За Международния ден на жената главният уредник в Дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич, д-р Кремена Митева, разказа пред БТА за най-известния цветопродавач в литературата - Люцкан от разказа на Йордан Йовков "Последна радост".

Д-р Митева посочи, че Осми март е един от най-чаканите празници в годишния календар, и то през месеца, когато идва пролетта. Обявяван от някои за политически и поради това неприеман, все пак той носи радост на повечето от нас, тъй като виждаме навред усмихнати лица, елегантни жени, обич и, разбира се, цветя.

Още

Йовков отблизо: Само на честната душа вратата е така отворена

"Когато избираме цветя, ние не само пазаруваме, а отправяме определено послание към любимите хора. Какъв е езикът на цветята? Какво ни говорят? Изкушените от българската литература веднага се сещат за един голям български писател - Йордан Йовков, който в своята "Последна радост" разказва за войната и мира и чрез цветята.

Мнозина са чували за неговия емблематичен герой Люцкан. Този рицар на красотата и любовта сякаш е дошъл от някогашните рицарски времена, за да ни припомни, че дамата на сърцето трябва да бъде обожавана. Това може да бъде изразено най-добре чрез едно стръкче цвете", каза още Кремена Митева пред кореспондента на БТА Павлина Живкова.

Тя цитира и няколко пасажа от разказа на Йовков, в които Люцкан обяснява какво говорят цветята:

"Зюмбюли — напевно говори той. — Радост от сърце!" Това е само емблематичното значение и веднага той прибавя най-важното - говорът на цветето: "Щастлив съм и любовта ми дава надежда!" или друго цвете: "Полски маргаритки. Сърдечна простота.

Моята любов е чиста!" "Роза! — говори Люцкан. — Бяла! Любов, която въздиша." "Меникша, жълта меникша! Раздяла. Защо съм тъй далеч от тебе?" "Теменуга! Скрита любов. Бъди благоразумна!" а за белия карамфил той казва: "Моите чувства са чисти!" Люцкан говори и за хризантемата: "Бяла хризантема. Прощаване. Няма вече нова любов!"

Кремена Митева казва също, че се твърди, че Йордан Йовков е прочел за емблематичните значения на цветята в една френска енциклопедия. "В превода му е помогнала младата му съпруга Деспина, учила в Женевския университет. В това тъжно следвоенно време семейство Йовкови е потънало в красивия свят на цветята", посочи още тя.

"Всеки Осми март и ние заживяваме в един по-пъстроцветен свят. В слънчевия пролетен ден фините кавалери могат да зарадват дамите на сърцето си с цвете, което нашепва за любов, а децата - своите майки със стръкче за обич и благодарност. И не трябва да забравят какво ще кажат цветята на скъпите им хора", допълни д-р Митева.

Тя разказа и кой е човекът, вдъхновил Йордан Йовков за образа на цветаря Люцкан.

"Който посети къщата музей на писателя в град Добрич, се радва на бронзовата фигура на Люцкан, дело на скулптора Любомир Добрев. Още на входа на музея го посрещат Йовковите думи, изписани върху метална табела: "Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо.

Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини." допълни главният уредник в Дом-паметник "Йордан Йовков".

Още

Проф. Любомир Котев: Определяха Йовков като селски писател, а той е модерен европейски автор

Кремена Митева посочи също, че разказът "Последна радост" е написан скоро след Първата световна война, когато Йовков е бил вече във Варна. "Творбата обаче представя впечатленията на писателя от няколкомесечния му престой в тогавашния Добрич от зимата на 1918 г. до пролетта на 1919 г. Младоженецът Йовков живее в дома на своята съпруга Деспина, който се намира точно срещу градската градина (в момента къща музей, бел. ред.).

В красивия парк се разхождат добричлии - особено в празничен ден. Йордан и Деспина също обичат да се разхождат в градината. Запазени са спомени, че писателят е бил забелязван неведнъж да разговаря с един странен човек. Купува си нещо от него, разпитва го, явно отблизо го изучава, защото му е интересен. Този мъж се е казвал Люцкан Стоянов Консулов.

Запазена е една негова снимка, на която го виждаме облечен официално, с бомбе на главата и с кошница в лявата ръка. А в дясната държи букет цветя. Левият му ревер също е закичен с цветя", обясни Митева.

Още

"Последна радост" по Йордан Йовков с Алтер за най-добро представление

Люцкан е роден в село Градец, Котленско. "Това означава, че е бил Йовков земляк. Дошъл в Добрич, след като завършил военната си служба. По времето, когато писателят се запознава с него, той е бил на 25-30 години, слаб, рахитичен, но напълно нормален и почтен човек според едни, но според други - "малко слабоумен".

Люцкан се е обличал шик - винаги спретнат и чист, ту с чизми, ту с чепици. Ходел повече гологлав, сресан и винаги с цвете на лявата страна.

При обявяването на мобилизацията за Балканската война Люцкан, наред с другите запасняци, е бил на общия гуляй преди заминаването: в онази вечер той е пял и се е веселил. Знае се, че е бил убит в кървавите боеве край Тарфа - българско село в Източна Тракия, в днешна Турция.

"Накратко, такава е житейската повест на Люцкан Консулов - прототип на чудака с фина и чувствителна душа, повелителя на цветята, които чрез него започват да говорят", завърши д-р Кремена Митева.

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Още

Елин Пелин: Веднъж ме запознаха с... мене си, а друг път не ми повярваха, че съм аз

Още

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Още

Елисавета Багряна: Българката е високостояща - тя не е само домакиня, а е и художница, артистка

Още

Дора Габе - творец с нетукашен европейски мащаб

Още

Петър Величков: Яна Язова е хулена жестоко, както се хули мъж, а не крехка жена

Още

Българската Сара Бернар първа дръзва да се разсъблече на сцената

Още

Рихард Щраус към Люба Велич: Не знаех, че моята музика е толкова хубава!