Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Елисавета Багряна: Българката е високостояща - тя не е само домакиня, а е и художница, артистка

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Елисавета Багряна: Българката е високостояща - тя не е само домакиня, а е и художница, артистка

Един час при поетесата през февруари 1930 година

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Тази година отбелязваме 130 години от рождението на Елисавета Багряна, родена на 29 април 1893 г. По този повод ви връщаме през февруари 1930 г., за да прекараме малко време в света на поетесата.

Топла обстановка. Иначе сигурно и не би могло да бъде в къщата на една поетеса. Почти всички мебели - тетевенска резба. Г-жа Багряна, явно, има вкус, па и намира се кой да ѝ подсказва: дружи все с естети.

Моминското ѝ име е Елисавета Белчева. С него е почнала да пише. Най-напред като студентка, в "Съвременна мисъл", после във "Вестник на жената" (Елисавета Б.) и после...

- Като Багряна в "Златорог".

Елисавета Багряна като учителка във Враца (петата от ляво надясно на последния ред права), 1917 г. Източник: "Изгубената България"

- Кой Ви нашепна тоя хубав псевдоним?
- Владимир Василев и Сирак Скитник. Един ден ми съобщиха, че ме прекръстват.

- Най-напред сте писали - кога?
- През време на войната, като студентка.

- За война?
- Не, лирически стихове.

- По-рано?
- Пишех, но не печатех.

- Как сте почнали да печатите?
- Бяхме много близки с Йордан Йовков. Той хареса стиховете ми и ги даде за печат. Отвори се войната, станах учителка, списанията спряха, ожених се, затворих се с дете, работа - и спрях да пиша. После пак почнах.

- Какво сте следвали?
- Филология. Когато напечатих първите стихове, професор Арнаудов ме повика и ми даде много ценни наставления; хареса ме, защото съм имала самокритика.

Г-жа Багряна е написала сбирка "Вечната и святата" и е участвувала в много сборници.

Младата Елисавета Багряна (Източник: "Изгубената България")
...............

Когато човек отиде на Запад и сравни, вижда, че ние сме талантливо племе. Липсва ни само традиция, но след време ние ще дадем много големи хора. Мисля само, че сме малко лениви - вероятно останка от робството.

- Всичко това отнася ли се и до българката?
- Българката е високостояща; тя не е само домакиня, а е дновременно и художница, артистка. Това прави силно впечатление на чужденците, и са във възторг. Една писателка, чужденка, не можеше да повярва, че аз, поетеса, в същото време и шия, и кърпя.

- И мислите, че е време вече да се дадат и права на българката?
- Трябва. Не всяка жена ще се възползува от тях, но тази, която чувствува призвание - защо да ѝ отнимаме възможността да се прояви? Аз не съм за вмъжаването на жената - да не ме разберете криво, но...

Сътрудниците на списание „Златорог“ (1925 – 1927). От ляво на дясно: седнали на пода - Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев (Източник: "Изгубената България")
...............

Като учителка (във Враца, Кюстендил и др.) г-жа Багряна би могла да ни каже мнението си за девическото образование.

- Не съм на мнение, че момичето трябва да се обучава по-инак от момчето. Момата добива домакинското си образование вкъщи, край майка си. Домакинството не е наука - то идва само по себе, то е вродено във всяка жена.

...............

- Имам много добро мнение за нашия театър, особено след като ходих в Париж и направих сравнение. Ние имаме големи артисти, които и на Запад биха били големи. Колкото за литературата, и специално за стиха, констатирвам голямо развитие.

- Защо нашите млади белетристи и поети не пишат за любов?
- Боят се да не изпаднат в сантименталност. Смятат я за старомодна. Навсякъде е тъй. Може би това иде от нова Русия. Повече се пише на социални теми.

... Кой знай, струва ми се, че ние в България гледаме по-трагично на нещата. Може би защото сме отрудени. На Запад, покрай социалните въпроси, хората намират време да се занимават и с женска хубост. Говоря за всекигодишния международен конкурс за хубавици и представителки на племенна хубост. У нас тия неща минават с усилие.

... На тия конкурси аз гледам като на възвръщане към култа на красотата. Аз съм за това: жената да мисли за красотата си, да се стреми да бъде колкото може по-хубава и здрава.

Елисавета Багряна (Източник: "Изгубената България")
...............

... Сценичните произведения в България са застъпени най-слабо. Но вече има добри проблясъци. И напредваме. Новата работа на Йовков - "Милионерът", е по-добра от "Албена".

- Йовков и комедия?
- Да, в личния си живот той е много остроумен. Разправя много духовито, увлекателно.

- Писала ли сте проза?
- Много малко.

- Детска литература?
- Също малко. Но намирам, че тя в България цъфти. Може би в малко страни детската литература е тъй цъфтяща.

Поетесата в кабинета си (Източник: "Изгубената България")
...............

Г-жа Багряна е голяма любителка на природата. Всяка събота поема пътя към планината. Обходила е Пирин!

- Щом човек излезе от града и се възкачи малко над него, скъсва с всички делнични дребнавости. Нищо не освежава тъй, както планината.

- Ходила ли сте често на Запад?
- Да, в Париж няколко пъти.

- Каква е целта на новооснования клуб на жените - писателки?
- Да се опознаят, да си устроят с общи средства библиотека; (сами не биха могли да следят новото на Запад) да издирват и подпомагат нови дарования; сказки, четения и пр., и пр.

По-нататък г-жа Багряна говори с възторг за селянката като художница, което качество проявявала в шевиците; за българката изобщо, като твърда помощница на мъже, като достойна гражданка.

Връчване на литературната награда “Добри Чинтулов“ на Елисавета Багряна в Сливен, 1967 г. Източник: "Изгубената България"
...............

През всичкото време на разговора ни поетесата бродираше. Поради това, смятам, че всичко хубаво, което г-жа Багряна каза за българката може да се отнесе и за нея.

Поздравлявам я.

Христо Д. Бръзицов,
в. "Литературен глас", февруари 1930 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

Още Нов роман разказва за най-драматичните дни от живота на Елисавета Багряна

Нов роман разказва за най-драматичните дни от живота на Елисавета Багряна

Още Елисавета Багряна: Любовта е влюбеност в света, в живота

Елисавета Багряна: Любовта е влюбеност в света, в живота

Още Съюзът на българските писатели отбелязва 130 години от рождението на Елисавета Багряна

Съюзът на българските писатели отбелязва 130 години от рождението на Елисавета Багряна

Още  "Вечната и святата" завършва живота си в старчески дом

"Вечната и святата" завършва живота си в старчески дом

Още Внучката на Елисавета Багряна открива женски клуб на културата "Оранта"

Внучката на Елисавета Багряна открива женски клуб на културата "Оранта"

Коментирай15

Календар

Препоръчваме ви

"Изчезващият пазар като културен феномен" - снимки и видеа, запечатали образи от 3 века

Експозицията в столичаната галерия "Сердика" повежда посетителите през времето, разкрива историческите пластове и метаморфозите на софийската "пазарна зона"

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно българско действие

Навършват се 116 години от обявяването на България за независимо царство

Васил Априлов: Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени!

"Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак", завещава възрожденецът на бъдещите поколения

Светилище на седем хиляди години в Ловешко разкрива тайните си

Археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация

1 май - манифест от отминала епоха или гонг за закътани проблеми

Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност