъде преведен - бел.а.), докато Георги Тутев пише своята творба през 1987 г... Тя е инспирирана от произведението на Калвино, без да го следва буквално - инспирирана от структурата на романа, от цялата атмосфера, философия и колорит", разказа музикологът.
Поетът Кирил Кадийски изрази тревогата си, че не вижда в залата утвърдени имена на български писатели, които също да се включат в дискусията тази вечер. За самото писане поетът заяви, че е "познато, всичко вече е написано след Библията и другите свещени книги".
"Новото не е в това да кажеш нещо ново... Новото е да го кажеш по нов начин", смята той.
Философът Валентин Калинов и модераторката Гергана Гълъбова (Снимка: Яница Христова/ БТА)
Събитието в чест на 100 години от рождението на италианския писател Итало Калвино стартира с пърформанс, носещ името "Господин Паломар". В ролята на г-н Паломар участва актьорът Александър Тонев. Той влезе в образа на едноименния герой под звуците на пиано, изсвирени от Инес Симеонова. Режисьор спектакъла е Валерия Вълчева.
Вечерта продължи с четене на авторски текстове, вдъхновени от романа "Ако пътник в зимна нощ" на Итало Калвино. Модератор на събитието бе писателката Гергана Гълъбова, а свои произведения прочетоха Валентин Калинов, Поли Муканова, Екатерина Григорова и Тодор П. Тодоров. Яна Букова се включи онлайн със свой разказ.
Итало Калвино е роден на 15 октомври 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но когато е на две години родителите му се връщат в Италия и той отраства в Сан Ремо.
През 1941 г. Калвино започва да следва агрономия в Торинския университет, но вече се интересува и от литература - пише разкази, поезия и текстове за театър. След края на Втората световна война се записва в литературния факултет на университета, където през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.
След това Калвино започва да работи в издателската сфера и сътрудничи като журналист на различни вестници.
През 1964 г. писателят е в Париж, където се свързва с литературния авангард и става член на литературната група "Улипо" - "Работилницата за потенциална литература". Там се запознава с автори като Ролан Барт и Реймон Кьоно. Това го вдъхновява да започне да експериментира с литературните форми, което се отразява благоприятно върху успеха му.
Итало Калвино умира на 19 септември 1985 г., на 61-годишна възраст.
Разнообразното му творчество е добре познато в България с произведения като "Баронът по дърветата", "Несъществуващият рицар", "Разполовеният виконт", "Космически комедии", "Марковалдо, или сезоните в града", "Невидимите градове", "Ако пътник в зимна нощ", "Паломар" и "Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие".