"Невидимите градове" (1972) на Итало Калвино - филигранни поеми в проза, е на книжния пазар от 8 юни в превод на Божан Христов. Художник на корицата е Дамян Дамянов, съобщават издателите от "Колибри.

В едно интервю прочутият италиански стилист твърди, че е написал тази книга заради "любовта си към града" и в отговор на "страданието", което му причиняват градовете, погубени от алчността.

"Невидимите градове" е творба със сложна, изобретателна композиция - състои се от 55 глави, разпределени в девет части. Чрез въображаем диалог между Кублай хан и неговия посланик Марко Поло Итало Калвино ни поднася "любовна поема за градовете" и проникновен размисъл върху езика, утопията и нашия модерен свят.

...Пристигнал отскоро и невладеещ ни един източен език, Марко Поло не можеше да се изрази другояче освен с жестове, подскоци, викове на учудване и ужас, животински крясъци и лай или пък с предмети, които вадеше от дисагите си: щраусови пера, които разполагаше пред себе си като шахматни фигури.

Още

За Филип Рот писането беше страх, самота и тревожност

Петдесет и пет града, всички до един вариации на Венеция, разказани на Великия хан от Марко Поло в духа на оригиналното "Описание на света". Но тук, за разлика от обрисуваното от пътешественика, Итало Калвино пренася читателя в един ониричен свят, в който измислени градове свидетелстват за паметта, за желанието, за знаците и размените, посочват от екипа, цитирани от БТА.

Авторът на "Нашите предци" и "Ако пътник в зимна нощ" е известен с дръзките си белетристични експерименти и парадоксалната любов към приказния сюжет. Сам той се възприема повече като фантаст, отколкото като постмодернист, както го определят.

Още

Маргьорит Дюрас - между любовта, алкохола и писането

Писателят до края на дните си остава верен на наблюдението, че всеки живот е една малка голяма енциклопедия, случайна библиотека или комбинация от преживявания, прочити и фантазии, съвкупност от вещи и мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано, отбелязват издателите.

"Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил", "признава" друг забележителен творец - Салман Рушди.

С мощта на своето въображение, с ерудицията и таланта си Итало Калвино е надмогнал тесните рамки на националната литература и се е наложил като една от най-изтъкнатите фигури на европейската култура, според познавачи.

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад.

Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с "Разполовеният виконт", "Италиански приказки", серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата "работилница за потенциална литература", Oulipo. През 70-те се появяват "Невидимите градове", "Замъкът на пресичащите се съдби", "Ако пътник в зимна нощ".

Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.