Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Трудни любови" от Итало Калвино

КНИЖНИ СЪКРОВИЩА

"Трудни любови" от Итало Калвино

По случай 100-годишнината от рождението на гениалния италиански стилист Итало Калвино, "Колибри" ще предложи на българските читатели сборника с разкази "Трудни любови".

Италианският писател Итало Калвино в дома си в Рим през декември 1984 г., Италия (Снимка: Getty Images)

На 17 март, по случай 100-годишнината от рождението на гениалния италиански стилист Итало Калвино, "Колибри" ще предложи на българските читатели сборника с разкази "Трудни любови".

На 17 март, по случай 100-годишнината от рождението на гениалния италиански стилист Итало Калвино, "Колибри" ще предложи на българските читатели сборника с разкази "Трудни любови" (Източник: Издателство "Колибри")

Още

Вълшебна притча от Итало Калвино

Вълшебна притча от Итало Калвино

Изящният и чудноват стил, оригиналността на въображението, разпалването на фантазията и една симпатична пикантност правят тази книга изключително четивна.

"Трудни любови" (превод: Сава Славчев, 304 стр., 22 лв., художник на корицата: Дамян Дамянов) разкрива непозната страна от творчеството на обичания в цял свят италиански класик - той буквално ни замайва с чувствеността на така характерната за сънародниците му мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита еротика от 50-те години на миналия век.

Неговите разкази и повести дишат с любовната нега на войника в отпуск, срещнал уж безразличната вдовица във влака, излъчват обожанието към очарователните, понякога дръзки, друг път стеснителни италианки, които за писателя са истинските инициаторки на лудите и страстни любовни перипетии.

Оригиналните сюжети следват един подир друг като кадри от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки "Трудни любови", читателят неусетно се сеща и за великия Бокачо.

Итало Калвино (1923-1985) е сред най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.

Роден е в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Известно време учи аграрно инженерство във Флоренция, завършва литература в Торино.

Още

Какви са "Невидимите градове" на Итало Калвино?

Какви са "Невидимите градове" на Итало Калвино?

Първия си роман публикува на 24-годишна възраст, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с "Разполовеният виконт", "Италиански приказки", серията разкази за Марковалдо, "Космически комедии". Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 г. се присъединява към неговата "работилница за потенциална литература" Oulipo.

През 70-те се появяват "Невидимите градове", "Замъкът на пресичащите се съдби", "Ако пътник в зимна нощ". Издадената наскоро от "Колибри" книга "Паломар" се отличава с дълбочина, присъща само на великите майстори. А настоящият сборник е още едно свидетелство, че Калвино притежава ерудиция, благородство на духа и необятна изследователска енергия, които го превръщат в писател космополит.

Итало Калвино - "Трудни любови"

Из "Приключението на един войник"

В купето на редника от пехотата Томагра влезе висока жена със заоблени форми. Ако се съдеше по роклята и воала ѝ, тя приличаше на вдовица от провинцията: роклята ѝ беше от черна коприна, специално ушита за продължителния траур, но пък по нея висяха някакви неподходящи финтифлюшки, а воалетката обрамчваше лицето ѝ, спускайки се от периферията на старомодна тежка шапка.

Още

Десетте града, които поведоха света (откъс)

Десетте града, които поведоха света (откъс)

Имаше и други свободни места и войникът реши, че тя сигурно ще избере някое от тях. Но жената го изненада: независимо че той беше само един прост, грубоват войник от пехотата, тя се насочи точно към неговото място и се настани плътно до тялото му. Сигурно така ѝ е най-удобно да пътува - помисли си редникът, - може би заради течението или за да седи по посока на движението.

Загледа се в пищните ѝ форми - тя имаше стегнато, леко сковано тяло и ако сдържаното ѝ поведение не отвличаше вниманието от щедрите ѝ заоблености, ако не смекчаваше впечатлението на чувственост и не я правеше да изглежда по-сериозна, едва ли човек можеше да ѝ даде повече от трийсет години.

Но пък ако се загледаше в лицето - сякаш замръзнало и леко отпуснато, с поглед, изгубен под тежките клепачи и катраненочерните вежди, със строго свитите устни, леко оцветени в дразнещо червен цвят, - щеше да реши, че вече е прехвърлила четиресетте.

Още

Ориана Фалачи за правата на жените през XX век (откъс)

Ориана Фалачи за правата на жените през XX век (откъс)

Томагра, пресен новобранец от пехотата, който за първи път излизаше във великденски отпуск, се сви на седалката от страх да не би госпожата, такава пищна и едра, да не може да се побере до него. Той потъна в облака на парфюма ѝ - познат и хубав аромат, който обаче вече бе поизветрял и се бе смесил с естествените ѝ миризми.

Госпожата седеше с достойнство, като до него формите ѝ сякаш не бяха така пищни както когато я оглеждаше, докато стоеше права. Държеше пълните си длани с потъмнели и впити в плътта пръстени в скута си, върху лъскавата си чанта и сакото: като го свали, се показаха белите ѝ, закръглени ръце.

Томагра се беше свил в ъгъла, за да може тя да разпери ръце, за да свали по-удобно сакото, но тя изхлузи ръкавите със съвсем леки, умели движения на раменете и торса. Седалките във влака бяха тесни и предлагаха подходящо оправдание, така че Томагра можеше да усети плътната близост на госпожата, без да се бои, че допирът с него може да я обиди.

