IN MEMORIAM
Нобеловата лауреатка за литература за 2020 г. Луиз Глюк почина на 80-годишна възраст
Тя беше първата американска писателка след Тони Морисън, която печели престижната награда
Редактор : / 813 Прочита 0 Коментара
Нобеловата лауреатка за литература за 2020 г. Луиз Глюк почина на 80-годишна възраст, предадоха Ройтерс и Франс прес (Снимка: AP/ БТА)
Нобеловата лауреатка за литература за 2020 г. Луиз Глюк почина на 80-годишна възраст, предадоха Ройтерс и Франс прес, съобщава БТА.
Поезията ѝ, в която се разискват въпроси, свързани със семейството и детството, бе оценена преди три години от Нобеловия комитет, отбелязва Ройтерс.
Творбите ѝ, голяма част от които са кратки, по-кратки от една страница, превърнаха Глюк в една от най-известните съвременни поетеси в Съединените щати.
Нобелистката е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература.
Първите си стихове Луиз пише още в ранно детство. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература.
Юношеството на Луиз е трудно, страда от анорексия, а като постоянна болка в душата си носи травмата от смъртта на по-голямата си сестра, починала след като се родила, коментират световни агенции, цитирани от БТА.
"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", доверява нобелистката.
След като завършва средното си образовани през 1961 г., заради анорексията си Глюк се отказва да кандидатства в някой от престижните университети. Вместо това тя се записва в курсове по поезия в колежа "Сара Лоурънс" към Колумбийския университет в Ню Йорк. Така и не получава диплома.
През 1968 година публикува първата си стихосбирка "Първородна", която е приета възторжено от критиката, въпреки резкия и праволинеен тон на стихотворенията преки резкия и праволинеен тон на стихотворенията.
През 1971 година Глюк постъпва в "Годард колидж" в щата Вермонт, където е топло посрещната от студентите и се съгласява да стане преподавател. След това тя работи последователно в това учебно заведение, в университета в Айова, в колежа "Уорън Уилсън" в щата Северна Каролина, в колежа "Уилямс" в щата Масачусетс, в Калифорнийския и в Харвардския университет.
Едно от стихотворенията й "Japonica" (семейство пеперуди), напомня за изящното изкуство на японските художници и започва по следния начин:"Дърветата цъфтят/горе там на хълма/ и са обсипани целите в огромни цветя/ с пеперудите японика".
Една от героините в детството на Глюк е Жана д'Арк, на която посвещава кратка поема през 1975 г. "И сега гласове ми нашепват/че трябва да се превърна в огън/по Неговата, на Всевишния волята".
До последно Глюк преподава в Йейлския университет. Глюк има два брака, като от втория, с писателя и предприемач Джон Драноу, има син Ноа, роден през 1973 година.
С удостояването й с престижното отличие Глюк стана един от малкото отличени американски поети в 112-годишната история на Нобеловите награди. Предишният американски поет-нобелист беше Боб Дилън, който спечели отличието през 2016 година.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}