ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
Итало Калвино - най-добрият разказвач на Италия
Според преводача Сава Славчев през последните 50 години той няма аналог
Автор: / 517 Прочита 0 Коментара
Писателят, преводач и доктор по философия Валентин Калинов, преводачът Сава Славчев и литературната теоретичка Ани Бурова участват в дискусията „Писателят, който играе с жанровете, стила, началата“, посветена на 100-годишнината от рождението на Итало Калв
"Итало Калвино е най-добрият съвременен разказвач на Италия, през последните 50 години няма аналог", каза снощи преводачът Сава Славчев. Той бе модератор на дискусията "Писателят, който играе с жанровете, стила, началата", част от програмата за 100-годишнината от рождението на италианския писател.
Събитието се състоя в "Каза либри". То бе в рамките на есенното издание на "Литературни срещи", което се реализира в партньорство със "Синелибри" и със съдействието на Италианския културен институт в София.
В дискусията участваха литературната теоретичка Ани Бурова и писателят, преводач и доктор по философия Валентин Калинов.
Според Калинов Итало Калвино е символ на един нов тип писане на проза.
Тя е необикновена - предрешава се като класическа и разказваческа проза, но зад нея се обаждат или проработват механизми, които са антикласически и които ние можем да определим, използвайки термина "постмодерни", каза Валентин Калинов.
"Това са определени механизми, които възприемат някои основни точки на разлом в отношението между езика и света. Това са ориентири, които са концептуални и които препращат към определена стратегия за това езикът да се използва като начин, като средство за опознаване на света", уточни философът.
"Калвино не е случаен писател", подчерта Валентин Калинов. "Калвино създава литература с ясното съзнание какво трябва да бъде литературата за него. Това не е случайна, не е контингентна литература, това не е литература, появила се между другото", коментира още той.
Според Сава Славчев основната задача, която Калвино сякаш си поставя във всяко едно нещо, което пише, е неговото желание за опознаване - на света, на себе си, на отношенията, на съпоставянето с другия и т.н. "Каквото и да пише Калвино, то е различно - всяка една книга е различна от другата", смята преводачът.
Според него именно това е, което е обединяващото и общото между всички книги на Калвино - че те са различни, а нишката, която води през всичките книжки е, че те са опит за опознаване на света и на себе си.
"Навсякъде при него присъства иронията", подчерта преводачът. "Калвино е човекът, който успява да естетизира баналното като ключ за екзистенциалното", допълни Славчев.
Според Ани Бурова при всички големи писатели, колкото и да свързани с определено литературно течение, винаги надделява личният почерк и отпечатък.
"Калвино наистина притежава разнообразие, което е изключително рядко срещано. Рядко имаме писатели, които да успяват по толкова органичен начин вътре в собственото си творчество да изглеждат толкова различни", каза тя.
По думите й, тези различия обаче не са толкова големи, понеже има неща, които свързват всичките му книги.
"Едното е неговата способност да разказва, да създава повествование", каза Бурова. Другото според нея е, че при Калвино има страст и интерес към системата, към литературния модел.
Поетът и преводач Кирил Кадийски (Снимка: Яница Христова/ БТА)
"Калвино не може да бъде сведен само до някакво определение. Ако трябва да го определим все пак, принадлежността му към постмодернизма, разбира се, е очевидна", посочи литературната теоретичка. "Трябва да кажем и друго - Калвино просто е от тези писатели, за които самата литература е много интересна като зародиш на други литературни творби", допълни тя.
В разговора за италианския писател и неговото творчество се включиха и гости от публиката, сред които културологът Александър Кьосев, музикологът Анда Палиева и поетът Кирил Кадийски.
Александър Кьосев смята, че Итало Калвино има много родствени автори, включително в Източна Европа и Русия.
Тодорова Радева (Снимка: Яница Христова/ БТА)
"Има наследници и в българската литература - ранният Георги Господинов с "Естествен роман", даде пример културологът. Той посочи, че Калвино има един литературен брат, който не може да не бъде споменат - "толкова близък по дух на писане на литература и на връзката между литература, гносеология, метасюжетност, философия и т.н. - Хорхе Луис Борхес".
"В някакъв смисъл те се занимават с еднаква проблематика, правят го, разбира се, по безкрайно различен начин. Самият факт, че Калвино пише романи, а Борхес пише главно разкази, показва гигантската разлика между тях", каза Александър Кьосев.
Музикалният изследовател Анда Палиева разказа за връзката на Итало Калвино с музиката у нас.
"В България е написана една творба от български композитор-авангардист - Георги Тутев, посветена на "Невидимите градове", каза тя.
"Във връзка с рецепцията на Калвино трябва да кажа, че всъщност тази творба е по-рано позната и чута като име у нас (преди романът да бъде преведен - бел.а.), докато Георги Тутев пише своята творба през 1987 г... Тя е инспирирана от произведението на Калвино, без да го следва буквално - инспирирана от структурата на романа, от цялата атмосфера, философия и колорит", разказа музикологът.
Поетът Кирил Кадийски изрази тревогата си, че не вижда в залата утвърдени имена на български писатели, които също да се включат в дискусията тази вечер. За самото писане поетът заяви, че е "познато, всичко вече е написано след Библията и другите свещени книги".
"Новото не е в това да кажеш нещо ново... Новото е да го кажеш по нов начин", смята той.
Философът Валентин Калинов и модераторката Гергана Гълъбова (Снимка: Яница Христова/ БТА)
Събитието в чест на 100 години от рождението на италианския писател Итало Калвино стартира с пърформанс, носещ името "Господин Паломар". В ролята на г-н Паломар участва актьорът Александър Тонев. Той влезе в образа на едноименния герой под звуците на пиано, изсвирени от Инес Симеонова. Режисьор спектакъла е Валерия Вълчева.
Вечерта продължи с четене на авторски текстове, вдъхновени от романа "Ако пътник в зимна нощ" на Итало Калвино. Модератор на събитието бе писателката Гергана Гълъбова, а свои произведения прочетоха Валентин Калинов, Поли Муканова, Екатерина Григорова и Тодор П. Тодоров. Яна Букова се включи онлайн със свой разказ.
Итало Калвино е роден на 15 октомври 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но когато е на две години родителите му се връщат в Италия и той отраства в Сан Ремо.
През 1941 г. Калвино започва да следва агрономия в Торинския университет, но вече се интересува и от литература - пише разкази, поезия и текстове за театър. След края на Втората световна война се записва в литературния факултет на университета, където през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.
След това Калвино започва да работи в издателската сфера и сътрудничи като журналист на различни вестници.
През 1964 г. писателят е в Париж, където се свързва с литературния авангард и става член на литературната група "Улипо" - "Работилницата за потенциална литература". Там се запознава с автори като Ролан Барт и Реймон Кьоно. Това го вдъхновява да започне да експериментира с литературните форми, което се отразява благоприятно върху успеха му.
Итало Калвино умира на 19 септември 1985 г., на 61-годишна възраст.
Разнообразното му творчество е добре познато в България с произведения като "Баронът по дърветата", "Несъществуващият рицар", "Разполовеният виконт", "Космически комедии", "Марковалдо, или сезоните в града", "Невидимите градове", "Ако пътник в зимна нощ", "Паломар" и "Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}