Още

Ново издание на Улица "Консервна" на Джон Стайнбек (откъс)

Ново издание на Улица "Консервна" на Джон Стайнбек (откъс)

Но, мислеше си Томагра, независимо че тя носеше халка, не показа, че ѝ е неприятно да се долепи до грубата му униформа: в противен случай щеше да седне далеч от него, на някое друго свободно място. При тези мисли мускулите му, които се бяха стегнали и напрегнали, полека се отпуснаха и се успокоиха.

Нещо повече - небрежно се раздвижиха и свитото му допреди малко бедро съвсем се отпусна, опъна крачола и плътно се допря до черната коприна на вдовицата. Така през плата на униформата му и нейната коприна бедрата им плътно се допряха с леко, неуловимо движение, като при среща на акули, и пулсът на неговите вени се предаваше на нейните.

Това беше един съвсем лек допир, който изчезваше при всяко полюшване на влака и после се възстановяваше. Коленете на госпожата бяха яки и дебели и Томагра при всяко полюшване на вагона долавяше мързеливия подскок на капачката, а плътта на прасеца ѝ се наместваше с неуловимо движение и натиск до неговия крак.

Още

Втората световна война накратко или 200 кратки есета за ключови събития (откъс)

Втората световна война накратко или 200 кратки есета за ключови събития (откъс)

Усещането от срещата на прасците беше възбуждащо, но имаше един недостатък: тежестта на тялото се изместваше напред и допирът на бедрата им вече не предлагаше предишната сладка мекота. За да постигне някакво по-удовлетворяващо и естествено положение на телата, му се наложи при един завой на влака да се донамести на седалката, оправдавайки се с обяснимата нужда да се разкърши.

Госпожата изглеждаше непроницаема изпод шапката си на сериозна матрона, със зареян изпод миглите поглед и неподвижни длани, положени върху чантичката в скута: голяма част от тялото ѝ се опираше в това на войника. Дали още не беше забелязала това? Щеше ли да отскочи? Или да възроптае?

Томагра реши да ѝ изпрати някакво послание: стегна мускула на прасеца си като корав пестник и после го разпусна, насочи го към нея и почука по нейната плът. Това беше мълниеносно движение, уж колкото да стегне сухожилията си, но тя не се отдръпна, или поне така го усети Томагра, но се уплаши и за да оправдае нахалното движение, отдръпна крака си, уж за да го раздвижи.

Още

Еди Рама - "Курбан" или изповедта на един политик (откъс)

Еди Рама - "Курбан" или изповедта на един политик (откъс)

Сега трябваше да започне отначало: онзи търпелив, срамежлив допир беше изгубен. Томагра реши да прояви повече смелост: пъхна ръката си в джоба откъм страната на жената, като че търсеше нещо, а после се направи на разсеян и повече не я извади. Движението му беше почти незабележимо и Томагра почти не усещаше допира.

Вече си даваше сметка колко важна стъпка бе предприел и в каква опасна игра се беше впуснал. Сега върху опакото на дланта си долавяше натиска на хълбока на жената в черно, чувстваше го върху всеки свой пръст, върху всяка фаланга, така че и най-малкото помръдване на дланта му можеше да се изтълкува като дръзка проява на интимност и да обиди вдовицата.

Томагра си пое дъх, обърна дланта си в джоба и я разтвори към жената. Позата на ръката му беше неестествена, китката му неудобно се усука. Но като завоюва тази позиция, той се осмели да предприеме по-решителен ход: опита се да размърда пръстите на усуканата си длан.

Още

Първородният син на Пабло Ескобар разказва истинската история на своя живот в нова книга (откъс)

Първородният син на Пабло Ескобар разказва истинската история на своя живот в нова книга (откъс)

Вече нямаше никакво съмнение, че вдовицата е усетила наглия му жест и ако не се отдръпнеше и продължеше да се преструва на безчувствена, това щеше да означава, че не се съпротивлява срещу неговата атака. Но пък това равнодушие и липсата на реакция към ръката на Томагра можеше и да означава, че тя наистина си мисли, че той само тършува в джоба си: за билета за влака или за запалката...

Ами ако сега прасците на войника, сякаш внезапно придобили гадателски познания, усетеха под тъканите ръбчетата на скритото под тях бельо и дори най-леките неравности на кожата, порите и бенките и ако неговите прасци ги достигнеха, то може би нейната кожа - мраморна и ленива - едва ли щеше да усети, че това са неговите прасци, а не например ноктите или кокалчетата на пръстите му.

Сега дланта му се измъкна крадешком от джоба, поспря се нерешително и после внезапно се спусна уж да приглади страничния шев на панталона, докато не стигна до коляното ѝ. По-вярно е, че той трудно си проправи път дотам, понеже, за да достигне до целта си, трябваше да промуши ръка, като я плъзне по плътта на жената и независимо че бе съвсем бегло, това движение му донесе много тревоги и сладки вълнения...

Още

"Среща" на двама световни творци - "Животът на господин дьо Молиер" от Михаил Булгаков (откъс)

"Среща" на двама световни творци - "Животът на господин дьо Молиер" от Михаил Булгаков (откъс)

Още

"Сурови времена" на Марио Варгас Льоса  - коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства (откъс)

"Сурови времена" на Марио Варгас Льоса - коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства (откъс)

Още

"Дивите рози" на френската писателка Карол Мартинез (откъс)

"Дивите рози" на френската писателка Карол Мартинез (откъс)

Още

Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)

Старо писмо разказва историята за забранена любов по времето на апартейда (откъс)

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.