ПОВЕЛИТЕЛ НА ЦВЕТЯТА
Какво послание отправяме с цветята според Йовковия Люцкан
"Този рицар на красотата и любовта сякаш е дошъл от някогашните рицарски времена, за да ни припомни, че дамата на сърцето трябва да бъде обожавана. Това може да бъде изразено най-добре чрез едно стръкче цвете", разказа за БТА д-р Кремена Митева
Редактор : / 274 Прочита 0 Коментара
Бронзовата фигура на Люцкан в двора на къща музей "Йордан Йовков" в Добрич.
Снимка: Кореспондент на БТА в Добрич Павлина Живкова
За Международния ден на жената главният уредник в Дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич, д-р Кремена Митева, разказа пред БТА за най-известния цветопродавач в литературата - Люцкан от разказа на Йордан Йовков "Последна радост".
Д-р Митева посочи, че Осми март е един от най-чаканите празници в годишния календар, и то през месеца, когато идва пролетта. Обявяван от някои за политически и поради това неприеман, все пак той носи радост на повечето от нас, тъй като виждаме навред усмихнати лица, елегантни жени, обич и, разбира се, цветя.
"Когато избираме цветя, ние не само пазаруваме, а отправяме определено послание към любимите хора. Какъв е езикът на цветята? Какво ни говорят? Изкушените от българската литература веднага се сещат за един голям български писател - Йордан Йовков, който в своята "Последна радост" разказва за войната и мира и чрез цветята.
Мнозина са чували за неговия емблематичен герой Люцкан. Този рицар на красотата и любовта сякаш е дошъл от някогашните рицарски времена, за да ни припомни, че дамата на сърцето трябва да бъде обожавана. Това може да бъде изразено най-добре чрез едно стръкче цвете", каза още Кремена Митева пред кореспондента на БТА Павлина Живкова.
Тя цитира и няколко пасажа от разказа на Йовков, в които Люцкан обяснява какво говорят цветята:
"Зюмбюли — напевно говори той. — Радост от сърце!" Това е само емблематичното значение и веднага той прибавя най-важното - говорът на цветето: "Щастлив съм и любовта ми дава надежда!" или друго цвете: "Полски маргаритки. Сърдечна простота.
Моята любов е чиста!" "Роза! — говори Люцкан. — Бяла! Любов, която въздиша." "Меникша, жълта меникша! Раздяла. Защо съм тъй далеч от тебе?" "Теменуга! Скрита любов. Бъди благоразумна!" а за белия карамфил той казва: "Моите чувства са чисти!" Люцкан говори и за хризантемата: "Бяла хризантема. Прощаване. Няма вече нова любов!"
Кремена Митева казва също, че се твърди, че Йордан Йовков е прочел за емблематичните значения на цветята в една френска енциклопедия. "В превода му е помогнала младата му съпруга Деспина, учила в Женевския университет. В това тъжно следвоенно време семейство Йовкови е потънало в красивия свят на цветята", посочи още тя.
"Всеки Осми март и ние заживяваме в един по-пъстроцветен свят. В слънчевия пролетен ден фините кавалери могат да зарадват дамите на сърцето си с цвете, което нашепва за любов, а децата - своите майки със стръкче за обич и благодарност. И не трябва да забравят какво ще кажат цветята на скъпите им хора", допълни д-р Митева.
Тя разказа и кой е човекът, вдъхновил Йордан Йовков за образа на цветаря Люцкан.
"Който посети къщата музей на писателя в град Добрич, се радва на бронзовата фигура на Люцкан, дело на скулптора Любомир Добрев. Още на входа на музея го посрещат Йовковите думи, изписани върху метална табела: "Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо.
Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини." допълни главният уредник в Дом-паметник "Йордан Йовков".
Кремена Митева посочи също, че разказът "Последна радост" е написан скоро след Първата световна война, когато Йовков е бил вече във Варна. "Творбата обаче представя впечатленията на писателя от няколкомесечния му престой в тогавашния Добрич от зимата на 1918 г. до пролетта на 1919 г. Младоженецът Йовков живее в дома на своята съпруга Деспина, който се намира точно срещу градската градина (в момента къща музей, бел. ред.).
В красивия парк се разхождат добричлии - особено в празничен ден. Йордан и Деспина също обичат да се разхождат в градината. Запазени са спомени, че писателят е бил забелязван неведнъж да разговаря с един странен човек. Купува си нещо от него, разпитва го, явно отблизо го изучава, защото му е интересен. Този мъж се е казвал Люцкан Стоянов Консулов.
Запазена е една негова снимка, на която го виждаме облечен официално, с бомбе на главата и с кошница в лявата ръка. А в дясната държи букет цветя. Левият му ревер също е закичен с цветя", обясни Митева.
Люцкан е роден в село Градец, Котленско. "Това означава, че е бил Йовков земляк. Дошъл в Добрич, след като завършил военната си служба. По времето, когато писателят се запознава с него, той е бил на 25-30 години, слаб, рахитичен, но напълно нормален и почтен човек според едни, но според други - "малко слабоумен".
Люцкан се е обличал шик - винаги спретнат и чист, ту с чизми, ту с чепици. Ходел повече гологлав, сресан и винаги с цвете на лявата страна.
При обявяването на мобилизацията за Балканската война Люцкан, наред с другите запасняци, е бил на общия гуляй преди заминаването: в онази вечер той е пял и се е веселил. Знае се, че е бил убит в кървавите боеве край Тарфа - българско село в Източна Тракия, в днешна Турция.
"Накратко, такава е житейската повест на Люцкан Консулов - прототип на чудака с фина и чувствителна душа, повелителя на цветята, които чрез него започват да говорят", завърши д-р Кремена Митева.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}